Един милион декоративни рози

Самият Пелишатски е от Плевен, завършил е финанси в Свищов. Занимава се с частен бизнес от 1995 г., като в началото заедно със съдружници дълго е работил в търговията с торове.

От Англия до Виетнам

"Производител съм. За мен е по-важно да си обезпеча продажбата на цялото производство, отколкото да търся краен пазар с високи маржове." Така Николай Пелишатски обяснява, че продава на едро на седем-осем големи клиента, част от които са градински центрове. В България и в Румъния партньори са му и фирми, които зареждат хипермаркети от типа "Направи си сам" с широко портфолио от продукти. Розите заминават подготвени в кутии и пликове, но от "Брит Розако" предпочитат да продават под бранда на клиента, а не под собствения си, тъй като нямат възможност да поемат отговорността за начина, по който растенията се съхраняват и продават в магазина. В собствени опаковки и под собствения си бранд търгуват в интернет магазина си, ориентиран към все по-нарастващия брой хоби клиенти в страната.

Полета 1 млн. рози има амо още на четири-пет меcта в Европа.

Сред купувачите в страната има и лозари, които отглеждат винени или десертни лозя. Те садят розови храсти - по един в началото на реда, за да пазят лозята си от мана (гъбично заболяване). Маноса ли се розата, производителите знаят, че трябва превантивно да напръскат лозята, защото иначе до три дни ще се маносат и те.

За Виетнам Пелишатски разказва, че работили там година по голям проект за озеленяване в Ханой, потърсени от търговското аташе на посолството в София. Пътят на розите до Виетнам отнемал 46 дни и пътували в хладилен контейнер по море - през Бургас и Солун. В хладилни камиони при температура от 3 до 8 градуса дистрибутират и за Европа.

От шипките - рози

Самото производство на разсада е двугодишно и се осъществява в района на Павликени. Върху корен от шипка на втората година се ашладисва/присажда цветна пъпка на декоративна роза. Дейностите тръгват през април, а през ноември розите се вадят. След това растенията се транспортират до хладилната база в Бяла. През зимата те спят, а ролята на хладилната камера, която е плюсова, е да ги лъже, че зимата продължава, за да не тръгнат да се развиват преждевременно, преди април-май, когато са основните продажби.

Като най-голямо предизвикателство пред бизнеса, Николай Пелишатски определя самото производство.

Седем-осем души от всички тридесетина постоянно заети се занимават с опаковането и експедицията на готовите розови храсти.

Друг клон на бизнеса е класификацията на посадъчен материал от шипка. Шипковите корени са производство на холандската кооперация - съдружник. Вадят се от полето с машина и в насипен вид се превозват до България. В Бяла през цялата зима работниците сортират растенията според дебелината на стъблото им, правят ги на връзки и ги изпращат до клиентите на холандския кооператив.

Понеже всичко това се извършва на ръка, за Нидерландия процедурата е много скъпа. Затова и кооперативът изнася тази дейност. В България се прави класификацията на около 5 - 6 млн. растения, в Унгария и в Полша още по около 7-8 хил. броя, обяснява Николай Пелишатски. Това осигурява целогодишна работа на около 30 души, като за кампанията по облагородяването наемат още толкова. Основно са от малцинствата и текучеството е голямо. Трудно е, но засега се справяме, казва Пелишатски.

С производството целогодишно са заети около 30 служители, а продажбите са за Европа и понякога за Азия.

Той разказва, че се е опитвал да гледа рози в с. Славяново до Плевен, а са построили базата в Бяла, защото са мислели, че могат да направят там производство. Никъде обаче производството не се е получило толкова ефективно, колкото около Павликени. "В селата наоколо хората се занимават с производство на декоративни рози от поколения и заради този поминък имат умения, които трудно могат да се създадат другаде", обяснява той. Имало доста хора по селата, идвали, работели, те им плащали добре и ги осигурявали.

На корените на "Булгарцвет"

Бизнесът тръгнал от някогашния "Булгарцвет" в Павликени. Държавното дружество изнасяло посадъчен материал от рози и други цветя за Европа, като имало практиката да възлага производството на местни хора по селата в дворовете им и после да изкупува продукцията им. През 1990-1991 г. предприятието фалирало и затворило. Хората нямало какво да правят растенията си. Чуждестранните партньори искали българските рози, тук ги имало, но нямало кой да направи връзката между клиента и производителя. Двама-трима от местните започнали да работят с голяма дистрибуторска фирма във Франция. А тъстът на тогавашния съдружник на Пелишатски направил връзката с голям холандски търговец, комуто дълго преди това като международен шофьор доставял рози по линията на договор на "Булгарцвет".

Производството на разсада е двугодишно и се осъществява в района на Павликени.

Две-три години изкупували от хората, които гледали рози по дворовете си, и изнасяли за Холандия. В един момент решили да финансират и производство, и то по доста уважителни причини. Появили се проблеми с холандците, чиито клиенти в голямата си част били ландшафтни дизайнери и розите им трябвали, за да бъдат засадени във фигури в някой парк. Например заявката била за жълти рози. Българските търговци минавали да търсят точно такъв разсад по селата, а хората им продавали кой каквото има. Когато се търгуват, всички рози изглеждат еднакво - зелени пръчки с корени, и какви са точно става ясно чак като се засадят и цъфнат. Така вместо търсената жълта ивица в парка цъфвало каквото там били продали производителите от Павликени. Пелишатски и партньорът му искали да са сигурни, че като предлагат жълти и високи рози например, те са точно такива, а не червени и ниски.

