Възстановяване с признаци на забавяне

Така например в Велико Търново, Габрово и Варна се очертават като основни генератори на икономически растеж в Северна България, докато година по-рано тази роля се играеше основно от морската ни столица. В същото време данните на ИПИ показват, че градове като Хасково, Ямбол, Сливен, Благоевград, Кюстендил изостават по основни икономически показатели спрямо предходните години. Въпреки че линията София - Пловдив - Бургас продължава да расте от гледна точка на заетост, доходи, инвестиции, данните показват, че и там има "охлаждане". Прави впечатление ударното усвояване на европейски средства през 2014 г., което обаче е обяснимо предвид изтичащия в края на тази година срок, в който общините могат да завършат проектите си по оперативните програми.

Пазар на труда

Гледайки трите основни икономически показатели – заетост, инвестиции и доходи на домакинства, може да се направи изводът, че изминалата 2014 г.  е годината на възстановяването. Особено от гледна точка на пазара на труда. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2014 г. в България са създадени 47 хил. нови работни места, като основно това се случи през последното тримесечие на годината. Две трети от новосъздадените работни места са в Южна България, като и темпът на нарастване там е близо два пъти по-бърз. От гледна точка на заетостта това е първата година, в която тя се увеличава осезаемо и като дял, и като номинален брой на хората.

"Ако тези темпове се запазят и тази година, вече ще станем свидетели на експанзия, не само на стабилизиране. Тоест като дял на заетите е възможно да надминем предкризисните нива", смята Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Статистиката по области показва, че Велико Търново води по възстановяване, като спрямо 2013 г. заетостта е нараснала с 8.4 пункта. Основната причина за подобно развитие според анализа на ИПИ се крие в развитието на туризма в старопрестолната столица. "Последната година Велико Търново постоянно увеличава броя на заетите, въпреки че населението намалява и застарява", коментира Алексиев. Благодарение на тази тенденция работещите във регион Велико Търново вече са повече, отколкото в Русе например.

Варна е другият център в Северна България, който може да се похвали със значително покачване на заетостта. През 2014 г. броят на работещите в морската столица надхвърля 200 хил. души, което се случва за пръв път след началото на кризата. "Това не се дължи само на туризма, защото през последното тримесечие, когато не е туристически сезон, заетостта се задържа висока. Последните години Варна е областта, която най-бързо се възстановява", смята икономистът. Икономическите данни за морската ни столица показват, че заради туризма и пазара на ваканционни имоти Варна влезе по-късно в кризата и съответно нейното възстановяване започна по-късно. За пръв път то бе усетено през 2013 г. Последните детайлни данни са именно към този период и те показват, че възстановяването на работни места не е при хотелиерството и ресторантьорството, а при информационните технологии, където годишният ръст надхвърля 17%. С близо 10% са се увеличили заетите в производството и разпределението на ел. енергия и газ. С над 5% растат служителите в добивната промишленост, финансовия сектор, селското, горското и рибното стопанство.

Първите данни за 2015 г. обаче показват, че като цяло процесът на възстановяване на работните места вече се забавя. Това според Алексиев е нормално, тъй като през миналата година са доближени оптималните нива на заетост – като търсене от страна на бизнеса и като ресурс на икономиката за инвестиции и производствена дейност. "Сега въпросът е как да общините да започнат да привличат външен капитал, за да продължат да генерират работни места", смята икономистът. По неговите думи проблем има и при намирането на качествена работна ръка, която да помогне да се привличат инвеститори, а оттам да расте и заетостта. Подобни проблеми се наблюдават например в Пловдив и Пазарджик, които през 2013 и 2014 г. бяха сред областите с най-динамично развитие, основно заради IT сектора. Данните на Евростат към края на третото тримесечие показват, че делът на предприятията в България, които не успяват да намерят необходимите служители, е на нивата от преди кризата – над 20%. И това при положение че икономиката все още не е достигнала нивата на растеж отпреди 2008 г.

Инвестиции

На национално ниво инвестициите в България през последните години почти не се променят. Анализът на ИПИ показва, че общините опитват да компенсират липсата на чужди капитали с усвояване на европейските средства. Статистиката към края на 2014 г. показва, че абсолютен лидер по усвояване е Габрово с 1360 лв. изплатени евросредства на човек през първия програмен период. След него са Бургас, Ловеч, София, Враца. Вижда се, че над 50% от разплатените средства са в рамките на последните две години.

"Може би усвояването на евросредства е някакъв път към привличането на чуждестранни инвеститори.  Основно по линия на инфраструктурата", коментира Алексиев. Той е на мнение, че строежът на магистрали, рехабилитацията на пътищата, подобряването на градската среда като цяло неминуемо помагат за привличането на чужди инвеститори. Данните за усвояемостта показват, че няма значение размерът на общините. "Проблемът на малките общини е, че те нямат необходимия ресурс, с който да осъществят големи проекти. Също така там има проблем от гледна точка на административния капацитет. Просто няма кой да напише проектите", смята Явор Алексиев.

Така например София е на едно от последните места. Тук трябва да се има предвид, че общият обем на средствата се дели на броя на населението, което е най-многобройно в столицата. Заради срива на имотния пазар инвестициите в дълготрайни активи пада постоянно в София. И въпреки че на човек от населението все още стойността е най-голяма, Бургас се доближава все повече до София. Данните за 2013 г. показват, че има скок с над 40%. Подобно е положението в Кюстендил, Габрово и Търговище. В Ямбол, Хасково, Видин, Сливен и Стара Загора пък сривът е най-голям.

Основни притеснения

Добрите новини от 2014 г., свързани основно с пазара на труда, вероятно няма да се потвърдят със същата сила и през 2015 г. От една страна, стои проблемът с липсата на достатъчно подготвени кадри. От друга обаче, е административният натиск от страна на държавата, основно по линия на минималната работна заплата. На база данните за 2015 г. се вижда, че дори в Бургас възстановяването вече се забавя. Там все още има ръст на заетостта, но не може да се сравни с 2013 и 2014 г. "В момента София и Варна са основните области, които движат пазара на труда", обяснява Явор Алексиев.

В миналогодишното изследване такива двигатели бяха още Пловдив, Бургас, Пазарджик. А на база забавянето при тези градове Алексиев прави прогноза, че ще има отражение и в други общини. Според него основен проблем е МРЗ, която в някои населени места е с дял над 50% от средната работна заплата. Данни има за 2013 г. и те показват, че МРЗ е 48% от средната заплата за страната. На база очакваното по-слабо нарастване на възнагражденията през 2014 г. и продължаващото административно увеличение на минималната заплата коефициентът вероятно ще скочи рязко. През 2013 г. има 18 области, в които съотношението е над 50%. Напълно е възможно да се окаже, че през 2014 г. Видин вече не е единствената община със съотношение над 60%.

"Това може да е обяснение защо не се създават работни места за тези най-бедни области. Няма никакви макроикономически индикатори, които да сочат, че работодателите биха създавали работни места при поредното вдигане на МРЗ", смята Алексиев. Според него тестът ще е през първото тримесечие на 2016 г., когато ще бъде отчетено повишението на МРЗ до 380 лв. от 1 юли 2015 г. и до 420 лв. от 1 януари 2016 г.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала