Как Тракийският университет настига най-добрите световни практики във ветеринарната медицина

Към висшето учебно заведение вече работи първата Университетска ветеринарна болница в България и на Балканите

Десислава Лещарска

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Стара Загора и Хасково. То излезе в печатен вариант в края на април 2021 г.

Тракийски университет

Историята на Ветеринарномедицинския факултет (ВМФ) и ветеринарната медицина у нас могат да се проследят почти 100 години назад - от времето на Ветеринарния факултет към Софийския университет, създаден по инициатива на първите български ветеринарни лекари, завършили в европейски висши учебни заведения. Днес Тракийският университет (създаден през 1995 г.) е в топ 7 по рейтинговата класация на университетите в България. Университетът е в процедура за получаване на европейска акредитация за ВМФ. В него се обучават над 8200 студенти от България и света в 72 бакалавърски специалности и магистърски програми. Университетът провежда повече от 70 докторски процедури.

Доц. д-р Добри Ярков

Ректор на Тракийския университет от ноември 2019 г. Преди това е началник административно-стопанска дейност (2004 - 2007) и помощник-ректор на висшето учебно заведение (2008 - 2015). През 2013 г. придобива допълнителна квалификация по "Финансов мениджмънт" в УНСС. Доц. д-р Ярков е роден на 2 юни 1960 г. в Стара Загора, магистър е по ветеринарна медицина, доктор по научната специалност "Генетика", доцент по генетика и развъждане на домашните животни. Има близо 30 години преподавателски опит и десетки публикации в областта на селекцията на животните, имуногенетика, екологична генетика и цитогенетика.

Ректорът на Тракийския университет в Стара Загора доц. д-р Добри Ярков е на поста от малко повече от година. За това кратко време - в условията на пандемия, разтърсила образователната система и целия ни живот, той може да се похвали с внушителен списък от постижения. За пръв път от шест години университетът попълва 100% от държавната поръчка във всички специалности и по всички професионални направления; работи по създаването на първата в България и на Балканите Университетска ветеринарна болница, оптимизира разходите и увеличава заплащането, така че университетът от 23-то място се изкачва до челната петица по възнаграждения; подготвя първата виртуална лаборатория по ветеринарна медицина в Стара Загора; оглави инициативата за създаването на Институт за устойчив преход и развитие, който цели да подпомогне региона в прехода от високо- към нисковъглеродна икономика и т.н

"Рестартираме Тракийския университет, обобщава доц. д-р Ярков. Искаме да настигнем най-добрите практики в Европа: в Германия, Австрия, Обединеното кралство, където работят много наши възпитаници с добра репутация и реализация - както в частни клиники, така и във ветеринарно-санитарния контрол на тези страни", допълва той.

Кои са обаче сега най-големите предизвикателства? "Най-важното - да останем в топ 7 на най-добрите университети в България. Имаме и две първи места - ветеринарна медицина и животновъдство. Следващото - да запълним бройките. Това е проблем за всички университети в България през последните 10 години, но успяхме. Запълнихме 100% от местата във всички специалности и по всички професионални направления, приехме и 30% над държавната поръчка платено обучение, чуждестранните студенти ги удвоихме. Тази година завършват първите студенти по ветеринарна и хуманна медицина с преподаване на английски език", разказва ректорът.

Първата у нас Университетска ветеринарна болница

Ректорът инициира промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, за да може да се създаде Университетската ветеринарна болница. "Тя вече е факт. Инвестирахме около половин милион лева собствени средства в обновяване на базата на съществуващите клиники. Болницата работи 24/7. Лекарите ще оказват спешна медицинска помощ, ще предлагаме специализации на лекари от цялата страна и чужбина. Откакто започнахме да говорим за ветеринарната болница, пациентите ни се увеличиха с 30% - хората ни се доверяват и ненапразно - тук получават най-квалифицираната помощ. Това не го правим с бизнес цел, а за да подобрим обучението на студентите по ветеринарна медицина. Когато имаме по-голям пациентопоток, нашите студенти ще имат достъп до много повече случаи", казва доц. д-р Ярков.

Друга инициатива е Институтът за устойчив преход и развитие. Той беше одобрен от Министерския съвет през февруари и вече е в структурата на Тракийския университет. Новото звено ще функционира в партньорство с Техническия университет - София, Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", общинските власти, национално представителни организации на работниците и служителите. "Ще изпълняваме задачи, свързани с диверсификация на икономиката на Стара Загора и региона - Ямбол, Сливен и Хасково. Институтът ще помогне за една по-плавна и социална трансформация на стопанския модел: от високовъглеродна енергийна икономика към кръгова икономика, нисковъглеродна, с шадене на околната среда."

Онлайн обучение: предимства и недостатъци

"Много неща не можахме да свършим заради пандемията и локдауните. Това обаче ни научи, че много от дейностите можем да ги вършим много по-икономично, в дигитална среда", разказва доц. д-р Ярков.

Онлайн обучението обаче се оказва неприложимо за всички специалности. "Това са хуманната и ветеринарната медицина. Там се искат практически знания и умения, които не могат да бъдат предадени онлайн. И въпреки това ние подготвяме в центъра на града нашата виртуална лаборатория. Закупихме оборудването от Германия, явихме се на търг, спечелихме и в момента реновираме помещенията, в които ще го монтираме, предполагам, май или юни ще заработи. Всеки, който влезе и сложи шлема, ще може да влезе в носа, в окото на човека, да го разгледа внимателно, ще може да прави операции", разказва специалистът по генетика.

Сред другите инициативи на ръководството са развитие на модерно животновъдство върху рекултивирани терени от рудниците на Мини "Марица-изток"; производство на месо и млечни продукти с марката на университета; отглеждане на зеленчуци чрез т.нар. аквапоника (университетът разполага с аквариуми с риби, които могат да се интегрират в отглеждане на растения по естествен начин).