Пазарът на труда в Стара Загора: Ще има ли работа след въглищата

Те нямат план за изход от ситуацията и затова (а и не само) се опитват да поддържат статуквото, вместо да очертаят ясна перспектива за това с какво ще се занимават хилядите енергетици и миньори след 10 години. В резултат, вместо да създадат конкретна стратегия и да начертаят план за края на въглищата по години със съответните програми за заетост, насочени към работещите в този сектор, управляващите поддържат заблудата, че всичко е наред и затрудненията са временни. Напоследък се чуват идеи за водород, ВЕИ, природен газ, индустриални зони, които обаче без конкретни действия и мерки приличат на щраусите и портокалите отпреди десетилетие.

Проблемът със заетостта в региона на Стара Загора е дори много по-голям и сложен. Защото, ако при тютюнопроизводителите в повечето случаи ставаше въпрос за хора без конкретна квалификация, то тук основно засегнат ще е висококвалифициран и специализиран персонал, с много над средните доходи.

По принцип това би следвало да е шанс за по-бързото и лесно намиране на работа след края на тецовете, но фактите към момента говорят за точно обратното - в региона липсват големи индустриални инвеститори, които да предложат аналогична работа, и по-скоро може да има трудова миграция към съседните Пловдив, Хасково и дори Кърджали.

Експертите на социалното министерство в Стара Загора могат да изиграят важна роля с оглед преформатирането на местния пазар на труда Фотограф : Капитал

Какви обаче са вариантите пред хилядите пряко заети в комплекса "Марица-изток" и много повечето ангажирани със свързани с дейността на енергийното сърце на България услуги?

Трите В-та

Засега държавата няма разбивка точно колко ще са засегнатите от енергийната трансформация хора, каква е средната им възраст, за какво са учили и към какво биха могли да се ориентират. Според бившия екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация Юлиан Попов работещите в комплекса в по-голямата си част са инженери и висококвалифицирани техници.

Пред "Капитал" той очерта две направления за тяхното професионално бъдеще. "От една страна, това е развитие на самото дружество "Марица-изток 2" в нови направления като Водород, Възобновяеми енергийни източници и др. Възможност би могло да бъде и привличането в близост на инвестиции във Високи технологии, които искат инженерна компетентност", каза той.

Попов обаче не смята, че повечето хора в комплекса имат нужда от преквалификация, а по-скоро от допълнителна квалификация. Според него алтернативата за региона не е развитието само на една технология, а има нужда от системна промяна.

"Ако става дума за водород, ще са необходими индустриални соларни инсталации, защото водородът, за който говорим, трябва да се произведе с възобновяема енергия. Естествено е да се добавят индустриални системи за съхранение на енергия - батерии, топлинни системи, механични и други. Фотоволтаичните паркове са съчетаеми със селско стопанство - така наречената агроволтаика. В района се развиват дигитално земеделие и интелигентно животновъдство. Въпросът е как да се повишат рязко инвестициите и как да се изгради максимално голяма част от веригите за доставка, за да може да се задържи по-голяма част от добавената стойност", обобщи той.

И заключи - регионът трябва да се стреми не само да осигури добре платена работа на работещите сега там, но и да създаде условия, които ще задържат децата им там и ще привлекат и още млади и талантливи хора. С две думи - да има перспектива, каквато досега даваше въглищната енергетика.

Един от основните плюсове на региона е, че разполага с добра производствена база, която може да се надгради Фотограф : Георги Кожухаров

Хубавото е, че средства за тази промяна ще има. Само по Фонда на ЕС за справедлив преход (Just Transition) България ще получи общо 2.7 млрд. евро, голяма част от които ще са точно за Старозагорския регион. С тези пари трябва да се осигури точно възможност за преквалификация на служителите и да им се дадат алтернативи за работа. Немалко финансов ресурс ще може да се използва и от Плана за възстановяване и устойчивост - стотици милиони евро могат да бъдат насочени към изграждане на нова инфраструктура за пренос на природен газ и водород, за изграждане на соларни централи и т.н.

Инвестиции на квадрат

Сега Стара Загора и околията се справят повече от добре откъм заетост и икономическо развитие. Според изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветено на т.нар. регионални профили, през 2019 г. например безработицата в областта е на изключително ниско ниво.

