🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бизнес услугите и високотехнологичните производства дърпат икономиката на Пловдив

Градът привлича млади хора от страната и чужбина. 20 000 са постояннопребиваващите чужденци в града

Бизнес услугите и високотехнологичните производства дърпат икономиката на Пловдив
Бизнес услугите и високотехнологичните производства дърпат икономиката на Пловдив
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

През последните години вторият по големина град зае подобаващото му се място на един от водещите икономически и културни центрове в страната.

Населението на метрополията на Пловдив вече е над 500 хил. регистрирани жители. По различни данни поне още 100 хил. живеят и работят в града и околностите му, без да ползват местна регистрация. През 2020 г. новозаселените жители в Пловдив са 9000, а в региона - близо 24 000. Според данни на НСИ през последните години механичният прираст на града (процент заселили се спрямо напуснали) е по-висок от този на София и Варна.

Строителството отчита сериозен ръст - и по брой разрешителни, и по започнати нови проекти, както за сектора на жилищните, така и за нежилищните индустриални и офис сгради. Не случайно в тази сфера за 2020 г. и първата половина на 2021 г. Пловдив заема челните класации в страната - първо място по брой разрешителни за изграждане на нови производства, складове и други и второ място за жилищно строителство.

Урбанизацията на града и околните населени места поставя пред нови предизвикателства развитието на инфраструктурата в региона. Нуждата от нови транзитни пътища, алтернативен градски транспорт, водоснабдяване и канализация става все по-голяма. Нараства необходимостта и от нови училища и детски градини.

Въпреки тези предизвикателства Пловдив се превърна в силно предпочитано място за живеене и работа, особено на млади семейства, заради високото си качество на живот и условия на над средно европейско ниво. Градът е компактен, с добре организирани пешеходни зони и паркове, относително ниски наеми и цени на жилищата. Безработицата в града е под 3% заради бързо развиващата се икономика, търсеща нови кадри и предлагаща добра професионална реализация. Допълнителни преимущества са качеството на местното образование с много добър достъп до училища и детски градини. Като предимство се отчита близостта до столицата с директна магистрална връзка, богатата палитра на културния живот и южняшкото отношение на местните. Всичко това дава на Пловдив редица предимства, способстващи за превръщането му в най-бързо нарастващия град сред големите в страната.

Основната причина за тези успехи, разбира се, е икономиката. Бавните темпове на разгръщане на потенциала на Пловдив през 90-те години на миналия век поради липса на естествен ресурс за бърз растеж създаде предпоставки на последващ етап и в подходящите условия местният бизнес да се развие в няколко посоки и да изгради стабилна и диверсифицирана икономика. Вследствие на това производството заема близо 40% от местната икономика, а "Икономическа зона Тракия" се превърна в един от най-разпознаваемите брандове на индустриални зони в Югоизточна Европа. През последните 20 години стотици български и международни компании организираха своята дейност в сектора в новите индустриални зони около града и създадоха съвсем нов икономически профил. Над 70 хил. са заети в производствения сектор (от които 20 хил. в мехатроника и аутомотив), което нарежа региона на първо място по концентрация на работна ръка и индустриализация. И тази тенденция продължава. След предизвикателствата на 2020 г. в момента силна вълна от инвестиции в нови производствени мощности настъпва в региона, като е възможно 2021 г. да бъде и рекордна в това отношение.

През последните години новата българска индустрия взима превес в инвестициите и голяма част от тях са български производства, които разширяват дейността си или отварят втора локация в региона заради наличната квалифицирана работна ръка и благоприятните условия. Наблюдава се и засилваща се тенденция на партньорства в по-големи проекти между български и международни компании. През тази година своя пик бележи и заявеният интерес от потенциални чуждестранни инвеститори, което ще се отрази като реализирани инвестиции през следващите две години. Ясна е и тенденцията за новия профил на инвеститорите в индустриалните зони - по-високотехнологични и скъпи производства с наети на първи етап между 100 и 200 служители, с отчетлив изглед за нарастване.

Вторият важен икономически сектор, който бележи устойчив и бърз ръст, са бизнес услугите, които включват както ИТ сектора, така и аутсорсинг индустрията, финансовия сектор и др. Пловдив се наложи като втори ИТ и аутсорсинг център в България (над 7000 заети в двата сектора), като провокира и нова тенденция в страната - за навлизане на големите компании през по-големите градове, в търсене на диверсификация и нови хора. Този тренд се засили и по време на пандемията, когато компаниите преосмислиха политиките си на наемане и работа в офис и разшириха операциите си в цялата страна, а и извън граница. Немалка част от новозаселващите се в Пловдив и региона са хора с професии, които безпроблемно могат да се изпълняват дистанционно, без задължително физическо присъствие в офис. Това създаде уникална възможност за българските региони да привличат и задържат талантливи и добре платени хора.

Големите инфраструктурни проекти на Пловдив

Три мащабни проекта се очертават като ключови за дългосрочния напредък на региона - развиването на алтернативен транспорт с изграждането на градска железница, която да свърже основните квартали на града, по-големите населени места в региона и индустриалните зони. НКЖИ съвместно с община Пловдив разработва план и очакванията са в новата програма "Транспортна свързаност 2021 - 2027" да залегне реализирането на такъв проект или поне започването му. Другите два проекта са за разширяване и довършване на Околовръстния път на Пловдив и ново водоснабдяване за региона от язовир "Въча". И трите проекта са в начален етап и се разработват от различни държавни институции в партньорство с местните власти.