От любовта към небето до бизнес авиацията
Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия отново съществува след почти 20-годишно прекъсване на неговата дейност като самостоятелно учебно заведение
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Училището е единственото държавно учреждение, в което се подготвят пилотите и авиационните специалисти за българските военновъздушни сили.
- Възобновените от близо три години учебни дейности в него са съгласно изискванията на международните и европейските стандарти в авиацията.
- Първият випуск, чиито курсанти вече имат лиценз за любител пилот и които ще се дипломират и като летец - пилот на изтребител, ще излезе през 2024 г.
"Там, където поникват криле." Това е мотото на висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" (ВВВУ) в Долна Митрополия. Крилете, разбира се, са събирателното понятие на кадрите, които то произвежда, а именно летци - пилоти за българската армия. Това е и единственото висше училище в страната, в което освен летците се подготвят инженери, ръководители на полети и други специалисти за бойната ни авиация. А за краткото му съществуване сега (след възстановяването му през 2020 г.) училището е сред малкото, успяващи да създадат конкуренция при набирането на курсанти.
Училището в сегашния му вариант всъщност има 64-годишна история. То е създадено с указ на Президиума на Народното събрание на 18 юли 1959 г., когато в него се сливат военните училища НВВУ "Г. Бенковски" - Долна Митрополия, и НВВТУ "В. Коларов" - Горна Оряховица.
Авиационни школи и училища в България обаче, чийто наследник е то, има още по-рано във времето. Първата от тях е създадена през далечната 1914 г. Следва Аеропланното училище, създадено през 1915 г., по-късно демобилизирано по клаузите на Ньойския договор, което после възобновява дейността си отново през 1923 г. В следващите години юнкери летци се подготвят във военното училище в София, докато през 1940 г. създадените въздушни учебни школи се преобразуват във Въздушно училище. Именно в него започва подготовката и на други авиационни специалисти освен летци.
Настоящото военновъздушно училище първоначално е създадено във Враждебна (Народно военновъздушно училище) и впоследствие е преместено в Долна Митрополия. По същото време в Божурище са се подготвяли щурманите и свързочниците, а в Ловеч и Горна Оряховица - техниците.
Сливането на тези училища в едно през 1959 г. всъщност го оформя като единен център за подготовка на авиационни кадри. Срокът за обучение на курсантите се увеличава от три на пет години, а през 1964 г. завършва първият випуск летци и инженери с висше образование.
Годините на възход
Следващите години са основополагащи за военновъздушното училище. То претърпява значително развитие. Разкриват се нови катедри с добре оборудвани кабинети, които осигуряват провеждането на съвременно обучение. Развива се учебната база, а компромисът между продължителността на обучението и нарастващите нужди на войските от попълване с кадри налага необходимостта от въвеждането и на нов учебно-тренировъчен самолет. Така по решение на държавните комисии на страните от Варшавския договор тогава е приет чехословашкият самолет L-29 "Делфин", който е доставен в България през лятото на 1964 г. и на него започва обучението на командно-инструкторския състав. Постепенно България придобива 109 броя от тези машини. Същевременно през това време е завършена и бетонната полоса на летище Долна Митрополия, която се използва и до днес.
В следващите няколко години освен българските летци в училището се обучават и чуждестранни и обучението си в него завършват кадри на военновъздушните сили на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен и Сирия.
Годините между 1964 и 1985 са най-силните за училището. "Приемът за обучение на пилоти беше от порядъка на 80 до 120 курсанти, като успешно завършилите представляваха около 85%", посочи за "Капитал" Ангел Узунов, който е завършил училището като летец пилот през април 1974 г. Тогава от 120 приети курсанти 101 завършват успешно и постъпват в редиците на ВВС.
"По време на обучението усвоихме самолети L-29 - самостоятелни полети по кръга за кацане, маршрут, зона сложен пилотаж, полет в група, атака по въздушна цел, изпълнение на схема за кацане в сложни метеорологични условия, МиГ-15 и МиГ-17 - всички изброени преди това упражнения плюс бойно използване на самолета на полигон за пускане на бомби и стрелба по земна цел", добави още Узунов. Общият нальот, с който излиза той от своето обучение, пък е малко над 200 часа.
