Как списание "Нула32" документира развитието на Пловдив

Естествено, с работата идва и познанието, както и опитът. "Разликата между цялостната изработка на първия и в момента актуалния ни двайсет и пети брой е от земята до небето", казва Стефанов.

В изданието, чието име идва от телефонния код на Пловдив - 032, няма място за градски шовинизъм - то умее и да се шегува и с местната среда. Последният им брой е на тема "32 причини да не обичаш Пловдив: от най-малкия недостатък на човека тук до големите проблеми на града" и разглежда както инфраструктурните проблеми, "почти софийските задръствания", пропуснатите възможности за по-голям културен и обществен напредък. "В новото време пловдивчани застават трудно зад обща кауза", казва в броя Нина Найденова, директор на Държавна опера - Пловдив, а Стефан Попов, редактор на друга пловдивска медиа - mediacafe.bg, е фрустриран от липсата на повече места, в които културата може да живее: "Не харесвам и това, че всичко налично е концентрирано в суперцентъра на Пловдив, а в самите квартали на града освен открити сцени, отново позволяващи събития само при хубаво време, на практика няма локални културни средища или ако има, то те са в окаян вид и състояние."

Преглед на оригинала

Критичен е и погледът на изданието към артистичния квартал на града - "Капана", чиято оригинална концепция все повече се размива: "Процентът на барове, кафенета, ресторанти и магазини за сувенири е много по-голям от този на местата, в които се ражда реално изкуство."

Какво работи и какво не работи при пловдивските читатели? Според екипа всъщност няма нещо твърде специфично като читателски навици или интерес, тъй като самото издание надминава границите на Пловдив. "Едва ли работата ни се различава кой знае колко от тази на колегите ни в София. Всъщност статистиките ни от последната година показват, че един все по-голям дял от аудиторията ни е базирана именно в София - приблизително около ⅓."

За екипа това не е особена изненада, тъй като имат и абонати във Варна, Русе и дори Созопол. "Наблюденията ни са, че публиката за подобни издания в голямата си част е една и за нея няма значение дали изданието е родом от Бургас или Пловдив." Това е и мотивация да не разчитат единствено на местни хора и събития. "Без да пренебрегваме регионалните си теми, интересуваме се живо от тенденциите на национално и международно ниво", обяснява Стефанов.

Преглед на оригинала

Смисълът на печата

В редакционно отношение, обяснява ръководителят на списанието, във всеки брой се разглежда в дълбочина една централна тема, като успоредно се развиват и три нови рубрики от последната година - за критика, за срещи с млади артисти и за художествена литература.

Развиването на визуалната естетика и дизайн също е сред приоритетите на редакцията. "Посока, в която искаме да се развиваме, са и авторските илюстрации, появили се за пръв път по-изразено в последния ни брой. Книжното тяло е мястото, където трудът ни се среща с очакванията на публиката, и затова като домакини се стараем то да бъде все по-уютно, светло и добре организирано; място, където да ти се прииска да останеш за по-дълго, да изпиеш чаша чай в добра компания и със сигурност да се върнеш отново."

Хартията според Стефанов изисква по-голяма отдаденост и от създателите, и от читателите, но се отплаща. Той нарича печата истинска школа. "Учи ни на търпение и майсторлък, дисциплинира. В този смисъл той наистина си остава ценност."

Различното потребителско усещане и преживяване, което форматът дава, също е от значение. "В свят, в който сме все по-пестеливи на кликове, вниманието, което публиката посвещава на печатните медии, е лукс, в какъвто впрочем се превръща и всяко офлайн преживяване - време за почивка от шума и бързооборотното съдържание онлайн. В резултат на тези процеси потребността от качествена преса, от бавна и задълбочена журналистика на хартия единствено ще се увеличава. Или иначе казано: печатът е мъртъв, да живее печатът."

И може би аудио

В края на миналата година списанието започва подкаста си Plovdiv Calling, но засега той е все още проект в развитие. "Любопитно е, че радиото като медиа въздейства на слушателя по подобен интимен начин и практиката показва, че с печата са перфектна комбинация", казва Панайот. "Планираме разширение в тази посока от няколко години, но все още търсим водещ, който да говори бавно или поне да може да казва "р" правилно. Извън кръга на шегата, бихме искали да записваме по-редовно, но би ни било трудно да го правим по начина, по който си го представяме. Затова поне към момента Plovdiv Calling дава свободно."

Един различен разказ за град, който трудно се променя

Съществуването на списанието съвпада с някои силно динамични процеси в града - избирането му за Европейска столица на културата, покачване на туристическия интерес, вълната от събития и същевременно междуинституционални конфликти, раждането и умирането на различни фестивали, докато в по-широк план Пловдив е все повече асоцииран с усилено строителство, инвестиции, подем в индустрията. И все пак на ежедневно ниво като че ли всичко е едно и също за обикновените хора по улиците.

"Градът си е същият, с добрите и лошите му страни", казва Панайот. "Това, което правим, е да усъвършенстваме разказа си за него и - когато можем - да добавяме по нещо от себе си, да го правим универсално значим за всяка история."

Оттук насетне екипът на списанието ще работи върху подобряване на абонаментните услуги. В момента 150 души подкрепят изданието с дарения, а за издателската им дейност помага и развитието на електронния им магазин. "По-нататъшното развитие и на двата алтернативни източника на приходи е сред основните ни приоритети", казва Панайот. "Няколко хиляди страници по-късно единственото сигурно е, че ни чака още много, много работа. И това ни движи напред."

Повече за списанието на nula32.bg. Следващият му брой ще излезе в началото на декември.