Гостоприемството на Севера
Разходка до хижа "Плевен" - най-голямата високопланинска хижа в Стара планина
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Заставайки в подножието на планината, в началото на нейните безкрайни пътеки, на човек му трябва само едно нещо - добра подготовка. Това биха ви казали най-опитните планинари, за които катеренето е начин на живот, а планините - дом. Ние само можем да се съгласим с тях и да ги последваме по техните стъпки.
Така и направихме. През февруари, в един топъл и слънчев ден, се запътихме към хижа "Плевен", превърнала се в годините в пристан както за хората, които искат да покорят първенеца връх Ботев от северния склон, така и за тези, които просто искат да прекарат малко време на уютно място далеч от града.
"Плевен" е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина - намира се на 1400 метра надморска височина, но ако и има друга класация, в която можем да я поставим на челна позиции, то това безспорно е за хижите с най-впечатляващи гледки.
Построена през 70-те години на миналия век, хижата се състои от две монолитни сгради и приема гости целогодишно. Въпреки че по думите на хижаря Данаил Петков те не правят нищо, за да станат популярни, а просто "си гледат работата", факт е, че хижата се е превърнала в истински феномен в социалните мрежи, а по неин адрес непрестанно валят положителни отзиви.
Два часа по-късно и 500 метра по-високо
Приключението ни започва от паркинга на ВЕЦ "Видима", намиращ се на 10 км от центъра на град Априлци. Малко след 11 ч. пристигаме от Пловдив на изходната точка. Тръгваме уж подготвени с ясен маршрут, оптимистични изчисления и с очакване, че преходът ще е лесен и ще ни отнеме не повече от час. Това беше грешка, както по-късно щяхме да разберем.
Потегляме по широк път, по който изкачване почти няма. Близо 50 минути се разхождаме - със спиране за снимки, разпалени разговори и без каквото и да е усещане, че бързаме за някъде. Ако трябва да сме честни, и без много погледи в картата. През цялото време се радваме на силно слънце, лек ветрец, снежната гора и разбира се, планинска вода.
След около 4 километра и към края на нашия предполагаем маршрут се появи табелата на истината - "Х. "Плевен", 1 ч. 15 минути". Тогава разбрахме, че нещо в сметките ни куца. По-късно стана ясно, че пътят, по който сме минали (от ВЕЦ-а до тази табела), всъщност през по-голямата част от годината се чисти и е лесно проходим за коли. Уви, не така беше, когато ние отидохме. На табелата срещнахме и единствените двама туристи, с които се разминахме по пътеката, които ни увериха, че пътят "може да отнеме и два часа, защото всичко нагоре е заледено".
В този момент ни обзе съвсем лека доза притеснение, хвърлихме си няколко многозначителни погледа, пресметнахме бързо наум възможността да замръкнем в планината и не ни остана нищо друго, освен да заложим на ускорена маршова стъпка.
Пътят оттам пое рязко нагоре и ние по него. Пътеките са две - една по-къса, но по-стръмна и друга, по-дълга, но с по-плавно изкачване. Ние тръгнахме по втората - отново защото не знаехме за първата.
Добре маркираната пътека криволичи ту наляво, ту надясно, хлъзга се, а след всяко изкачване има още едно. След поредното такова (което, оказва се, е последно) пред нас се появява сграда. По ирония на съдбата това не е хижата, а няколко постройки, служещи за база на планинската спасителна служба. Няколко стъпки встрани обаче ни успокояват отново, защото двете монолитни сгради на хижа "Плевен" се оказват толкова близо, че дори няма време да ни напусне първоначалната еуфория, че сме стигнали.
С възхищение към гледката, която ни заобикаля, за по-малко от 45 минути и след 500 изкачени метра стигаме до заветната си цел и до табелата, сочещата небето - "Плевен".
Хижарски приказки
Хижата ни посреща подобаващо - с ясно време, топла и уютна обстановка и две енергични кучета. Отправяме се директно към трапезарията, където лакомо заглеждаме менюто. Поръчката е готова - домашно приготвени пържени картофи със сирене, боб яхния и две вафли - син "Боровец", разбира се, за десерт.
В този момент се появява хижарят Данаил Петков с усмивка и въпрос: "Какво искате да знаете?" Данаил е в планината от 30 години, но едва преди 6 става управител на хижа "Плевен", която, оказва се, в началото е силно неприветлив обект. Като много други места и тя става жертва на разграбване и вандализъм. "Когато дойдохме, беше пълна разруха, нямаше абсолютно нищо. Всичко беше изпочупено. Предишните стопани просто са решили, че като си тръгват, ще вземат с тях каквото могат", разказва той.
За мен е най-важно да се знае историята на хижата, защото се надявам, че тя ще ни надживее. Аз вече 30 години съм в планината, от 1993 г. насам. Управител съм на хижата от 6 г. Вложили сме много усилия условията да са това, което са сега, но имаме още работа за вършене.
Данаил Петков
управител на х. Плевен
От тогава до днес много неща са се променили, а помен от онези времена няма. Всичко се случва стъпка по стъпка, с помощ от приятели и познати, но не и от доброволци - "не събираме доброволци, не искаме да ангажираме хората за нещо, от което се печелят пари, мисля, че не е правилно", споделя хижарят.
Ремонтите по хижата са трудни - от гледна точка на всеки вид ресурс. Поредното доказателство за това идва съвсем наскоро, когато започват да обновяват баните, които не са ремонтирани от създаването на хижата.