А през пролетта на 1985 г. следва и обновяване на авиационната техника, като обучението на курсантите летци преминава към свръхзвуковия изтребител МиГ-21, който заменя остарелите МиГ-15 и МиГ-17. През далечната 1986 г. пък на въоръжение са приети 36 броя от чехословашкият самолет L-39 ZA, 4 от които се ползват и днес.
Сред възпитаници на училището са и първият български космонавт Георги Иванов (завършил през 1964), летецът инж. Пенчо Пенчев (зам.-министър на транспорта 1991 - 1995), генерал-майор Щерю Щерев - генерален директор на БГА "Балкан", както и президентът на Република България генерал Румен Радев (завършил през 1987) и действащият служебен министър на отбраната Димитър Стоянов, който е авиационен инженер.
Времена на несигурност
Тежките времена за училището, които всъщност са породени и от цялостната политика за ВВС, настъпват в началото на 2000 г. Преломният момент в развитието на военнообразователната система е 2001 г. Ориентирана до този момент към единен център за подготовка на авиационни кадри, тя придобива коренно различна насока. ВВВУ "Г. Бенковски" минава по нов щат. Закрити са много учебни катедри и се намалява драстично броят на обучаемите, като само за пример - през 2003 г. след плавно намаляване на бройката за летец - пилот на изтребител, успяват да се дипломират не повече от 12 курсанти. Това са точно 90% по-малко от възпитаниците през силния период на училището.
Политиката по това време довежда до превръщането на училището в организационно звено за военна подготовка и квалификация на кадри за нуждите на ВВС. Намалява драстично и нальотът (подготовката), с който излизат новите кадри, до максимум от около 50 часа общо за целия курс на обучение. "Повече от 20 години курсант от училището не е излизал с повече от 35 часа нальот", казва заместник-началникът на ВВВУ полк. Адриян Колев. На разположение като авиационна техника за обучение на пилоти остават само няколко L-39, до купуването през 2004 г. на 7 самолета "Пилатус" за учебно-тренировъчни цели, около която сделка тогава имаше редица въпросителни.
През 2002 г. по решение на 39-ото Народно събрание Военновъздушното училище се закрива окончателно и се реорганизира във факултет "Авиационен" към Националния военен университет "Васил Левски", Велико Търново. През 2012 г. военновъздушната учебна база е реорганизирана и преминава в състава на Трета авиационна база Граф Игнатиево с името Учебна авиационна група "Георги Бенковски". Като факултет училището, разбира се, не получава вече и никакво финансиране, а материалната база бива изоставена без никаква поддръжка.
И пилоти за гражданска авиация
В силните години на своето съществуване ВНВВУ (сега ВВВУ) е център за подготовка на летателни кадри не само за военната, но и за гражданската авиация. С разпореждане на МС от 1972 г. Българската гражданска авиация изпраща в училището свои кадри за получаване на висше инженерно образование и придобиване на квалификация летец пилот. Завършилите тогава пилоти намират своята реализация основно в БГА "Балкан", а обучението им е преминавало на самолет Як-40, който е бил на разположение в учебен център на "Балкан".
Самата държавна авиокомпания тогава посочва колко и от какви кадри (пилоти и инженери) ще има нужда и съобразно нейните изисквания училището е подготвяло приема си за гражданска авиация. Последният реализиран випуск обаче е през 1995 г., когато се дипломират последните 8 летци.
След тази година теоретичното обучение за пилоти за гражданска авиация преминава в специалност "Авиационна техника и технологии" в Техническия университет в София, а практическото обучение отива в частните ръце на "Скорпион еър", които взимат тази дейност по държавна поръчка на ГД ГВА (Главна дирекция "Въздухоплавателна администрация") от бюджета на Министерството на транспорта, възложена чрез конкурс. Финансирането обаче по държавната поръчка спира през 2008 г. Тогава спира и обучението на пилоти за гражданска авиация.
Стъпка напред
След 22-годишно прекъсване през октомври 2020 г. 41 новоприети курсанти от випуски 2024 и 2025 отново полагат клетва във възстановеното с решение на Народното събрание Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Така пред ръководството на училището остава трудната задача да съумее да го изведе отново на ниво и да възстанови изоставената база, която вече прилича повече на гора, отколкото на учебно заведение.
"Новата визия на училището вече наред с обучението на военни пилоти ще съчетае и бизнес модела", посочи за "Капитал" полк. Адриян Колев. Идеята е курсантите (техници и пилоти) да придобиват валидни сертификати, които да са признати в гражданската авиация съгласно изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICАО).
