В Плевенския театър времето тече "секънд хенд"

Режисьорът Мартинш Ейхе разказва за премиера на спектакъла си по "Време секънд хенд" на Светлана Алексиевич, а директорът Димитър Кабаков е предпазлив оптимист за бъдещето на театъра

Светослав Тодоров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Пролетта за Драматичния театър "Иван Радоев" в Плевен започва с една от най-амбициозните си премиери и международни проекти досега - на 5 май спектакълът "Нацията на влюбените", в която се събират няколко перспективи към трудната за обхващане история на Източна Европа.

Режисьор е латвиецът Мартинш Ейхе, пиесата е на руския драматург Михаил Дурненков и е базирана на документалния роман "Време секънд хенд" на беларуската журналистка и носителка на "Нобел" за литература Светлана Алексиевич, а актьорският състав е изцяло от плевенската трупа.

"Пиесата е по-компактна като разказ от първоизточника, до голяма степен се усеща като монолог. Това ми даде пространство да работя по много непосредствен начин с актьорите, заедно да достигаме до мотивацията на персонажите", казва Ейхе и издава малко от начина, по който историите ще бъдат визуализирани: "Сцената ще прилича на огромен панелен апартамент, така историите изпълват различни стаи от него и се превръщат в един микрокосмос на всички общества, които са изградили перспективата към живота си под пресата на хората, които държат властта."

Във "Време секънд хенд", у нас издаден от "Парадокс" в превод на Тотка Монова и Ангелина Александрова, Алексиевич налага термина homo sovieticus, с който синтезира колко специфични са травмите на поколенията, живели под съветско влияние. Нехудожественият роман, издаден преди точно десет години, е един от най-представителните за полифоничния стил на разказване и документиране на Алексиевич, понякога обединяваща стотици гласове в една книга.

Какво още не е казано за този homo sovieticus и дава ли войната в Украйна нови нюанси? Според режисьора ние никога не сме излизали от тази народопсихология: "Не мисля, че има нещо недоизказано, а просто все още живеем в менталното пространство на този homo sovieticus", казва Мартинш Ейхе.

Диагнозата му е: "Ние все още търсим силната фигура, която ще ни поведе напред, която вместо нас ще поеме отговорност за живота ни и ще ни накара да умрем за идеите на хората, които ни управляват, дори и да не ги споделяме напълно."

Успокоението му е в това, че въпреки всичко винаги все пак се намира някой, който има куража да изкаже собствено мнение. Той предвижда да вкара още един документален слой в постановката: "В сценографията ще има включени видеа с руснаци и беларуси, които са емигрирали покрай войната в Украйна, както и като цяло заради липсата на демокрация в родните им страни."

След кастинг в началото на януари Ейхе избира Диана Ханджиева, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Екатерина Стоянова, Красимира Кузманова-Кокран, Маргарита Костова, Мария Илиева, Милена Ерменкова, Надя Керанова, Нина Илиева, Теона Димова, Александър Кънев, Антъни Пенев, Валентин Василев, Васил Витанов, Мариан Дулчев, Михаил Михайлов и Сергей Константинов.

"Честно казано, бях малко изненадан от скромните технологически възможности на българските театри, а посетих няколко. В Латвия сме доста по-добре оборудвани, но не техниката прави спектаклите, а идеите и хората. Актьорите на плевенската трупа са отлични и изборът беше много труден. Оценявам много свободата на мисленето, а българските актьори притежават една отвореност и експлозивност, в сравнение с тях латвийските актьори са емоционално по-сдържани. С намирането на правилния баланс в темперамента и личните преживявания намираме есенцията, това, което ни различава и в същото време обединява."

Театърът в Плевен - между премиери, амбициозни планове и парадокси

Димитър Кабаков, драматург, продуцент и преди директор на театъра в Казанлък, казва, че всички успехи са резултат от "характер и много бачкане".

Кабаков оглавява театъра в Плевен като временно изпълняващ длъжността на 10 май миналата година, на мястото на Васил Василев, който отиде в Народния театър и през последните шест месеца е в шумен конфликт с режисьора Александър Морфов, безпрецедентно разделил културната общественост. Междувременно на 9 декември Кабаков официално стана директно след конкурс.

