Преоткриването на кайлъшкия мискет

За сметка на това обаче в следващите десетилетия България се сдобива с куп нови винени сортове като рубин, мелник 55, руен, сторгозия и с цяло съзвездие вариации на бели мискетни сортове. Всички те са изкуствено създадени във винените институти в страната чрез кръстоски. По този начин през 1976 г. в лаборатория в Института по лозарство и винарство в Плевен се ражда и кайлъшкият мискет, дете на два други хибрида - хамбургски мискет (червен сорт) и вилар блан (бял).

Без бляскава младост

Кръстоските се правят с различни цели - най-често, за да се постигне устойчивост на болести или адаптивност към различни климатични особености, както и за създаване на сортове с по-високи добиви. Последното днес е противопоказно за производството на висококачествено вино, но някога е било желано от мощната българска винена индустрия, която е била и сред лидерите на Европа по износ.

Кайлъшкият мискет не е изключение. Френският му родител е силно плодовит, германският пък е студоустойчив. Новият сорт е наследил тези две качества, а освен това е и устойчив на болести.

Виното от него обаче, макар да е сочно и да има приятни мискетови аромати, няма кой знае какви други качества. Така в следващите десетилетия кайлъшкият мискет се използва най-вече за "пълнеж" - той влиза основно в купажи за непретенциозни бели трапезни и пенливи вина, използва се и за дестилати - най-вече ракия, а понеже е къснозреещ сорт и в години с дълга топла есен натрупва и добра захарност, от него са правени и десертни вина. В по-модерно време обаче работата с него замира напълно и днес той е почти изчезнал - в цялата страна има общо 475 дка, основно в Плевенско.

Лозето

Димитър Хараламбиев, който стои зад избата в плевенското село Петърница, решава да работи с кайлъшки мискет, от една страна, защото сортът е наследството на региона, а от друга, защото е устойчив сорт, който не изисква толкова интензивни грижи. Последното е важно за избата, защото част от лозята й се намират в труднодостъпни местности.

Източник: Драгомир Ушев

Избата гледа общо 85 ха собствени насаждения с цели 23 сорта в землищата на три села - Садовец, Петърница, Горни Дъбник. Насажденията с кайлъшки мискет са около 60 дка в лозе "Могилите", на 300 м надморска височина дълбоко в землището на Петърница и в определени части на годината е труднодостъпно. Затова и на него са засадени устойчиви сортове, които могат "да се гледат сами" - там има и няколко екзотични и непознати за родната публика германски сортове като соларис, мускарис и шойребе.

Историята започва през 2009 г., когато Димитър - математик и лесоинженер по образование, решава да сбъдне мечтата си за собствено лозе и да прави вино. Той е родом от Кубрат, но дотогавашната му работа го довежда в Плевенско. Макар да няма нито опит, нито трактор, нито голям финансов ресурс, той среща подкрепа от местните хора и успява да комасира парцел 90 дка - първото "учебно" лозе, с което близо десет години трупа опит. Междувременно се издържа с продажба на грозде и увеличава насажденията значително с годините.

Вина с местен характер

2018 година е първата реколта, с която избата дебютира успешно на пазара на качествено бутилирано вино. Кайлъшкият мискет бързо става емблема на избата, макар някога да е бил силно пренебрегван от технолозите. Днес обаче професионалният напредък в сектора, технологиите, науката и промененият вкус на потребителите позволяват на енолозите да създават качествени и автентични вина от сортове, които някога са били смятани за неперспективни.

Работата започва първо на лозето. Сортът има голямо плододаване, което разводнява качествата му, затова и първата задача е да се ограничат добивите. Късно зреене при белите ароматни сортове означава високи захари, но по-ниски киселини, а това лишава виното от свежест - нещо, което може да се избегне с по-ранно прибиране на реколтата. После на помощ идват и добрите практики в избата - кратко настойване в пресата за екстракция на сортовите аромати, ферментация в малки съдове с постоянен контрол на температурата, престой с утайките за повече обем. Резултатът е вино със свежест, сочност и плътност, с разпознаваем мискетов профил, но не превзето от агресивни цветисти аромати, с елегантни и сдържани акценти на бели цветя, цитруси и плодове.

Източник: Изба Хараламбиеви Преглед на оригинала

Кайлъшкият мискет е едно от трите вина на избата в серията H's, посветена на местните български сортове, а другите две са рубин и розе от рубин - също сорт, който е създаден в Плевенския институт още в края на 40-те години чрез кръстоска между небиоло и сира. Повечето насаждения с рубин в България са на юг, където климатът е горещ и сух, а вината отлежават в дъб и са мощни, екстрактни и танинови. Рубинът на "Хараламбиеви" е съвършено различен - той е отлежавал в инокс, има прозирен цвят, леко тяло с меки танини и плодов профил.

Избата има още няколко серии вина: базовият клас е Zerinta, Vineyards Selection е за екзотичните немски сортове, Trois Visages показва трите цвята на пино ноар, Royal са висококачествените вина от класически сортове - като особено успешен е каберне франът, Cepages са вина с коферментация от два сорта, а совиньон бланът The Chosen One е сам за себе си. В добавка са и H'art - настойвани с билки вина (от типа пелин).

Вината на избата са плодови, свежи, сортови, незамаскирани от дъб и характерно тероарни. Те са доказателство, че регионът има с какво да обогати винената карта на България - някога Плевенско е бил един от големите винарски центрове на България, но днес професионалното винарство в региона е слабо застъпено. Освен "Хараламбиеви", която в момента е в процес на изграждане на по-модерна изба с възможности и за посрещане на гости, в областта има само още една друга млада винарна - "Горун", която наскоро също пусна първото си вино от кайлъшки мискет. Със сорта работи и друга изба - "Върбовка", по-близо до Велико Търново.

А "Хараламбиеви" се надяват интересът и на потребителите, и на други изби към кайлъшкия мискет да расте и сортът да се възроди. Още повече че той може да помогне и за изграждането на нов облик на винопроизводството в Плевенско.