50 години сценични успехи в трудни времена

Извънредното положение не е единственото тежко изпитание в историята на Старозагорската опера

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Много трудно време. Дано да излезем от този ритъм по-малко засегнати", казва екипът на Държавната опера в Стара Загора, докато за пореден път променя програмата си на фона на противоепидемичните мерки. Нищо чудно да успее - за половин век операта е преживявала какво ли не.

Увертюра

В основата на създаването на Старозагорската опера е Йордан Капсамунов, кмет на града между 1952 и1962 г., който по време на управлението си прави многократни опити да получи разрешение и финансиране за идеята. Мечтата му е сградата да наподобява миланската "Ла Скала", но не успява да спечели подкрепата на тогавашния тоталитарен лидер Тодор Живков и Вълко Червенков, министър на културата и просветата. Дотогава оперните представления се играят в "старият театър", а първата въобще опера в града е поставена през 1925 г. - "Гергана" на Георги Атанасов.

Идеята е амбициозна в контекста на времето - това е втората опера след тази в София и първата сграда, специално проектирана за целта. Проектът преминава към реализиране след мандата на Капсамунов.

Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г. с първоначален бюджет 1 200 000 лв. Главен проектант е арх. Михаил Соколовски (1927 - 2010), а проектанти - арх. Борис Камиларов (1932 - 2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927). Последните двама участват в реконструкцията на оперната сграда след опожаряването й през 1991 г. точно на 5 октомври, на Деня на Стара Загора. Участие в интериора има и Дечко Узунов, тогава в най-успешния си и награждаван период като художник. Конструктор е инж. Любомир Събев.

Ария

През 1969 г. Градският народен съвет разширява бюджета до 2 508 000 лв. Фасадната украса на сградата е на скулпторите Галин Малакчиев (1931 - 1987), чиято работа е част от публичното пространство на София и до днес, Крум Дамянов (1937, един от изявените автори на монументални пластики по време на тоталитаризма и в екипа, изградил комплекса "Създатели на българската държава" в Шумен), Валентин Старчев (1935, автор на вече несъществуващия паметник "1300 години България" до НДК).

На 14 март 1971 г. сградата е завършена, има подвижен под и разполага с 830 места, от които 250 са на балкона.

Трето действие

За пожара през 1991 г. има различни версии и легенди, като властите не установяват с точност кой и как причинява щетите. Той обхваща оркестрината и впоследствие цялата сграда само час след като "Мадам Бътерфлай" на Пучини е поставена. Цялата база, включително музикалните инструменти, е в тежко състояние. Включените в интериора ценни гоблени, създадени от Марин Върбанов (1932 - 1989) и съпругата му, китайската художничката Сун Хуай Куей (1937 - 2006), са намерени, но впоследствие изчезват, както и други артефакти. През 1997 г. сградата е прехвърлена от държавата на общината. След години на трудно финансиране на ремонта операта отново отваря врати през 2010 г., символично - на 5 октомври.

Петдесетгодишнината се отбелязва и с поставянето на паметна плоча на един от основателите на операта - диригентът и композитор Златан Станчев (1878 - 1949), хормайстор в операта между 1934 и 1939, докато тя все още търси окончателния си дом. Плочата е изработена от старозагорския скулптор Наско Настев. Под знака на годишнината ще премине и програмата през 2021 г:

Какво се очаква на сцената на операта

10 юли. Начало на фестивала "Опера на стадиона" с операта на Верди "Аида" под диригентството на Ивайло Кринчев с режисьор Огнян Драганов. На стадион "Берое".

16 юли. Цветелина Василева ще отбележи 30 години на сцена с изпълнение в "Тоска" на Пучини. На сцена Античен форум "Августа Траяна".

24-25 юли. Премиера на "Триптих", авторски спектакли на хореографите Владимир Ангелов, който обичайно работи в САЩ, Калоян Бояджиев от Норвегия, Християн Бакалов от Франция. Мястото на събитието отново е античният форум.

27 и 28 ноември. Премиера на спектакъла "Бал с маски" ще открие Фестивала на оперното и балетното изкуство.

За билети и евентуални промени в датите: operasz.bg