Нещо повече - коефициентът сред населението на 15 и повече години спада от 11% през 2014 г. до 1.4% през 2019 г., което е най-ниска стойност след отчетената в София-област. Заедно с ниската безработица пазарът на труда в областта се отличава и с много висок коефициент на заетост на населението на възраст между 15 и 64 години - близо 75% при 70% средно за страната, показва още анализът на ИПИ.

До голяма степен обаче това се дължи именно на енергийните дружества и свързаните с тях фирми. Област Стара Загора обаче е с най-големи въглеродни емисии в страната - 3831 т/кв.км въглероден диоксид, или почти четири пъти повече от столицата, показват още "Регионалните профили" на ИПИ. А това означава, че и най-бързо ще усети ефектите от Зелената сделка и преминаването към нисковъглеродна икономика. И ако не се вземат бързи мерки в близките години, състоянието на пазара на труда и стандартът на живот в региона може рязко да се променят.

Затова най-важният въпрос днес е не кога ще настъпи краят на въглищата, а как преди този момент да дойдат новите инвеститори? Едно от възможните решения за работещите в района на Стара Загора енергетици е привличането на повече компании, които да създадат алтернативна заетост. Още през м.г. на една от срещите с бизнеса в Стара Загора, организирана от "Капитал", кметът на града Живко Тодоров заяви, че едно от възможните решения е изграждането на индустриална зона с всички удобства за фирмите.

"Държавата трябва да помисли какви облекчения да предложи за бизнеса там. Без такива трудно ще привлечем нов бизнес и ще запазим работни места. В противен случай София и Пловдив ще продължат да засмукват кадри", обясни той. Стара Загора вече направи първата стъпка и сериозна заявка с индустриалната зона "Загоре", планира се и разширяване за привличане на високотехнологични производства и такива с голяма добавена стойност.

Без подкрепата на държавата обаче привличането на инвеститори ще бъде трудно, а засега единственото, което се предлага на по-големите, са мерките, предвидени в Закона за насърчаване на инвестициите, като покупка на общинска земя без търг, изграждане на път, обучение на персонала, облекчено административно обслужване Доколко работещо е това обаче се вижда от факта, че дори на национално ниво през последните години няма нито един голям индустриален инвеститор.

Акции от ВЕИ-та?

За да се намерят подходящи алтернативи на заетостта, е важно да се започне с разглеждане на нуждите на различните целеви групи - в централите и мините има както по-млади, така и по-възрастни работници, също така някои от тях вече са с висока квалификация, а други могат да искат нова или по-добра такава, смята Меглена Антонова от "Грийнпийс".

Според нея тези, които вече имат по-дълъг трудов стаж, вероятно ще се интересуват от възможности за ранно пенсиониране, а други, които са в пика на трудова активност, биха спечелили от активна подкрепа в търсенето на нова работа или съвети за ориентиране в сектора на предприемачеството и подкрепа за стартиране на собствен бизнес.

Алтернативите биха могли да бъдат отново в сектора на енергетиката, но с фокус към чисти и устойчиви технологии като производството на енергия от слънце и вятър. Антонова припомни и загатнатата преди година идея на КНСБ за производство и съхранение на ВЕИ енергия с дялово участие на самите работници.

"Тя има потенциал и би било възможно, ако се въведат търгове за изграждане на мощности за възобновяема енергия, да се поставят условия за процентен дял на участие на физически лица. Един пример от Белгия - в град Екло местната власт стартира търг за изграждане на голяма топлофикационна мрежа, изискваща минимум 30% от собствеността да е на физически лица", посочи експертът на "Грийнпийс".

И все пак, предвид наличието на редица възможности за държавно подпомагане на енергийния преход, управляващите трябва да създадат (и следват) държавна стратегия за бъдещето на работещите в мините и централите. По такъв регионален план за развитие уж се работи още от 2020 г., но към момента не е представяна дори чернова, за да се види в какви посоки мислят управниците.

Безспорно е обаче, че само с добра пътна карта преходът към производство на чиста енергия ще премине гладко и без особени сътресения за хората. Останалото е отричане на проблема и отлагане на неизбежното затваряне на въглищните централи, което може да има пагубен ефект върху местните икономика и социален живот.