Стара Загора: На крачка от прехода

Стара Загора и регионът винаги са били гледани със завист от околните областни градове - рекордно ниска за страната безработица, високи заплати, приятна градска среда, добри възможности за образование, бързи връзки към София, морето и Турция... Като цяло преди началото на кризата областта имаше едни от най-добрите икономически показатели и често бе сочена като успешен модел за регионално развитие в страната.

Сега обаче бъдещето ѝ изглежда несигурно. Заради европейската политика за преход към нисковъглеродна икономика трябва да бъде трансформиран основният двигател на старозагорската икономика - енергетиката. Или ако продължим със сравненията - да се направи един дизелов автомобил изцяло електрически. Това, разбира се, е възможно, но изисква големи усилия и фини настройки както на самия автомобил, така и на тези, които ще го ползват.

Затова големият въпрос е дали бизнесът и работната сила са достатъчно гъвкави, за да се адаптират в новите условия и да се възползват от възможностите, които се отварят, за да запазят високия стандарт на местната икономика.

Предпоставките са налице - има добре развита инфраструктура, а областта е сред четирите най-големи пазара на труда по брой на работните места в производствени сектори. Въпреки това регионът сякаш не успя да се възползва максимално от вълната на бързо разрастване на индустрията през последното десетилетие. А една от причините за това е именно високият стандарт, който енергетиката създава - новите инвеститори предпочитат области като Пловдив, Хасково и Кърджали, в които могат по-лесно да привлекат работници от други промишлени сектори и навярно от услугите, където заплатите са значително по-ниски. Докато в Стара Загора този магнит за работна сила е комплексът "Марица-изток" и новите инвеститори трудно могат да се конкурират с него. Нещо повече - заплатите, които обикновено се предлагат в индустрията, са над 2 пъти по-ниски спрямо тези в традиционно силния в региона сектор на енергетиката.