Пет тренда за икономиката на Стара Загора

На пръв поглед област Стара Загора е сред шампионите на пазара на труда. Въпреки че през 2015 г. коефициентът ѝ на безработица е малко над средния - 9.7% спрямо 9.1% за България като цяло - то 5 години по-късно той се е свил до едва 1.4%. Същевременно заетостта достига 74.7%, или почти 5 пункта над средното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които искат да имат работа, успяват да намерят такава, а местният пазар на труда не успява да запълни всички свободни работни места. Това твърдение е вярно за немалка част от областта - според последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово привличат работници дори и от съседната Сливенска област. Същевременно обаче данните, които публикува Агенцията по заетостта, очертават големите неравенства в рамките на областта. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където показателят достига 16% и 33%. Тези разлики ясно демонстрират, че дори и наличието на няколко силни индустриални центъра далеч не е достатъчно, за да осигури подходяща заетост за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават значителни въпреки доброто представяне на областта като цяло.

Неравенствата в заплатите

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Големите разлики между отделните общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите е Гълъбово - общината, която приютява голяма част от енергийните мощности в областта и съответно съсредоточава повечето си заетост в енергийния сектор. На опашката пък остават четири общини - Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево и Опан, където за 2018 г. средните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лв. месечно. Разслоението като цяло е значително, ясно си личат и общините с по-динамичен производствен сектор, най-вече Казанлък. Благодарение на това както заплатите на наетите, така и доходите на домакинствата растат с по-бавен от средния за страната темп. Интересно е да се отбележи също, че динамиката на заплатите изостава и зад темпа на покачване на производителността на труда в областта, което говори за допълнителни неефективности във функционирането на местния пазар на труда.

Особеностите на образованието

Автор : Капитал Преглед на оригинала

До голяма степен Стара Загора е "средната" област на България - много от макроикономическите ѝ показатели се приближават до средните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на населението на 15-64-годишна възраст с висше образование - едва 20% за 2019 г. на фона на 28% средно за страната. Това до голяма степен е очаквано, доколкото високите дялове на работниците със средно и професионално образование е характерен за областите с индустриален фокус. Неизбежната бъдеща икономическа трансформация на областта обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до възможно най-голям брой висшисти, особено с технически профил, е от особена важност.

Повод за притеснение е и постепенният ръст на населението с основно и по-ниско образование, до 19% за 2019 г. спрямо 15% само три години по-рано. Същевременно няма видими проблеми с училищното образование - постиженията на учениците както на зрелостните, така и на изпитите след седми клас са близки до средните за страната, а обхватът на системата е чувствително по-добър, като записани през 2019 г. са били 91.4% от децата в прогимназиална възраст на фона на 86.6% средно за страната. Вероятно част от проблема с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи голяма част от завършващите студенти в региона в резултат на конкуренцията както на столицата, така и на по-близкия Пловдив.

Голямото замърсяване

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Предвид особеностите на местна икономика и ролята на енергетиката няма как да не бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха - в крайна сметка то е сред основните пречки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от населението на областта, особено в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е неоспорим лидер по въглеродни емисии сред областите в страната, с между 3.5 и 5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За сравнение - тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и малка територия и почти 15 пъти по-висока от средните за страната стойности, които гравитират между 350 и 400 тона. Останалите показатели на областта са добри - генерираният битов отпадък е близо до средните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третират или рециклират. Въпросът за чистотата на въздуха обаче тепърва ще е сред водещите теми в дебата за бъдещото развитие на областта, а решението му е пряко свързано със съдбата на въглищните електроцентрали. Също така чистият въздух често е определящ и за привличането на големи чуждестранни инвестиции.