Градове

Пандемията помете обувния сектор

Ковид кризата тежко засегна обущарските фабрики в Пещера и Пловдив. Качествените производства обаче оцеляха

Десислава Лещарска

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Всичко за Пловдив може да откриете в специалната секция на Капитал.

"Годината беше тежка за модния бранш", казва Ремзи Ингилизов.

Както личи от името му, той е част от управлението на "Ингилиз груп", компания за производство на луксозни обувки, базирана в Пещера. Фабриката е собственост на баща му Гюрсел Ингилизов, а Ремзи освен зам.-управител се явява трето поколение обущар (повече за "Ингилиз груп" - тук).

Думите му се потвърждават от двуцифрените спадове, които отчитат най-големите компании в сектори текстил, облекло и обувки през 2020 г. Спад от 12% на износа в отрасъла отчитат данните на НСИ - той се смалява с почти половин милиард до 4 млрд. лв. COVID-19 донесе на шивашките и обущарските компании запаси от непотърсена продукция, забавени плащания, фалити по веригата и още по-тежка криза с кадрите.

Най-устойчиви се оказаха компании с много високо качество на продукцията - като "Ингилиз", които си партнират с луксозни брандове като BY FAR, Demobaza, Tiannia Barns и др. Друг пример е пловдивската "Нематекс" на Валентин Петров. Тя е подизпълнител на световноизвестната марка с италиански корени Golden Goose.

И двете компании отчитат спад в оборотите от порядъка на 14-20% на годишна база, но въпреки това нямат притеснения за бъдещето. Точно обратното - очакват оживление, след като кризата отмине, и се подготвят за него.

"Пазарът е сегментиран - имаме луксозен и премиум сегмент, среден и нисък. И по време на кризата през 2008 г. се видя, че най-пострадалият сегмент е ниският - кризата удря първо най-ниско платежоспособните клиенти. Луксозният сегмент също страда, но значително по-малко", коментира Ремзи Ингилизов. Той пояснява, че у нас всички, с много малки изключения, произвеждат евтина и средна продукция: "Част от тях произвеждат на ишлеме, друга част готова продукция, но всичко е позиционирано в ниския и средния сегмент. Ние сме във високия. Кризата се усети и при нас - най-вече заради месеците, в които имахме масова заболеваемост на служителите и ръководството. Въпреки това производството на обувки не е спирало. Дори бих казал, че резултатът, който реализирахме през 2020 г., не е лош." Оборотът през пандемичната година е около 7 млн. лв.

Погромът на обувния сектор

"Ингилиз" е единствената компания у нас, която произвежда компоненти за обувния бранш - калъпи, табани и ходила. "Немалък брой обувни фабрики в региона - Гърция, Северна Македония, Румъния, преустановиха дейност. Те се снабдяваха с материали от нас или от Турция, понякога от Италия. В Пещера имахме 27 обувни предприятия, в момента активно работещи сме ние и още няколко колеги. "Бари" например бързо се пренасочиха към производство на маски (както и всички останали). Когато търсенето понамаля, се върнаха към обувките", разказва Ингилизов.

От "Бари" със собственици Благовест Брациклиев и Димитър Костов отказаха коментар, но от финансовите отчети става ясно, че маските са осигурили доста добър оборот на компанията - от 6.8 млн. лв. през 2019 г. той скача на малко над 14 млн. лв. Този резултат отрежда на "Бари" трето място в класацията на "Капитал" за най-динамични малки и средни предприятия "Гепард" за 2020 г.

Друга разпознаваема компания от "Пещера" - "Гидо", също преминава успешно през кризата, като запазва продажбите си на ниво около 3.6 млн. лв.

"Последните две години около 60% от фирмите в бранша фалираха. В Пещера останаха 2-3 големи, има и още 4-5 малки фирми с по няколко човека персонал. По моя преценка в Пловдив останахме 2 - ние и "Арайс", коментира собственикът на "Нематекс" Валентин Петров. Компанията произвежда между 55 и 62 хиляди чифта обувки годишно, като половината от тях са на ишлеме - с материали, суровини и кройки на клиенти, а другата половина са собствени модели, които се продават под различни брандове, включително и собствен.

"Дори един да остане, е перфектно"

"Растем и се развиваме заедно с настоящите си клиенти, нямаме капацитет за нови. Може би на по-късен етап", казва още Петров. Фабриката му в Пловдив е проектирана за 300 служители, но той не е успявал да намери повече от 200. "Поради редица причини - географски, демографски и икономически, има отлив на работна ръка. Заплатите ни изостават от тези в останали сектори. Нашият труд се смята за непривлекателен. Отделно сме в конкуренция с производителите на чанти, където се работи по-лесно. В леката и средно тежката индустрия производството на обувки е най-трудната работа. Кожата е жив материал и формули се правят много трудно", посочва собственикът на "Нематекс".

На същото мнение е Ремзи Ингилизов - по думите му занаятчийски бранш като обувния трудно се организира и веднъж излезли от него, хората не се връщат. Специализираните паралелки - в Пещера и в Пловдив, "само проформа дават кадри". "Ние със собствени усилия, където видим потенциал, взимаме хора, обучаваме ги, пращаме ги на обучение в Турция, в Италия. Дори един човек да остане, е перфектно. Сложно е с персонала. Особено когато трябва да се произвежда луксозен продукт - тук говорим за части от милиметъра, за различни оттенъци на материала. Продуктите, които произвеждаме, се продават от 500 до 1500 лв. крайна цена. Тънките настройки са много важни, а за да могат да се направят, трябват специалисти", казва Ингилизов.

"За съжаление България все още се смята за дестинация с много евтина работна ръка. Това на нас много ни вреди. Преди години се смяташе за предимство, вече е недостатък", посочва от своя страна Валентин Петров. Вече не е и вярно, допълва той.

Имал идея да внася работници от Бангладеш. След ковид обаче това е станало още по-скъпо - "в един момент икономически се обезсмисли тази идея, по-добре да започнем да даваме по 2000 лв. заплати и да видим какво ще стане. Горе-долу е дошло това време", казва Петров.

Нови възможности

2021 г. не изглежда твърде добре според предприемачите, но в края й започват да се усещат признаци на възстановяване. "С ваксините от март нещата значително се подобряват, дори в последните месеци се състояха първите модни изложения, които са от изключително важно значение за нашия бранш. Европейските пазари дадоха старт на възстановяването, нещата започват да се нормализират. Решаването на здравната криза не означава решаване на породените от нея последици за икономиката. Напасването на всички елементи с веригата на доставките, с транспорта, с електроенергията е процес, който ще продължи и след края на годината", коментира Ремзи Ингилизов.

Той посочва, че рекордното поскъпване на електричеството е проблематично, но то не е съществен компонент в обущарството: "Стойността на електроенергията в крайния продукт е 2%. Проблемът е, че електроенергията е структуроопределяща цена и след нейното увеличение започват да поскъпват всички горива, дори и това увеличение да е спекулативно."

Затова "Ингилиз груп" от две години инвестира във фотоволтаици с идеята до края на 2021 г. предприятието да бъде изцяло енергийно независимо.