Дърводобив и преработка: Още една година с евродвигател нагоре

Секторът се отличава с по-ниска динамика на фона на другите индустрии, като ръстовете на най-динамично развиващите се компании в него са двуцифрени, а през 2014 г. само първите две компании в топ 20 имат ръст на приходите над 50%. Въпреки това от 2010 г. насам браншът непрекъснато расте - бавно, но сигурно, средно с 6-8%. И отминалата година не е изключение. Така той успя да се възстанови – не с бум, а с малки, но устойчиви крачки, като европейският пазар беше и продължава да бъде мощният двигател зад тази тенденция.

Но възстановяване се забелязва и на вътрешния пазар – както в продажбите на дребно, така и в тези на едро, като стойностите доближават тези от 2009 - последната силна година преди кризата.

Стабилизирането на бранша обаче не означава, че всичко пред него е розово. По думите на председателя на браншовата камара Елица Ненчева пред него има поне два сериозни проблема, които изискват спешни мерки – осезаемата липса на работна ръка и сивият сектор, който притиска особено силно най-малките предприятия.

Двигателят - европейският пазар

Мебелният сектор е силно експортно ориентиран и попада в топ 5 на на-бързо развиващите се в това отношение сектори. За периода между 2009 и 2014 г. износът е отбелязал ръст от 142%, като общата му стойност е достигнала 634 млн. долара, сочат данните на браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Именно на добрите продажби на общия европейски пазар се дължат и ръстовете в сектора, както и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги.

На европейския пазар българските производители успяха да извоюват място благодарение на конкурентни цени, много добро качество и бърза реакция към актуалните тенденции. Помага и фактът, че в последните години търсенето на производители от страна на големите международни търговски вериги се измества от Китай към Източна Европа заради нарасналите цени на китайското производство и високите транспортни разходи.

Днес ЕС е 80% от общия външен пазар за българските мебели. Останалата част от експорта е за съседни пазари – като Молдова, Албания, Македония и др., както и за по-далечни като Близкия изток, Северна Африка, Израел, САЩ, Русия и бившите съветски републики. По думите на председателя на браншовата камара Елица Ненчева далечните пазари са труднодостъпни, но пък именно в тях индустрията вижда дългосрочен шанс за бъдещ растеж.

Голяма част от компаниите в топ 20 на класацията "Гепард" имат силно представяне на външните пазари. Мебелната компания "Начеви" например продава на три континента, като освен европейски страни като Великобритания, Испания, Гърция, Кипър компанията оперира и в САЩ, Русия, Египет, Грузия и Азербайджан. На европейските пазари като Германия, Австрия, но и в Русия работи и бутиковата "Валиян", специализирана в дизайнерски интериори за хотели, заведения и частни домове. Компанията бе в топ 10 и в миналогодишното издание и запазва динамиката си благодарение на големи проекти в Германия и Сърбия. Някои от фирмите имат трайни партньорства с европейски компании, като тази симбиоза им осигурява сигурен пазар. Пазарджишката фабрика за мека мебел например "Николетти" работи за една от най- големите мебелни вериги в Италия, а отделно продава на другите европейски пазари.

Други – като благоевградската "МебелФаб", подхождат по-смело. Още през 2007 г. компанията е регистрирала дъщерно дружество в Германия – MÖBELFAB, в Берлин. Сега над 90% от продуктите й са за пазарите в Германия, Англия, Испания, Гърция, Литва, Холандия, Италия, както и в САЩ и Израел.

Интересно е, че в топ 20 за 2014 г. присъстват две компании със смесена българско-скандинавска собственост. Една от тях е "Саксо БГ" - с 50% датско участие, която реализира продукцията си изцяло на скандинавския пазар. По думите на Радостина Добрева от компанията ръстът в оборота й през 2014 г. се дължи на разширяването на пазара не само в Дания, но и към други скандинавски страни като Швеция и Норвегия. Компанията работи предимно с публичния сектор – държавни и общински институции. "Изискванията им са много високи, затова и ние сме длъжни да поддържаме високо ниво и сертифицирана продукция. Всяка година въвеждаме някакви иновации. Тази например работим по голям проект за енергийна ефективност", казва Добрева.