Много трудно се оказва намирането на майстори, които да останат за това време на хижата, а когато се намери такъв - цените са непосилни за бюджета, който е отделен. Това не е изненада за хижаря, тъй като по думите му намирането на персонал за такъв тип обект също е много трудно. "Сега работим петима постоянно, но петък и събота идват познати да помагат", обяснява той. Така се случва и с ремонта на баните - на помощ идват момчетата от "Пещерно спасяване". Не по-лесно е и качването на строителните материали, които стигат до хижата по същия начин, по който се качва и храната - посредством въжена линия. За да стигнат до въжената линия обаче, пътят (за който вече ви споменахме) трябва да се изчисти - от хижарите.
"Като свършим с баните... някога, ще започнем една по една със стаите, които имат нужда само от освежаване", обяснява Данаил Петков, като разказва, че обзавеждането е изцяло заменено при идването им, като леглата са закупени от хотел "Рила" в Боровец.
Всичко е ток
Хижа "Плевен" е истински планинарски лукс за всеки турист, който е обиколил достатъчно много обекти на високо, за да знае, че топлата вода, разнообразното меню и удобните легла са понякога мираж. Това обаче си има цена.Водата в хижата се довежда от извор, който се използва и от град Априлци, като за целта е изградено отклонение към планинския дом. "Проблемът е, че за да стигне дотук, я качваме с помпи на ток", обяснява хижарят.
Научаваме с изненада, че на ток е не само водата, но и отоплението в хижата. По думите на хижаря при самото изграждането на сградата не са обособени комини за печки. "Преди имаше парно на нафта - дизелово гориво, но вече го няма. Предният собственик го е премахнал. Дори и да съществуваше, то, доколкото си спомням, гореше по 40 литра на час", разказва той. Доколкото електроенергията се оказва необходима за всичко в хижата, високите сметки са неизбежни. "Миналата година стигнахме до над 10 хил. лв. през зимата. Миналия месец пък почти нямахме работа - само събота, и токът беше около 6 хил. лв.", обяснява Данаил.
Всичко това се отразява на цената за нощувка в хижата, която през зимата варира в диапазона между 30 и 38 лв. в зависимост от стаята, за да могат да се покриват разходите. "Ако не сме хижа и е наша собственост обектът и можем да правим каквото си искаме, ще е много по-добре да затворим през зимата. С тази цена на тока, колкото и да е напливът, не стига", категоричен е стопанинът, като допълва, че "нашето плевенско туристическо дружество ни помага, доколкото е възможно. Правим си компромиси - те спят тук на много ниски цени".
Липсата на средства и персонал и трудоемките ремонти дават резултат в почти всичко. Такъв е случаят с намиращия се до хижата влек, който отдавна не работи. "Машините са за смяна. Горе-долу само стълбовете ще му останат, всичко друго трябва да се смени. Няма кой да работи на него, а и откакто направиха на Беклемето влек, рязко спаднаха скиорите тук и то е логично - дотам се стига с колата", обяснява Данаил. В допълнение към това всякакви действия по хижата и в региона (вкл. палаткуването) са строго регламентирани - доколкото тя се намира в Национален парк "Централен Балкан".
Спонтанният фестивал и новите туристи
Въпреки това хубави неща се случват. Посетихме хижа "Плевен" в средата на февруари, точно преди да се проведе ежегодният зимен фестивал, превърнал се в традиция за хижата и всички запалени по зимните активности туристи. "Започна преди 6 години съвсем спонтанно. Фестивалът е със спортна насоченост, има различни активности - зимно изкачване на връх Ботев и катерене по замръзнал водопад, посещение на пещера "Водните дупки", ски туринг и free ride", разказва Данаил Петков.
Фестивалът се провежда съвместно с Школа по алпинизъм и катерене. "Нищо конкретно като идея не сме имали, когато започнахме, искахме просто да направим нещо за хората планинари. Според мен е важно да се гради планинарска култура", допълва Мартин Маровски от школата.
В рамките на 4 дни има още и прожекции на филми с планинска тематика, workshop-ове за снегоходки и лавинна безопасност, както и лектори - планинари и алпинисти. Тази година например за своите приключения разказва Калоян Пейчев-Кофе, който подобрява световния рекорд за изкачване на 100 000 вертикални метра за 17 дни и половина. "Той живя при нас. Всяка сутрин слизаше на паркинга, качваше се до върха и последно обратно", разказва Данаил.
По думите и на двамата допреди 10-ина година голям процент от посетителите са хора, които приемат хижата само като кръчма. Резултатите са налице - хижата с капацитет за 130 души "отдавна им е отесняла", като предимно млади хора се включват във фестивала.
Нагласите на хората се промениха. Започнаха да откриват планината като забавление и средство за разтоварване, да изкачват върхове и пр. Ние направихме зимен фестивал, чрез който изграждаме условия, умения и култура да се занимават с планината.
Мартин Маровски
Школа по алпинизъм и катерене
Според Мартин Маровски активностите на открито претърпяват абсолютен бум в последните години и докато в началото школата им е била допълващ бизнес, днес тя е основна прехрана за тях и стотици хора се включват в техните инициативи. "В Алпите хижите са създадени, като хората отидат, и още в 12-1 през нощта да тръгнат на някаква активност. Поотвориха се границите със Запада и хората започнаха да виждат какво правят там с хижите и започнаха да го пренасят тук. Виждам малко по малко как насоката е съвсем различна и вече се ходи на преходи. Изграждането на планинска култура изисква време", обяснява той.
Читалня в облаците
За хижата може да се говори още много - за историята на сградата и хората, преминали през нея, и вероятно нямаше да ни доскучае. Но след близо два часа, прекарани на 1400 метра, беше време да си ходим. Прибрахме се доволни, с бутилки, пълни с планинска вода, и с едно голямо обещание, че отново ще се върнем в хижа "Плевен".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.