Г-н Хопс и неговите хопсперименти

Сега, четири години след създаването на "Мелтум", с общи усилия в летните месеци пивоварната произвежда близо 8 тона бира, която се продава в редица градове в България. Почитателите на занаятчийската ловешка напитка са много, а скоро четиримата пивовари се надяват марката им да стъпи на пазари и извън България.

Павел Павлов и баща му Георги Стефанов, които се занимават с варенето на бирата, карбонизацията и разливането ѝ по кегове и бутилки Фотограф : Цветелина Белутова

От хоби в професия

Всичко започва, когато един ден Павел решава да експериментира с домашно пивоварство с помощта на една 7-литрова тенджера, взета назаем от приятел, ей така, за удоволствие, защото "всички правят вино и ракия, а защо не и бира".

Първоначално производството е 10 - 20 литра. Нещата поетапно "ескалират", но на този етап всичко се прави за домашна употреба. Веднъж се преместват в двора на Тодор, а впоследствие на вилата на Павел, където се включва и баща му, защото инсталациите стават по-големи. "Първоначално стигнахме до 100 литра, после и до 300 литра и решихме, че щом правим толкова литра бира домашно, е време да го направим сериозно. Стартира като хоби бизнес", разказва Тодор Тодоров.

"Мелтум" се помещава в бивша месарница на 8 км от Ловеч Фотограф : Цветелина Белутова

Мястото намират случайно - в с. Пресяка откриват бивша месарница, в която виждат потенциал и възможност да превърнат в пивоварна. "Наемът беше евтин, а и понеже Агенцията по храните и Агенция "Митници" имат сериозни изисквания, се оказа, че тази сграда става, и я възстановихме", разказва Тодор, по думите на когото преди ремонта "в сградата няма нито един кабел, а само купчини боклуци".

Първоначално стартират с четири съда за ферментация с обем 500 литра, което им позволява да правят около 2 тона бира за 20 дни. Нещата обаче не се получават от първия път. "Изхвърлихме всичко, защото не се получи, и купихме изцяло ново оборудване", спомня си Тодор, като именно тогава към екипа се присъединява и технологът Петър Недялков, който помага за разработването на технология.

Вторият опит се оказва успешен - от тогава до днес няколко пъти увеличават обема, с който работят, като в момента в пивоварната има 13 ферментатора, всеки от тях по 500 литра, което дава възможност на екипа да произвежда по около 6.5-7 тона за 20 дни.

"Реинвестираме всичко в ново оборудване и увеличаване на обема", обяснява Тодор. Според него засега са достигнали максималния капацитет на сградата, в която се намират, и по тази причина следващата им стъпка ще е да търсят собствена, по-голяма сграда, в която се измести производството.

Въпреки че още прохождат, ковид пандемията не ги засяга тежко. Първо, защото обемите им на производство тогава са много по-малки и второ, разказва Тодор, ниските цени на куриерските услуги са позволили на хората от цялата страна свободно да поръчват кашони с бира за вкъщи.

Пивоварната разполага с 13 ферментатора по 500 литра, което дава възможност на екипа да произвежда по около 6.5-7 тона на всеки 20 дни Фотограф : Цветелина Белутова

Хмел от Белгия, малц от Чирпан

Най-популярната марка на пивоварната е "Г-н Хопс", като с нея се брандират 5 от 8-те вида бира, които "Мелтум" произвежда. В допълнение към това "стремим се всеки месец да имаме по една варка (500 литра) от серията "Хопсперимент" (с различен малц или хмел)", обяснява Тодор, като сега например предстоят бира с ябълка, с вкус на джин-тоник, както и кисела бира с череши. Причините за това са както собственото им желание да експериментират като в началото, така и стремежът им да отговорят на пазара и почитателите на крафт бирата, които постоянно искат да опитат нещо ново. Доказателството за това е, че успяват да продадат хопспериментите си още в деня, в който ги пуснат.

Хмеловете взимат от Белгия и Полша заради огромното разнообразие Фотограф : Цветелина Белутова

Хмеловете взимат от Белгия и Полша, тъй като в България няма такова разнообразие и не са толкова пресни, а "за хмела е важно да е пресен и да е съхраняван правилно, иначе започва да се окислява и си сменя вкусовите качества". Малцът е от Чирпан и от Германия (през пловдивски дистрибутор), а оборудването е от Китай заради по-достъпните цени. Повишаването на стойността на суровините през последната година ги принуждава да вдигнат цените. Правят го еднократно. "Гледаме повечето разходи да са за наша сметка, тъй като ни е страх. Ние гоним средния към нисък ценови клас. Все пак сме от провинцията - няма как да продаваме на цените на софийските пивоварни", обяснява Тодор.