Преди тези разногласия да избухнат, Василев и театърът в Плевен бяха свързани с все по-големи спектакли и работа със значими имена: "Антигона" на Александър Морфов по Жан Ануи и "Опашката" на Явор Гърдев по романа на Захари Карабашлиев (който през ноември в знак на несъгласие с политиките на Василев, напусна позицията на главен драматург в Народния театър).

Страхува ли се Кабаков от репутационни щети като наследник на Василев? Той не отговаря директно, но казва, че си обяснява конфликта с "личностни проблеми, използвани и раздухани от политически кръгове в ущърб и на двамата", инстинкта ни като общество да сме "герои на маса и хъшове в къщата", за него и двамата "имат своите кусури и особености" и театърът като творческо пространство е често изпълнен с работни взаимоотношения, "които не биха били нормални в друг тип колектив".

Според директора театърът в Плевен успява да дава по-високи заплати от тези в другите театри извън София и да привлича по-известни имена и партньорства най-вече заради успеха на по-комерсиалните представления. "Разполагаме с масови и популярни заглавия - "Забранено шоу на Рачков", спектакли на формацията "Мелпомена" като "Вражалец" - това ни дава спокойствие и възможност да работим и да си позволяваме разнообразен репертоар. По принцип финансирането на сценичните изкуства би трябвало да е много различно и въобще държавният бюджет за култура да е поне малко по-голям. Но за да има промени, трябва да има редовно правителство и адекватни хора в Министерството на културата."

Според Кабаков, за да има по-осезаеми стъпки в развитието на театъра ни, "трябва много да сънуваме": "Системата ни плаче за основен ремонт, за него трябва да има политическа воля. За мен има и проблем с част от провинциалните театри, които просто вегетират, и мисля, че по-лесно биха съществували, ако да се обединят под една администрация, която да се грижи за поддържането им, с репертоар, който обслужва няколко места, но е ясно, че ще има разногласия."

В Плевен прави впечатление и вниманието към българската драматургия. В края на миналата година премиера направи "Чудо" на Надя Пенчева по Иван Радоев, с което за първи път от известно време се игра пиеса на драматурга, на чието име е театърът в Плевен, а през 2023 започна и конкурсът за българска драматургия. В репертоара са "Гардеробът" на Пресиян Кузов по Станислав Стратиев, "Елате ни вижте" на Владлен Александров по Кирил Топалов, "Кратка пиеса за любов" с режисьор Ованес Торосян по Стефан Кръстев.

Кабаков се е фокусирал и върху осъществяването на дългоочаквания ремонт на сградата, подготвян още от 2014 г. по проект на арх. Иво Петров. Миналия ноември проект за ремонта с одобрени 4.7 млн. лева беше спрян. "Сградата прилича на малък Народен театър, но реалността отвътре е много различна." Има проблеми както с течове, така и с липса на отопление на части от сградата.

Директорът се надява, че проект за ремонт на стойност 16 млн. лева към Министерството на културата ще бъде одобрен, а в крайния вид функционалността на сградата да позволява оперни представления, с които да се възстанови оперната традиция в града, както и общо пет пространства: освен основна и камерна сцена Кабаков вижда добре развити пространства за куклен театър, използване на арт клуба към театъра, мултифункционална зала, подходяща за танцов театър и по-експериментални представления, както и лятна отворена сцена.

Интересно е, че животът на спектакъла "Нацията на влюбените" тръгва от град, чийто кмет е Георг Спартански, избран като независим кандидат през 2015, подкрепен от "Реформаторски блок" и ВМРО и през 2019, когато е подкрепен от СДС, БЗНС и коалицията "Демократична България", а към днешен момент е част от "Движение Русофили" на обвинения в шпионаж и последно санкциониран по закона "Магнитски" Николай Малинов.

Дали кметът ще присъства на премиерата на Мартинш Ейхе, при положение че пиесата ще има критичен тон към Русия? "Не ми е известно Спартански да има такава политическа принадлежност, с него и общината сме в прекрасни взаимоотношения", казва Кабаков, който е отправил покана към Светлана Алексиевич за премиерата и се надява "Нация на влюбените" скоро да излезе и на чуждестранна сцена.

Повече за програмата на театъра www.theatre-pleven.bg