Разцъфването на Кайлъка

Изглежда обаче, че през последните две години усилията на всички ангажирани страни са насочени в една посока - да върнат парка на хората.

Възстановени са и паркови пространства, места за отдих, барбекюта, пейки и беседки Фотограф : Цветелина Белутова

Каменната долина на Плевен

Паркът, разположен на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица, има своята богата история, разказва кметът на град Плевен Георг Спартански. Не е ясно кога тази каменната долина е наречена Кайлъка, но името произлиза от турски - "кая" означава камък, а "лъка" - долина.

През 1946 по инициатива на ген. Иван Винаров се създава строителен комитет "Кайлъка", който в продължение на три десетилетия с помощта на граждани превръща каменната долина на река Тученица в парк. Ген. Винаров е разузнавач на Съветския съюз, роден в Плевен, резидент на НКВД за Австрия, Испания и Париж през 30-те години на миналия век, засегнат от сталинските чистки през 1938 година, впоследствие реабилитиран. В периода, в който започва строежът на "Кайлъка", ген. Винаров е началник на "Трудовата повинност" в България, а впоследствие и зам.-министър на строителството. Та именно в това му качество той предлага да се превърне Ловният парк "Сокол" в народен парк "Кайлъка".

"Кайлъка" е защитена местност, разположена на над 10 хил. дка Фотограф : Цветелина Белутова

Двата язовира в парка пък са създадени още по време на Руско-турската освободителна война, в която Плевен има важно стратегическо значение. "Има три неуспешни щурма за превземането на Плевен, след които идва генерал Тотлебен и заповядва да се прегради Тученишката река. Така се спира водата към града и работата на водениците по поречието", разказва Спартански, с което силно се затруднява положението на турската армия.

След промените в началото на 90-те години защитената местност ведно с облагородената част, която се превръща в градски парк, остават изцяло държавни, за стопанисване от областна управа. От тогава до днес паркът губи предишния си облик.

Първо, защото областната управа е второстепенен разпоредител с бюджет. Така дори и приходите, които се генерират от обекти в "Кайлъка" (заведения и съоръжения за увеселителни мероприятия), се трансферират в Министерския съвет. "При всички положения обаче те не са в размери, които могат да подсигурят цялостната грижа за защитената местност", категоричен е настоящият областен управител на Плевен Иван Петков. Според него през годините са правени опити областната управа да получи безвъзмездно финансиране по различни инструменти (пр. ПУДООС), които обаче не се увенчават с успех.

Общината се включва в борбата за парка

Едва през 2020 г. настъпва промяна. След дългогодишни усилия най-обитаемата и централна част от местността (където се разполагат повечето съоръжения, детски площадки и атракции) - от неговия вход до парк-хотел "Кайлъка", с решение на Министерския съвет е предоставена за стопанисване на общината.

Според него в началото на века въпреки липсата на предназначено за целта звено общината е заделяла средства за поддръжка на парка - косене, пръскане срещу насекоми и почистване. "По времето на НДСВ от тогавашния областен управител получихме писмо, че нямаме право да харчим пари за поддръжка на държавна собственост, и тази практика да полагаме грижи приключи", обяснява Спартански, като отбелязва, че в годините след това е "имало спорадични акции, които носят кампаниен характер, нерегулярни са и нямат траен ефект" от страна на държавата за поддръжка на парка.

Хората бяха спрели да посещават парка. Имаше спешна нужда от коситба, възстановяване на детски площадки, реновиране на алеите и алейното осветление, паркинга, който не беше виждал асфалт от няколко десетилетия.

Георг Спартански

кмет на община Плевен

Така след десетки предложения, отправени към централната власт, писма и разговори с министри и дори премиера Бойко Борисов, паркът бива преотдаден на общината. Министерският съвет одобрява и трансфер на средства за ремонт и последваща поддръжка на парка в размер на 1 млн. лв. "Бяхме направили разчети колко ще ни струва първоначалното привеждане на парка в състояние, годно за ползване, и след това поддръжката. Поискахме малко повече от 600 хил. лв., но отпуснаха повече и добре че така стана", разказва кметът. По думите му с последните 280 хил. лв. облагородяват големия паркинг в "Кайлъка".

