Жива история: На пазар в Димитровград
Легендарното средище на търговията се развива и променя през годините, но остава все така важно за региона
Михаил Ванчев
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Пазарите не се създават с декрет. Това важи дори за Димитровградския, макар сигурно мнозина да си мислят така. "Струпването на огромни маси хора като бригадири и строители създава трудности на градската управа да задоволява ежедневните им нужди от хранителни продукти и стоки за бита. Затова въпреки нежеланието на властта да толерира частния сектор през 1948 г. в Димитровград е открит пазар, който може да се смята за начало на известния днес в цяла България Димитровградски пазар" - пише в изследването си Недялка Тодорова от Историческия музей в Димитровград. И доразвива тезата, че исторически данни за панаир и пазар на това място има от повече от век. А в двора на музея има голяма дървена лодка - каяк, с която гребци превозвали през пълноводната река Марица тръгналите на пазар хора от цяла Южна България.
Николина Умурска - уредник в отдел "Нова и най-нова история" в Историческия музей - Димитровград, каза, че не е работа на историците да правят прогнози за пазара. "Но историята учи, че всеки досегашен опит за администриране на нашия пазар е давал по-скоро негативни резултати, докато спонтанното му развитие го е направило това, което е днес", казва историчката. "Няма логика да администрираме нещо, което е подвластно на пазарните механизми", казва и кметът на града Иво Димов.
Принципът на ненамеса в пазарните работи, който спазва димитровградската община, й носи "дивиденти". През 2021 г. в бюджета на общината от пазара ще влязат приходи в размер на 3 115 000 лева. През 2020 г. постъпленията са били по-малко - 2.5 млн. лева, като причината е известна - средището на стоки и услуги е било затворено няколко месеца заради кризата с коронавируса.
Търговците
Всъщност Димитровградският пазар не е един, а цели три: неделният пазар, автопазарът и зеленчуковият пазар. И трите са собственост на общината и се стопанисват от Общинското предприятие "Стопанисване, поддържане и изграждане на пазари и тържища". През 80-те години Димитровградският пазар добива сегашния си облик. В началото чуждестранните търговци са най-вече виетнамци, които учат и работят в България. През 90-те години местната преса отбелязва, че започват да идват руски, арменски, грузински и турски чуждестранни търговци. Днес на пазара има силно китайско присъствие - както на стоки, така и на търговци.
Най-много, разбира се, са българските търговци. Всичката стока за продан е подредена в над 2500 търговски места, които търговците наричат маси. Там те продават продукция собствено производство - най-често зеленчуци, плодове и дрехи, но също и друга продукция, произведена у нас или в чужбина. Асортиментът е огромен - няма мол в България, който да има толкова много търговци и стоки на едно място.
Търговците обаче се сменят - има такива, които се отказват, а други, които идват да наемат място на пазара. Цената на квадратен метър търговска площ зависи от мястото. "Добрите" маси имат месечен наем 17 лв./кв.м, а най-ниският наем е 12 лв./кв.м. В месечната такса влиза вече изграден павилион. Част от павилионите са частни, други са общински. Ако търговецът се откаже, той дарява своята "маса" на общината, а общината взема само наем за мястото. Ако е частна собственост, тогава новият търговец купува или наема масата от предишния собственик, плаща и наем за земята, върху която е поставена, по споменатите по-горе разценки.
По данни, предоставени от общинското предприятие, стопанисващо пазара в Димитровград, около 1000 от търговците са си местни. И това е много често основен бизнес на семейството им. Не е трудно да видите в пазарните павилиони да работят заедно две поколения от едно семейство. Майка и дъщеря (така пише на табелката) например сами произвеждат дрехите, които предлагат. Специализирали са в облекла за млади момичета, но освен собственото си производство продават и различни модни аксесоари за девойки. Не бяха разговорливи, защото "в момента имаме доста клиентела", но дочух, че техни постоянни клиенти се обръщат за съвет и поръчват дрехи за предстоящите абитуриентски балове.
Клиентите
В събота и неделя в Димитровград започват да пристигат автомобили и автобуси с "организирани купувачи" от България, Турция и Гърция. Тези пазарни екскурзии са били позатихнали през миналата година, но с пролетта изглежда, че пазарният туризъм отново набира сила. Най-често спират на паркинга пред пазара, който е изграден със средства по проект за трансгранично сътрудничество между България и Турция, уточнява кметът Иво Димов. И това не са единствените средства, които община Димитровград е привлякла за своя пазар. В зеленчуковия са вложени 1.5 млн. лева по проект за модернизацията му - обновяване на металната конструкция, нов покрив и затваряне отвън. Вечер пазарът се затваря и заключва, а сутрин сградата се отваря.
Димитровградчани приемат пазара не само като място за покупки на "прясна и евтина стока". Тук в почивните дни се срещат с приятели, похапват, децата лудеят в близките паркове. Когато обаче в града се изсипят 15 000 - 20 000 гости (в добрите години), това не е само оборот на ресторантите, хранителните магазини, такситата и хотелите. Множеството от хора и автомобили кара жителите на кв. "Каменец" да организират подписка срещу мястото на пазара и да заплашат с гражданско неподчинение. Това се случва през 1997 г. (данните са от Историческия музей в Димитровград), но тя е от най-кризисните гладни години и мнозинството димитровградчани не подкрепят съгражданите си. И все пак резултат има - автопазарът е прехвърлен до парк "Марица".
Днес Димитровградският пазар е чисто и поддържано място, с променен облик от края на 90-те, но все така живо и многолюдно.
1 коментар
Димитровград се отъждествява с пазара. Това място дава живот на града, не само поминък. Никъде не се споменава, но голяма част от българските търговци са цигани, т.е. пазарът играе и интеграционна функция. Някои домакинства го ползват за допълване на доходите си, други работят изцяло като търговци.
Да имаш подобен актив във времена на преход беше много важен бонус за Димитровград. Дано градът успее да преодолее проблемите, типични за много малки градове в България!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.