Създадената през 2008 г. до Дряново "Ню мениджмънт" пък е производствено звено на шведската European House of Beds. Българският партньор на компанията Свилен Лозев коментира, че добрите резултати се дължат на това, че шведската компания е успяла да завземе пазарен дял от свой основен конкурент на скандинавския пазар.

Стабилизиране на вътрешния пазар

Последните данни за оборотите на вътрешния пазар (за 2013 г.) обаче са позитивни. Продажбите на дребно на мебели и обзавеждане за дома достигат 753 млн. лв. при 824 млн. лв. в пиковата 2009 г., а на едро – 493 млн. лв. при 590 млн. лв. пет години по-рано.

Показателен е фактът, че за втора поредна година класацията се оглавява от "Виденов груп" – с почти 100% растеж. Компанията е производител на мебели за дома в бюджетния и средния клас, с изключително добре развита търговска (близо 60 обекта) и дистрибуторска мрежа и акцент върху потребителските екстри – широки възможности за пазаруване онлайн, за индивидуални решения, консултации чрез кол-център и онлайн канали, доставка.

По думите на Добри Виденов, съдружник в компанията, добрите резултати се дължат именно на усилията, които полагат в посока потребителския комфорт. "Увеличихме значително асортимента си, както и мрежата от доставчици. Постоянно правим и нови инвестиции – през последната година наблегнахме най-вече на увеличаването на складовите площи и частично на обновяването на производствената техника", казва той.

Големите компании за мека мебел за българския пазар като русенските "Ирим" и севлиевската "Паралел", също отбелязват добри резултати в страната и за пореден път присъстват в топ 20 на "Гепард".

Интересна в контекста на вътрешния пазар е класираната на второ място в топ 20 фирма "Импресия" - производител на градински мебели, парково обзавеждане и оборудване за детски площадки. Макар да изнася за Холандия, Англия, Румъния, Гърция, Кипър, Молдова, основният пазар на компанията е България, а добрите резултати по думите на съсобственика Светослав Атов са засилените в последните години публични инвестиции в градската среда. "Съоръженията за детски площадки станаха основна част от бизнеса ни, тъй като има голяма активност в последните години от страна на общините в обновяването и изграждането на нови детски площадки по европроекти или по други програми. Успяваме да продаваме в цялата страна, не само във Варненския регион, където сме базирани", казва той. Светослав Атов вижда още пространство за развитие, затова и компанията му поддържа конкурентоспособност с инвестиции: "Всяка година правим по нещо – миналата инвестирахме в нов цех за мебели, а сега в такъв за металопреработка, тъй като градинските мебели и модулите за детските площадки имат и доста метални части", казва той.

Какво още може да се иска

Бързото възстановяване и добрите резултати на мебелния бранш на външните пазари са похвални, но според председателя на браншовата камара Елица Ненчева има проблеми, които стоят нерешени.

"Един от най-големите проблеми е липсата на работна ръка", казва тя. В България това се посочва като проблем от почти всеки бранш, но според Ненчева той е особено остър в дървопреработвателния сектор, тъй като предприятията най-често са разположени в села и региони, които са по-изостанали в икономическото си развитие. "Тези предприятия би трябвало да помагат за развитието на тези региони, но на практика се случва така, че тяхната конкурентоспособност и съществуване е застрашено от липсата на работници. Проблемът е наистина драматичен и не виждаме светлина в този тунел", казва тя.

Друг проблем по думите й е сивият сектор. "Говорим за нерегламентирано гаражно производство от страна на работещи в мебелни предприятия, които най-често използват и материали на фирмата", разказва тя. Подобни гаражни производители обслужват единични, най-често нископлатежоспособни клиенти, но в същото време се явяват пряка конкуренция на най-малките фирми. "Мисля, че тук държавните органи имат какво да направят по въпроса и е редно да припознаят проблема", смята Елица Ненчева.

Тя е на мнение, че като цяло държавата може да развива по-активна политика спрямо сектора и да го промотира като едно от традиционните производства на България. "Това прави например Полша и техните производители са в световния топ 5", обобщава тя.