Градове

Мелницата, която задвижи "Деветашко плато"

Сдружението популяризира района и за 15 години го разви като предпочитана дестинация с 52 къщи за гости

Десислава Лещарска

Старата мелница е строена 1933 г. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Старата мелница на Кърпачево те посреща на входа на селото - кацнала е на хълма отдясно, веднага след табелата. Семпла постройка с изчистени линии, изградена от традиционния за района порест камък бигор - тя навява асоциации с нещо непреходно; сякаш винаги е била там и винаги ще бъде. Само допреди една година обаче реалността е друга - мелницата е била почти пред срутване, скрита от бурени и храсталаци. Благодарение на усилията на сдружение "Деветашко плато", местната общност, младите архитекти Георги Събев и Антонина Тритакова от студио Nada и доброволци тя заживява втори живот. Реставрацията печели редица архитектурни отличия, последното от които е номинация за "Сграда на годината" в категория "Културна архитектура" на популярната международна платформа ArchDaily.

Сговорна дружина

"Сградата е строена през 1933 г. за воденица в съседното село Крушуна. На кърпачевци им се е налагало да ходят до там да си мелят зърното. В Крушуна се появяват и други мелници, тази става ненужна и предприемчиви хора от Кърпачево решават да я купят. Разглобяват я камък по камък, отбелязват елементите и с волски каруци я качват в Кърпачево, сглобяват я, купуват електромотор и воденицата става мелница. Така работи доста време - до национализацията, след което запустява", разказва Ива Таралежкова, основател и председател на управителния съвет на сдружение "Деветашко плато".

Организацията съществува от 2008 г. и обединява 140 членове от 9 села, разположени в общините Ловеч, Летница и Севлиево. Ива и общността около "Деветашко плато" успяват да наложат района на туристическата карта на България. Преди тях единственото масово разпознаваемо място са Крушунските водопади. "Те дадоха тласъка, но районът има много повече какво да предложи", казва Ива. "Когато започнахме през 2008 г., в областта имаше една-единствена леко реновирана стара туристическа хижа с 12 легла. Сега имаме 53 регистрирани къщи за гости и хотели с капацитет 750 легла", допълва тя.

Най-известните места за настаняване са комплекс "Онгъл", който се помещава в реставрирано бивше училище в с. Кърпачево, и "Билкарската къща" в с. Горско Сливово, която е с рейтинг 9.9 в платформата Booking. Постоянно се появяват нови нестандартни места - като мелницата например. Заслуга за популяризирането на района имат и няколко музикални фестивала, които се провеждат там. В района на пещерата "Голяма Гарваница" се провежда фолклорният "Девет песни от извора" и летният джаз фестивал, който тази година ще се проведе за девети път.

"Един земеделски район, какъвто е бил нашият, не дава много препитание или по-скоро дава препитание на няколко души. Открихме, че туризмът може да бъде устойчив източник на доходи за местните, а най-голямото ни постижение е, че се научихме да работим заедно. Ние като неправителствена организация управляваме проекти, правим реклама, облагородяваме или създаваме малки обекти от туристическата инфраструктура, общините съдействат с осветление, пътищата и ВиК, от другата страна са предприемачите - тези, които се мотивират, оправят си къщите и започват някакъв малък бизнес. Местните развиха отношение към това, което правим: организираме почиствания, правим информационни табели, поддържаме. Районът започна да привлича млади хора, вече имаме няколко нови семейства. С цялостната си работа не сме обърнали тенденцията за демографски срив, но поне я спряхме. Има бъдеще за селските райони", казва Ива Таралежкова.

Стара мелница и нови предприемачи

Най-новата й инициатива се нарича "Бизнес селска академия" - серия от обучения за хора от селата, които искат да развиват собствен бизнес. Те се провеждат именно в Старата мелница, която след реставрацията изпълнява функцията на място за събития и туристически център. "Преди няколко години след сложен спор за собствеността и нелеки битки в общинския съвет на Летница мелницата стана публична общинска собственост и сдружение "Деветашко плато" я взе под наем за период от 10 години. С привлечено финансиране в размер на 130 хил. лв., помощ от община Летница и усилията на доброволци успяхме да я възстановим за по-малко от година", посочва Ива.

Проектът за реставрацията е дело на двама архитекти, които са сред младите семейства, заселили се в с. Кърпачево - Георги Събев и Антонина Тритакова. "Срещнахме доста изпитания в процеса - с укрепването, със специфични детайли и решения. Бюджетът беше изключително ограничен и намесата трябваше да е много елегантна и минималистична. Това ни беше и целта в началото - да запазим колкото се може повече от автентичния вид на мелницата", казва арх. Събев. "В началото бяхме на мнение, че бюджетът ще стигне за 60-70% от дейностите, но Ива, нали е от Габрово, натисна ги нещата и бюджетът ни стигна за 100%", смее се Георги. Той посочва, че за реставрацията са използвани традиционни материали като глина и вар, зазиданите прозорци са отворени, за да се допусне светлина в сградата, стените са белосани, а новите елементи са от бял метал, за да е по-светло: "Това е една игра с контрастите: от една страна, светлина - тъмнина, от друга, старо - ново." "Боравихме, с каквото имахме край себе си, включително работници. Бяхме много ограничени, имахме само един майстор, така е било едно време - работиш с това, което ти е най близко като ресурс", казва арх. Събев.

Той показва част от отличията на сградата - специална награда от Камара на архитектите в България, номинация в конкурса "Архинова", публикация в престижното международно издание "Втори живот за сградите". "Мелницата е пример не само за нещата, които могат да се случват в района, но и пример за подход при работата с културното наследство. Иска ми се този пример да подейства като катализатор, който да провокира много други такива изоставени места да се превърнат в нещо ценно и използваемо. Както се вижда, нито се изискват много пари, нито много ресурси, изисква се мотивация", посочва арх. Събев.