Грижите за парка са разпределени между общината, областната управа и фондация "Аз съм Кайлъка", като в поддръжката му се включват местни бизнеси и лица Фотограф : Цветелина Белутова

Нов живот за парка

Веднага след като получава правото да стопанисва и средствата, общината възлага на своето общинско дружество "Паркстрой" дейността по почистване на зелените площи, дървесната и храстовата растителност, прочистване на старите и изсъхнали дървета и засаждане на нови, започва и почистването на р. Тученишка. По думите на кмета Спартански гражданите също са активни и търсят начини да се включат в облагородяването на пространството.

На част от централната алея са поставени соларни лампи. "Зареждат се от дневната светлина и работят на пълна мощност, поради което експлоатацията им е напълно безплатна освен първоначалната инвестиция от около 30 хил. лв. Това даде възможност да се увеличи времето на присъствие в парка", обяснява кметът, като допълва, че през идната година ще продължат с осветяването и на останалите части от парка.

Осветяването на парка позволява на хората да прекарват повече време в него Фотограф : Цветелина Белутова

След като свършват трансферираните от МС 1 млн. лв., общината започва да заделя от годишния си бюджет за парка, като 2022 г. са били заложени около 400 хил. лв., с които се извършват целогодишните дейности по поддръжка, колкото се очаква да е сумата и тази година.

По думите на кмета Спартански общината на може да стопанисва останалата част от парка, където има скали, пещери, каньони, два големи държавни язовира и т.н. "Нямаме този нито финансов, нито човешки ресурс - там е саморегулираща се система", обяснява той.

Там обаче има някой друг.

"Аз съм Кайлъка"

През изминалите години, в които парковото пространство е имало нужда от поддръжка, са били организирани различни доброволчески инициативи. През 2020 г. обаче гражданската енергия на трима плевенчани (Мирослав Грозданов, Людмила Дяковска и Десислава Иванова) се катализира под друга, по-устойчива форма - фондация "Аз съм Кайлъка", която днес е основен двигател в почистването, облагородяването и поддръжката на горната част от парка, която не се стопанисва от общината, а от държавата в лицето на областния управител. Фондацията има споразумение с областна управа за безвъзмездно извършване на дейности, като от ведомството определиха "Аз съм Кайлъка" за "незаменим партньор и източник на стимул за администрацията за по-добро управление".

"Преди около 3 години аз бях тук и беше изключително непроходимо. Много е трудно човек да си представи какво беше. Дадох си сметка, че може да се направи нещо по-сериозно, да се обединят някакви хора, без изобщо да имам представа докъде може да стигне един такъв неформален вик за помощ", разказва съоснователката Людмила Дяковска.

Изобщо не беше проблем да попитам за помощ, защото знаех какво можем да постигнем с тази помощ.

Людмила Дяковска

съосновател на фондацията

Нещата стават стъпка по стъпка. Започва почистване на всичко, което природата си е взела обратно - алеи, стълби, пътеки и пр., а в началото най-ценният ресурс са хората. Именно в правилния момент се появява директорът на плевенския затвор, разказва Людмила Дяковска, който предлага помощта си заедно с група момчета, лишени от свобода. Оттам започва сериозната работа, тъй като това, което фондацията прави през първите месеци, е свързано предимно с работна ръка.

Съвместно с местна компания фондацията възстановява няколко от мостовете в "Кайлъка", като по тази начин ангажира и в бизнеса в поддръжката на парка Фотограф : Цветелина Белутова

По думите ѝ фондацията съумява добре да работи с различни бизнеси в града, които подкрепят каузата по даден проект и дори сами и проактивно търсят актуална кампания, по която могат да са полезни. "Това е хубавото, че дадохме гласност, че можем да предоставим реклама на фирми, а те от своя страна допринасят по един различен начин за града", обяснява тя.

Така днес са почистени и разкрити над 1 км алеи, облагородени са барбекюта, мостове и други паркови пространства. С това обаче не се изчерпват амбициите и целите на фондацията. "Тази пролет искам да елиминираме бръшляна по дърветата, което го отлагаме вече две години", обяснява Людмила Дяковска. Наред с това остава поддръжката на алеите, които "ако не чистиш навреме, в рамките на няколко месеца може да изчезнат". Проект, който също предстои да бъде реализиран скоро, е реставрацията на къщата на инициатора за изграждане на парка - ген. Иван Винаров, която фондацията стопанисва от две години.

