С дъх на уран

Последната голяма драма с водата на Хасково назря през април 2017 г. Тогава бе съобщено, че в нея има повишена алфа-активност и концентрацията на естествен уран е над нормата. Повече от три години водата на Хасково остана негодна за пиене и готвене. Решаването на проблема се разтегна във времето. А избраното решение на проблема предизвика някои съмнения, а все още се появяват замърсявания на отделни места.

Извън въпроса с вредните примеси във водата остава и този с качеството на ВиК мрежата. Подобно на други населени места, големи количества от водата се губят по водопроводната система, а това означава и загуби на електроенергия и все по-високи сметки (виж карето).

На дъното на кладенеца

Водата в Хасковска област се добива предимно от кладенци - 247 броя (144 тръбни и 103 шахтови), каптажи - 115, и дренажи - 22, или общо 384 бр. отделни източника, като по добиването на водата работят и 146 помпени станции.

При последната сериозна криза с водата на Хасково през април 2017 г. бяха завишени нивата на естествен уран над допустимата норма от 0.03 милиграма на литър, като беше отчетена и повишена алфа-активност в някои от тръбните кладенци, захранващи четири района на Хасково. След измерването на лошите показатели водата на града беше забранена за пиене и готвене, а на жителите на града бяха изпратени водоноски.

За справяне с проблема беше решено да се изградят нови 8 дублиращи кладенеца и два тръбопровода. Целта на проекта е с тяхна помощ да се влее чиста вода във водната система, като при смесването на водите с повишено съдържание на уран и на чистите води концентрацията му да влезе в норма. На 11.05.2017 г. Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни трансфери в размер на 1.9 млн. лв. за общината за финансиране на проекта "Допълнително аварийно водоснабдяване на гр. Хасково".

Работата по кладенците обаче не напредва с очакваните темпове и през есента на 2019 г. само половината са пуснати в експлоатация (тези в северната зона), а за останалите се бави учредяването на санитарно-охранителна зона и съответно пускането в експлоатация. Изпълнител на проекта е общината. Въпросът стига до регионалното министерство, като и той не минава без намесата на премиера Бойко Борисов, който разпорежда проверки.

Едва в края на 2019 г. всички кладенци са работещи, а водата е обявена за годна за питейно-битови нужди през май 2020 г. Основание за това решение са резултатите от двукратно взети проби от всички пунктове в областния град, които показват стойности по показател "естествен уран" в съответствие с действащата нормативна уредба. Прекратена е доставката на вода с водоноски и бутилирана вода, което би следвало да спести на общината големи суми пари - за трите години са похарчени 700 хил. лв. за алтернативно водоснабдяване.

Вода в скалите

През май 2020 г. при посещение в Хасково на премиера Бойко Борисов кметът Станислав Дечев гордо обяви, че уранът е в норма. Борисов на свой ред заяви: "Ние само решаваме проблеми. И в Перник проблема го решихме. Седемдесет години не беше решаван, затова са толкова яростни, затова им е толкова криво. Много неща се случват, и то все добри."

Доколко решението е трайно обаче, времето ще покаже. След избухването на скандала Районната прокуратура на Хасково се самосезира за укриване на информация за наличие на уран в питейната вода. В края на 2018 г. производството бе прекратено. Установено е, че като резултат от дългогодишната експлоатация на подземни води се наблюдава спадане на водното ниво на големи площи, т.нар. осушаване на водоносния хоризонт, което води до засилване на окислителните процеси и мобилността на урана в горните му части.

Наред с това "важен фактор за ускоряване процесите на миграцията на урана е и увеличаване на скоростта на движение на подземните води в обсега на депресионната фуния, създадена от дългия период на черпене на вода от водовземните съоръжения. Установено е по категоричен начин, че повишените стойности на уран в питейната вода на Хасково се дължат не на находище "Чешмата", отстоящо на 6 км западно от кв. "Болярово", в което се е извършвал геотехнологичен добив на уран, а е с източник скали, наситени с уран, в района на самите кладенци", пишат от прокуратурата.

Тук се появяват и въпросите на някои експерти доколко новите кладенци ще решат въпроса или трябва да се търси друго решение. През май 2017 г. проф. Павел Пенчев, председател на Българската асоциация по подземни води, препоръча да се върви в посока пречистване на самия самия водоносен хоризонт под Хасково.

Бившият кмет на града Добри Беливанов също уточни в средата на 2019 г., че с новия кладенец ще се черпи вода от същото водно тяло, което може да доведе отново до завишение на нивата на уран.

Междувременно, докато тече работата по новите кладенци в града, се събираха и подписки за използването на водата от яз. "Тракиец". Това обаче не се случва, тъй като за целта трябва да се направят изследвания за 4 сезона, както и да се направи реконструкция на пречиствателната станция, която работи по стара технология.

И пак уран

Проблемите със завишените показатели на естествен уран в областта продължават и сега. В средата на февруари 2021 г. по предписание на РЗИ - Хасково, за населението на село Бориславци, община Маджарово, се ограничава ползването на водата за питейни цели и приготвяне на храна до отстраняване несъответствието и възстановяване на качеството по показател естествен уран. Същото важи и за село Свирково, община Симеоновград.

През май 2020 г. в някои райони на Свиленград пък се появява помътняване на водата, съответно ВиК - Хасково, информира своите потребители, че в условия на непрекъсната експлоатация водопреносните съоръжения натрупват във вътрешността си фин слой отложения. Голяма част от водопреносната мрежа на Свиленград е подменена с нови полиетиленови тръби. Те са с малка грапавина и съответно има лесно "отлюпване" на част от тези наслоявания. По време на пандемията рязко се е изменил профилът на консумация в Свиленград, редица учреждения и производства преустановили дейност за сметка на повишаване на битовото потребление. Това от своя страна води до големи денонощни неравномерности в потребяваните количества вода. Има и рязка промяна на скоростта на водата, което в определени моменти води по помътняването й, съобщават от дружеството.

Или в обобщение - качеството на водата в област Хасково остава все така въпрос на шанс. Понякога печелиш, понякога губиш.