Плевен - медицинската столица на Северозапада

"През 2022 година близо 37% от хоспитализираните пациенти са от други райони, като относителният дял на разходите за тях възлиза на 47% от общия разход за болнична помощ, тъй като тези пациенти обикновено се приемат по по-скъпи клинични пътеки", коментира д-р Йорданка Костадинова, директор на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен.

Здравната инфраструктура на Плевен

"Област Плевен традиционно заема челните места по осигуреност на населението с лекари и лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Лечебните заведения за болнична помощ на територията на областта по договор с РЗОК - Плевен, работят по общо 1113 бр. клинични пътеки, 148 бр. амбулаторни процедури и 10 клинични процедури, включително и високотехнологични дейности като роботизирана хирургия, гама нож, невроендоскопска хирургия, които ги правят притегателен център за пациенти от цялата страна", казва д-р Костадинова.

В самия Плевен са разположени 11 болнични лечебни заведения и медицински центрове. Общински болници има в околните градове - Кнежа, Червен бряг, Никопол, Левски, Гулянци и Белене. Две от болниците са университетски - държавната "Д-р Георги Странски" и "Света Марина", собственост на бившия ректор на медицинския университет академик Григор Горчев. В повечето болници в града обаче работят лекари, които преподават в МУ - Плевен.

Първият частен медицински бизнес

Първата частна инициатива в Плевен - "Авис Медика", които в момента са съчетание от диагностично-консултативен център, многопрофилна болница и болница за рехабилитация, възниква през 2000 година като медицински център в реконструиран паметник на културата в центъра на града.

МБАЛ "Авис Медика" е разположена в парка "Кайлъка"

"Бяхме първите в Плевенския регион, стъпили на фронта на частното здравеопазване, и имахме късмет, че нямаше други конкурентни структури - купихме най-съвременния ултразвуков апарат, който привлече вниманието на най-добрите специалисти, които започнаха да работят с него и вече 23 години сме заедно. През 2007 г. купихме сградата на бивш профилакториум в "Кайлъка", който реновирахме и настанихме там нашата болница. Започнахме със 100 легла, сега са 220, а преди две години затворихме целия цикъл на лечение с болница за рехабилитация", разказва д-р Владимир Андреев, съсобственик заедно със съпругата си на "Авис Медика".

Според него болницата е лекувала около 13 хиляди пациенти през миналата година, в нея са се родили 709 бебета, а през диагностично-консултативния център са преминали 159 071 пациенти.

В момента акцентът в работата на "Авис Медика" е да развият рехабилитационната структура, която засега е с 22 легла. "Купихме съвременна роботизирана апаратура за неврорехабилитация, уникална за България, с чиято помощ пациентите се възстановяват след инсулти, големи хирургични и ортопедични интервенции. Там въпросът е решен, тъй като НЗОК плаща 20 дни годишно рехабилитация при такива пациенти. Проблемът обаче е рехабилитацията за деца с детска церебрална парализа и пациенти с множествена склероза, чиито необходими редовни курсове здравната каса не покрива", казва д-р Андреев. Според него в момента в рехабилитацията всички легла са заети и се опитват максимално да бъдат полезни и да не карат пациентите да чакат.

"Бъдещето е да продължим да бъдем на пазара и да бъдем на добро ниво, защото конкуренцията е много сериозна. За да се случи това, трябва както и досега да продължим да инвестираме в лекари, обучение на специализанти и иновативна апаратура. Средната възраст на лекарите е над 55 години, дори и сега да се насити с млади лекари, ще минат 10 години в обучение, за да могат те да заменят сегашното поколение", смята д-р Андреев.

Болницата на пионера в роботизираната хирургия

В УМБАЛ "Света Марина" - Плевен от 2004 г. започват да се извършват високотехнологични АГ операции.

През 2004 г. тогавашният ректор на медицинския университет проф. Григор Горчев работи на още две места - ръководи клиниката по гинекология на държавната болница, а следобед започва да оперира в частната си клиника "Св. Марина", която първоначално е специализирана АГ болница. Горчев е пионер във въвеждането на роботизираната хирургия в лечението на онкогинекологични заболявания и при него се стичат пациентки от цяла България.