Българско-нидерландско дружество

По-късно, с наближаването на членството на България в ЕС и с очакваното отваряне на европейските пазари, българските производители сами предложили партньорство на холандските си клиенти. През 2004 г. създали съвместното дружество в почти сегашния състав. През 2005 г. по холандска линии спечелили проект по предсъединителните фондове, с който купили хладилните камери за Бяла. Така вече можели да направят цех за опаковане и да започнат да сортират шипки. От 2006 г. насам работят по този модел вече 16 години. Последната година сменили хладилните инсталации в Бяла с енергийно по-ефективни, с новите фреони, които не разрушават озоновия слой, като финансирането било местно - по линия на министерството на земеделието.

С времето съдружниците разделили бизнеса, обяснява Николай Пелишатски. Той, който дълго време управлявал цветарството, останал да се занимава с него.

Корени от рози, в опаковки на румънски партньор, доставящ на супермаркети

Последните десетина години "Брит Розако" произвежда рози на ишлеме по договор за легендарния британски селекционер Дейвид Остин. От Острова им изпратили свои сортове, те отделили поле за тях и гледали около 250 - 300 хил. рози годишно. Авторските права за тези сортове са обект на защита и за всяко продадено растение се плаща роялти на селекционера. При себестойност на разсада за една роза от 70 - 80 цента роялти таксите стигат до 12 евро. Така че българският производител няма право да продава растенията. Онези от тях, които отговаряли на критериите за качество, заминавали за Англия, а за останалите ангажиментът бил да бъдат унищожени и да не излизат на пазара. За няколко от брандовете все пак купили патенти. След Брекзит обаче логистиката станала сложна, налагало се да се плащат фитосанитарни такси. Самият Дейвид Остин почина. Наследниците му променили търговската политика и решили да съсредоточат производството във Великобритания, обяснява Пелишатски. Освен това и договорът им изтекъл. Така че тази година са изнесли последните рози за Великобритания и вече спират да работят с този партньор.

През януари обаче на панаира IPM в Есен, който е най-голямото изложение за цветя, започнали преговори за подписване на договор с друг селекционер. Резултат се очаква догодина.

Предизвикателства на производството

Като най-голямо предизвикателство пред бизнеса Николай Пелишатски определя самото производство. Голямо е, срокът му е дълъг и когато имаш незавършено производство за 1 млн. евро на полето, е трудно да си спокоен. Има години с градушки. А миналата ги ударило гъбично заболяване, което се явява веднъж на 15 години при стечение на купчина фактори. Над 40 процента от растенията загинали на полето и както обяснява предприемачът, недостигът в неговия cash flow бил между 350 хил. и 500 хил. евро. Реализирали част от розите по себестойност. От това и намалял и маржът, за който той казва, че всяка година е различен.

Иначе в бизнеса с декоративни рози има странна закономерност. "От холандските партньори още през 2008 г. научих, че в години на икономически възход бизнесът ни не се развива добре. В такива времена заплатите на хората са прилични, те много пътуват и на пазара вървят едногодишни цветя. Изсъхнат ли, докато тях няма, ги подменяш. В годините на рецесия обаче хората стоят вкъщи, окопават си дворовете и гледат рози. Розата е капризна, страда от болести и иска непрестанни грижи", казва Николай Пелишатски. Така че последните две години покрай пандемията пазарът им е бил активен.

Хладилната камера - вдясно са розите в насипен вид, а вляво - подготвени за експедиция

Без подскоци в развитието

Занапред с холандските партньори смятат да запазят съществуващия модел на работа и поддържат устойчиво развитие в едни и същи мащаби. При този дълъг период на производство не смятат да правят подвизи с разширяването му. Стремят се да поддържат някакъв оптимум, така че да са гъвкави и ако пазарът се затегне, да не загубят пари, или поне да не загубят много. Освен това и при проблемите с работната ръка няма гаранция, че ако сложи голямо производство, ще има кой да го работи. "Ако някой им каже елате в Италия да берете нещо, веднага се вдигат. А не съм видял някой да се е върнал забогатял оттам. Оплакват се от условията, живеят в палатки, нямат осигуровки, докато тук им плащам всичко. Единствено от съдия-изпълнителите не мога да ги отърва, защото теглят бързи кредити и пристигат тук едни запори на заплати", разказва Пелишатски.

Иначе разходите са качват постоянно. През миналата година от "Брит Розако" вдигнали заплатите с над 20%. Но в другите държави, в които има подобно производство, разходите се качвали още повече. Засега успявали да продават на по-добри цени, отколкото предишни години, и макар да е трудно, горе-долу се справяли.

Корени от рози, готови за експедиция

Особени проблеми с реализацията не очакват, защото конкурентното производство в Европа намалява. Полета с 1 млн. рози има още само на четири-пет места в Европа - в Сърбия, в Полша. Допреди три-четири години конкурент на европейските пазари бил и Китай. "Не знам как формират себестойност, но на парите, на които на мен растението ми струва на полето, те доставяха до Ротердам опаковани подобни растения", казва Пелишатски. Макар и "безбожно евтин" обаче, китайският разсад не бил достатъчно качествен. Клиентите разбрали това и спрели да купуват.

В момента Пелишатски заедно със съдружник развива също и конвенционално земеделие. Върху 7000 дка до Плевен гледа пшеница, царевица и слънчоглед. Казва, че паричният му поток от 250 дка рози е колкото този от 6000 дка конвенционално земеделие.