Според него в момента съотношението между кегове и бутилки, което реализират, е 50:50. Освен собствената бира в пивоварната се вари и много бира на ишлеме - за външни клиенти по тяхна рецепта и етикет. "Дори в момента 6 ферментатора са с такава бира", казва Тодор.

Сега погледите им са насочени извън границата на страната. За целта са поръчали кенираща машина от Англия, тъй като стъклените бутилки не се приемат в Западна Европа, обяснява Тодор. Според него и до момента са изнасяли бири извън граница и по фестивали - в Гърция, Полша, Холандия и други, при разработване на съвместни проекти с други пивоварни. "На кегове изнасяме реално дори наши бири, но в много малък обем, така че има накъде да се разширяваме", коментира той. Въпреки това и въпреки високите цени на стъклото бутилката е наложена на българския пазар, и то особено половинлитровата, поради което ще се запази.

Бирата идва в Ловеч

Още в началото се сблъскват с невъзможността да реализират продукта си в региона, в който го произвеждат. "Беше ни много трудно, почти никой не откликна да ни продава", категоричен е Тодор. От една страна, заради нежеланието на повечето бизнеси - ресторанти и магазини, да включат по-нестандартен продукт в асортимента си. От друга страна, безспорно по-високата цена на продукта (която го прави по-бутиков) влияе върху позиционирането му на пазара. Това не се променя и до момента, като в Плевен и в Троян има по едно заведение, в което се продават от техните бутилки, обяснява Тодор.

Борбата за реализация на пазара в региона тласка него и съпругата му да направят нещо, за което отдавна имат идея - заведение, в което постоянно да се предлага бирата от пивоварната. Бар "Крафт" отваря врати през април 2021 г. "Решихме, че ще е лесно - че ще има свободен персонал, че хората ще са зажаднели за заведения. Но не бяхме прави", смеят се Тодор Тодоров и съпругата му Стефка Тодорова. Първо се сблъскват с намирането на хора, като дори днес - 2 години по-късно, въпреки че са съумели да създадат екип, имат нужда от нов човек. "Имаме обява вече една седмица и няма нито един кандидат", споделя Тодор.

Въпреки че се намира на центъра на Ловеч, барът е предимно посещаван от туристи и хора, които се прибират в града за уикенда Фотограф : Цветелина Белутова

Концепцията за "заведение на самообслужване, тип английски пъб" също се налага да адаптират към настроенията в града. Въпреки че в началото се стремят храната да бъде само мезе към бирата, постепенно разширяват менюто си, защото "хората си търсят яденето за вечеря". Сходна е ситуацията и с предлаганите в заведението бири. По думите им се пият предимно основните серии, а бирите, които са по-различни като вкус, се пият по-слабо, затова предлагат и наливни бири "за по-масов вкус". "Идеята беше единият кран да е за други български крафт производители, но нямаше много интерес. Закачаме нещо по-екзотично, когато знаем, че ще има хора", разказва Тодор.

Що се отнася до интереса, "сезонно е", категорични са те. "През лятото и покрай празниците има хора, тъй като основните ни клиенти са туристи или такива, които са от Ловеч, но не живеят тук и се прибират през уикенда. Ние сме заведението, в което се водят гостите от чужбина", обяснява Тодор.

Заведението, освен да популяризира бирата в града, има и друга цел - да промени културния живот в града. В бар "Крафт" се организират различни събития - стендъп комеди, концерти, диджей и пр., към които по думите им интерес има. "Стараем се да е без билет. Но правим друго - ако е някакво по-скъпо събитие, слагаме надценка на алкохола (20%). Не искаме да ги ангажираме, а с надценката излиза по-малко", обясни Тодор. Според него в момента заведението успява да се самоиздържа, но все още са далеч от това да изплатят първоначалната си инвестиция.

В заведението, освен да се популяризира бирата, се организират и различни събития и концерти с цел да се съживи културният живот в града Фотограф : Цветелина Белутова

Въпреки това в провинцията раздвижване има, категоричен е Тодор. "Във Велико Търново например правим специална бира "Варушка" (вдъхновена от името на техния квартал), която всички заведения предлагат. Всеки месец правим по една варка за тях", разказва той. Потенциал има и в бирения туризъм и те получават запитвания за посещения на пивоварната за team building-и. "Правихме дори моминско парти в пивоварната", споделя той, но за момента малкият капацитет на сградата не им позволява да се развиват в тази посока.