През 2014 г., след като напуска ректорския пост, академикът осъществява проекта си за частна болница, която превръща в многопрофилна с 200 легла и клиники по акушерство и гинекология заедно с отделения по гръдна, коремна и съдова хирургия, урология, хематология, медицинска онкология и хемодиализа.

"При нас идват най-тежко болните - ние имаме мисия, не като другите от всичко да разбираме, ние сме с профил на онкоболница и два блока - хирургичен и терапевтичен. Имаме два робота "Да Винчи", на единия се работи само гинекологична хирургия, другият се поделя между хирурзи и онколози, сега ще започнат и гръдните хирурзи", обяснява академик Горчев. Той допълва, че ще разширяват болницата с 40 легла, тъй като не стига мястото за всички хирурзи и уролози.

"На ден имаме не по-малко от 20 операции, самият аз преглеждам 30 - 40 жени всеки ден без петък, записванията са за една година напред, но ако случаят е спешен и със съмнение за онкозаболяване, минава веднага", разказва Горчев.

По думите му той е започнал частния си бизнес с банкови кредити, които е получил много трудно, но впоследствие банките се уверили, че са коректен партньор.

"При нас най-важното е качеството на лечението, на това наблягаме - болните не ги интересува чия е болницата, дали е частна, на църквата или здравен фонд, интересува ги да им се свърши работа", казва академик Горчев. Той смята, че медицинския му бизнес ще продължи да се разраства по една тъжна причина - пандемията ги е заляла с онкоболни пациенти, диагностицирани в късни стадии, тъй като са се страхували да отидат на лекар. "За жалост имаме много млади пациенти с напреднали ракови заболявания", констатира той.

Ортопедията на Северна България

Болница "Св. Панталеймон" - Плевен, отваря врати в началото на 2008 г. като специализирана клиника по ортопедия и хирургия и само за две години се превръща в многопрофилна болница за активно лечение. В момента тя е разположена в три корпуса с над 200 легла и има 12 клиники и отделения, оборудвани с апаратура от последно поколение.

Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ "Св. Панталеймон" - Плевен, е водеща за Централна и Северна България и е една от малкото, в които се извършва ортопедична хирургия в областта на ендопротезирането, гръбначната и ендоскопската хирургия. Отделението по хирургия, което обединява обща, детска, съдова хирургия и урология, пък разполага с щадящ зелен лазер, който се използва за щадящо разбиване на камъни и третиране на меки тъкани.

Собствениците са инвестирали и в рядко срещани по принцип специалности и те са ревматология, нефрология и хемодиализа. Болницата разполага и с отделение за долекуване на вече оперирани пациенти и с голям диагностично-консултативен център, който също като нея отваря врати през 2008 г.

"Ние инвестираме в млади лекари и най-модерната апаратура, през последните години имаше една миграция и преразпределяне на лекарите, грубо казано, купуване на души и когато някой привлече завършени специалисти от цялата страна, той не хвърля време и ресурси да обучава новите, млади лекари, които ще ни лекуват един ден. Дори и космическата апаратура без хора не работи", казва д-р Елиза Георгиева, съсобственик в "Св. Пантелеймон". Тя допълва, че болницата от началото на съществуването си е работила в непрекъсната конкуренция, която е била двигател да подобряват постоянно качеството на услугата, която предлагат, и да се усъвършенстват, защото "лекарят трябва да чете, докато е жив". Д-р Георгиева допълва, че от нелоялната конкуренция между множество лечебни заведения може би ще пострада единствено пациентът, докато се ориентира и намери своите лекари.

Най-голямата частна болница в Северозападна България: На първо място - сърцето

Пет години след откриването й "Сърце и Мозък" - Плевен, вече е разположена в три големи крила с близо 400 легла

В края на 2007 г. започва работа първата специализирана кардиологична болница в Северозападна България, която въвежда в региона рутинното интервенционално лечение на пациенти с остър коронарен синдром и инфаркт на миокарда. Тя е собственост на "Българския кардиологичен институт" и покрива нуждите на регион с население над 750 хил. души - Плевен, Ловеч, Враца, Видин и Монтана.

На 27 февруари 2017 г. Българският кардиологичен институт стъпва и в многопрофилната практика и открива първата многопрофилна болница за комплексно лечение на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания в Централна Северна и Северозападна България - "Сърце и Мозък", която е и най-голямата частна инвестиция в болничния сектор в Плевен - над 120 млн. лв., като в момента болницата е с 400 легла.