Възстановяването на старите мостове е част от идеята на фондацията да върне парка във вида му, в който го помнят хората от миналото Фотограф : Цветелина Белутова

Хотел от емоции

През последните две години и друга емблема от парка получава нов живот - построен през далечната 1953 година, през 2021 г. парк-хотел "Кайлъка" бива изцяло реновиран. Зад делото стои отново Людмила Дяковска. Тя самата живее от години в хотела, а през 2020 г. ѝ се налага трайно да се установи в него по лични причини. Добро стечение на обстоятелствата, малко късмет и смелост ѝ позволяват да поеме инициативата да преобрази хотела. "Нещо, което никога не бях мислила, че ще направя. Беше спонтанно решение", разказва тя.

Нещата започват бурно - без ясна цялостна концепция, с трудностите на заварено положение с много проблеми, но с огромно желание, чертежи на ръка и много любов. "Ако сега ви кажа, че намерих тези страхотни тапети и от тях тръгна всичко, не знам дали ще ми повярвате, но горе-долу беше така. Аз винаги тук съм била вкъщи и знаех, че ще направя нещо, което мен да ме кара да се чувствам вкъщи. Парите купуват материали, животът в едно такова място го донася човек", категорична е Людмила, която в момента е собственик на бизнеса, но се надява един ден да притежава и сградата в сърцето на парка.

Парк-хотел "Кайлъка" през последните години търпи трансформация, като тепърва предстои да се реставрират още стаи, СПА зоната и винарната Фотограф : Цветелина Белутова

Водена от определена стилистика, конкретни материали, с малък опит зад гърба си и с желание да съживи историята на сградата, Людмила започва да обзавежда стаите на хотела, а после преминава към ресторанта, фоайето.

"Исках да дадем много различно, комплексно усещане на човек - исках всеки да се чувства значим, когато е в тази сграда - от обслужването, през чистотата до цялата обстановка. Знаех за мен като клиент кои са важните неща в един хотел", обяснява тя, като по тази причина отделя внимание на всеки детайл.

В хотела присъства и друга нейна любов - тази към домашните ѝ любимци. "Нещо много ключово е, че хората идват тук с домашните си любимци просто да си починат и да бъдат заедно с тях, защото в България политиката за домашния любимец все още е изключително неразвита. Аз не го виждам като плюс за нас, а за хората с домашни любимци, като човек с такива", разказва Людмила Дяковска, като споделя, че мечтае един ден към хотела да бъде изграден и малък тренировъчен център, в който да се обучават домашни любимци заедно с техните стопани.

Хората се връщат в Плевен

Хотелът освен успешно начинание се оказва и притегателна сила за хората, като широката база привлича туристите по различни поводи. "Не се ограничаваме в един тип туризъм. Тази разнообразност на базата ни позволява едновременно да имаме конференция, събитие в ресторанта и съвсем отделно гости, които да си почиват. С откриването на СПА центъра ще можем да имаме още един тип туризъм", разказва управителят на хотела Васил Савков.

Той се включва в това начинание малко след като то стартира, вижда потенциала в мястото и се връща в Плевен, за да работят заедно с Людмила. "Той мисли за популяризиране на хотела, а аз за възможността в града да се случи нещо различно. Това ни различно мислене ни обединява да постигаме нещата по този нестандартен за класическия хотелиерски бизнес начин. Може би емоционално", обяснява Людмила Дяковска.

Дали като цяло се отразява на идване на повече чужденци в града - да, вече виждам такава тенденция. Колкото повече ние разширяваме портфолиото си от услуги и по-добри ставаме, това ще води повече хора, които идват в Плевен не само по работа, но и специално заради нас.

Васил Савков

управител на хотела

Като всяко начало и тяхното е трудно - когато все още хората не знаят, че хотелът е изцяло обновен - както тези, които веднъж са останали разочаровани, така и тези, които никога не са идвали. Днес вече не е така, категоричен е Васил Савков, като по думите му те вече са намерили различни начини да привличат туристи - работят с групи, които слизат от круизни корабчета по Дунав и нощуват при тях. Ресторантът и барът привличат хора и от града. "Толкова са ни различни концепциите на ресторанта и бара от всичко, което има в града, че няма как", категоричен е управителят.

За своите две години екипът на хотела разчита едновременно на устойчивост и постоянно надграждане, като в него има още много работа - много стаи, които не са пуснати, СПА центъра, който се ремонтира, винарната, която също не работи. "Не знам как го направи Васил. С този бизнес, свързан с град като Плевен, който не прогресира изобщо индустриално, да върне толкова хора и бизнеси в града, тук, при нас, и най-вече физически лица посетители, извън корпоративните посетители", казва Людмила.