"Към този момент и едва три години след създаването ни първата стъпка, която постигнахме, е за техниците да имаме сертифицирана организация от ГД ГВА за тяхното обучение. И всички модули на изпити, на които се явяват обучаемите, да са по регламента на Европейската агенция по авиационна сигурност (EASA)", посочи полк. Колев. "Втората ни голяма крачка е да имаме право да обучаваме курсантите за пилот любител", допълни още той. Това на практика връща процеса по обучение на пилоти от частните лицензирани школи отново в държавното училище.
Вървейки в тази посока, училището взима от ВВС два самолета ZLIN Z242L, които вече са тяхна собственост, имат гражданска регистрация и първите курсанти, които преминават теорията и летателното обучение на тях, вече са получили сертификатите си. Амбициозната програма по учебния план на училището е завършилите пилоти да излязат с подготовка от поне 170 часа.
"Това, което бихме искали да постигнем в най-кратък срок, е одобрение за обучение на пилот любител на вертолет", казва зам.-началникът на учебното заведение. Според него е въпрос на дни получаването на одобрение за тази програма. Това ще позволи на училището да подготвя теоретично пилоти на вертолети, а след купуването на два леки хеликоптера, която процедура върви през МО, ще може да се прави и практическото обучение.
Училището е подготвено и с програмите за обучение на пилоти на бъдещите F-16 Block 70, като се очаква курсантите да започнат да изучават самолета в новия учебен план от септември.
Освен посочените дейности училището е готово да поеме и обучението на пилоти и техници за HEMS като част от изпълнението на така или иначе държавната дейност по въздушно спасяване, вместо държавата да плаща на частни фирми или да изпраща пилотите в чужбина.
Курсантите
Въпреки че на този етап положението с военните ни самолети не е никак "крилато", атмосферата сред младите курсанти на училището е съвсем различна.
“Избрах военната професия и искам да бъда военен пилот, защото съм възпитаван в уважение и любов към родината си.”
Курсант сержант Борислав Иванов
в трети курс в специалност летец-пилот във ВВВУ “Георги Бенковски”, който е победител в конкурса “Лице на българската армия” и носител на стипендия на фондация “Еврика”
В момента за пилоти в училището в първи курс се обучават 28 души, като това е най-голямата бройка от двадесет години. "Но това е така, защото вече можем да предоставим възможност, която след това да им върши работа в живота", посочи полк. Колев. Огромното предизвикателство пред кандидатите обаче продължава да бъде преминаването на авиолекарската комисия, на която отпадат повече от 80% от желаещите да бъдат военни пилоти и които са показали добри резултати на приемните изпити. "Само миналата година от 100 кандидати едва 12 успяха да преминат комисия. Това не говори добре за здравословното състояние на младите", подчерта полковникът.
След завършването си младите пилоти ще подпишат 10-годишен договор за служба в Българската армия или ако се откажат от него, ще трябва да заплатят своето обучение и да продължат самостоятелно.
"Надяваме се да сме от летящото поколение и след завършването си да получим развитие в армията като пилоти на изтребители", дадоха своята заявка момчетата от едно от звената, които вече имат сертификати за любители. "Младите летци проявяват наистина голям интерес към това, което изучават, и дават оригинални решения на поставените им задачи", допълни техния преподавател, полк. проф. д.н. инж. Милен Атанасов - началник на катедра "Тактика, въоръжение и системи за сигурност в отбраната".
Голямата стъпка за пилотите обаче в условията на развитието на нашите военновъздушни сили и липсата все още на бойни самолети остава възможността след приключване на договорите им с армията да могат да продължат своята работа като пилоти в гражданската авиация. "Това неминуемо ще направи професията по-атрактивна", посочи за "Капитал" бивш възпитаник на училището. "Защото големият проблем, който съществува и досега, е невъзможността на армията да задържи амбициозните и силно мотивирани кадри, които е произвело училището", добавя още той.
1 коментар
Оценявам статията положително. За да започнат работа в авиокомпания, младите пилоти трябва да имат поне 500 часа нальот. Ако завършват ВВВУ със 170 ч. тогава трябва да се довърши обучението в някоя от частните школи. В това няма нищо лошо. И този пасаж с подготовката на пилоти за HEMS е малко не на място. Явно този проблем леко се подценява, а той е извънредно сложен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.