В началото на 2021 г. започва работа и новото крило на болницата - за лъчелечение, медицинска онкология, хирургия, ортопедия и травматология, гръдна хирургия, медицинска генетика и т.н. Лекарите в него работят с последно поколение лъчетерапевтична апаратура - единственият в България гама нож, който позволява прецизно лечение на почти всяко туморно образувание в мозъка, а в екипа от София в Плевен се мести да работи и националният консултант по лъчелечение. В болницата заработва и лаборатория по медицинска генетика. Генетичните тестове са задължителни в световните болници, преди да започне лечение на онкологично заболяване със съвременна терапия, но в България тяхното провеждане доскоро беше рядкост.

В "Сърце и Мозък" - Плевен, работи първият и единствен в България гама нож за лечение на мозъчни тумори

През 2023 г. в Плевен ще отвори и болницата на групата "Мама и аз" с основен акцент върху майчиното и детското здраве. "В контекста на глобалната икономика - свободно движение на хора, стоки и услуги и силна конкуренция, добрите професионалисти логично търсят възможно най-добрата реализация - условия на труд, заплащане, перспективи, а пациентите - уважение, внимание, качествена здравна грижа и мултидисциплинарен подход", казва проф. д-р Яна Симова, изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт. По думите й в числа "Сърце и Мозък" като най-голямата частна болница в Северна България, в която работят 300 лекари и 600 души медицински персонал, изглежда така - в нея са лекувани 57 985 души, а в доболничната помощ са преминали 283 565. По време на пандемията болницата отвори най-голямата ковид реанимация от Видин до Варна - със 110 легла, 20 от които реанимационни, и в нея са лекувани общо 1574 пациенти, в пъти повече от много големи държавни болници. По данни на НЗОК, публикувани в "Индекс на болниците", ортопедията, интервенционалната кардиология, неврохирургията и кардиохирургията на "Сърце и Мозък" са водещи в страната.

Държавният столетник

Държавната болница "Д-р Георги Странски" води началото си от 1865 г., когато е построена по лично нареждане на Митхат паша като вакъфска. Тя е кръстена на първия си български управител след Освобождението д-р Георги Ив. Странски, близък приятел на Христо Ботев.

Славната история на една от първите болници продължава като болница на Плевенския висш медицински институт, създаден през 1974 г., и тя е най-голямата като леглова база болница в региона с 865 легла по договор с НЗОК, 60 клиники и отделения и е в топ 10 по приходи на болниците в България. В болницата се лекуват около 40 - 43 хиляди души годишно, по време на пандемията броят им е около 36 хиляди. Болницата има две клинични бази, в които практикуват преподавателите в университета и се обучават студенти, специализанти и специалистите по здравни грижи.

"Изключително трудна е работата в толкова конкурентна среда, най-големият проблем е, че немалка част от кадрите ни биват изтеглени на територията на частните структури в града, по разбираеми причини. При нас специализацията и отношението към младите специалисти са приоритет, но трудно издържаме на финансовите съблазни. Последните години повишихме 3-4 пъти заплатите, но не с финансово атрактивен процент, чест прави на държавата, че се отнесе с необходимата загриженост и отдели средства за заплати за областните болници, които ще бъдат пренасочени за повишаване на заплатите. Стремим се в този пренаситен пазар в Плевен, полагаме всички усилия, имаме над 160 специализанти при нас, но немалка част от тях ни напускат", коментира д-р Венцислав Грозев, председател на съвета на директорите на УМБАЛ "Д-р Георги Странски".

При увеличени приходи от 77 млн. лв. през 2020 г. на 93 млн. лв. през 2021 г. болницата реализира загуба 5.8 млн. лв., като това се случва за поредна година.

"Това не е заради друго, а защото нашата болница обслужва пациентите от още няколко области - Видин, Враца и Ловеч, и има доста голям разходен поток за лечение на пациенти от съседните области. От декември досега болницата ликвидирахме със собствени средства всички просрочени задължения - 1.6 млн. лв., и в момента нямаме нито една стотинка просрочия", коментира д-р Грозев.

Той допълва, че болницата се стреми да инвестира в иновативна апаратура всяка година, имат желание да подновят скенерите и съгласие за това от принципала - Министерството на здравеопазването.