Забравете за съдебната реформа

Нинова реагира остро: "Прокуратурата взе в свои ръце вътрешнопартийния преврат в БСП", коментира тя и се зарече, че няма да се яви на разпит, нито ще предоставя документи. По всичко личи обаче, че вътрешните конфликти в БСП не са основният мотив на прокуратурата, а само поводът. В момент, когато ГЕРБ и Бойко Борисов неистово и почти отчаяно се борят за политическа реабилитация и нова легитимност чрез създаване на управленска коалиция с приемливи политически субекти, в това число и БСП, акцията на прокуратурата изглежда като брутална форма на натиск. Участието на Кирил Добрев в тая схема не е случайно, години наред той е смятан за проводник на ГЕРБ в БСП и близък до Пеевски, това е една от причините за изключването му. Всъщност тази уж невинна прокурорска интервенция (както твърди прокуратурата) по повод на вътрешнопартийна драма, е нов пример защо съдебната реформа е наложителна.

Какво каза Борисов за съдебната реформа

"Да, България!" говорят за съдебната реформа. Ние ще подкрепим тяхната програма. Нека кажат какво предлагат и ние ще го подкрепим. Но не да казват: ние сме за Бойко Рашков и срещу Иван Гешев. Реформа, в която фигурират имена не е никаква реформа. Ние искаме реформа при която институциите така да са подредени, че да няма значение името.", каза Борисов. Последната теза е принципно правилна, но парадоксалното е, че това е същият човек, който през 2015 г. обяви, че готвената тогава реформа ще е "за след Цацаров".

Сега Борисов се зарече, че е "готов на всякакви компромиси, всякакви отстъпки". Той обеща, че:

• ГЕРБ е готов да излъчи преговарящи по вкуса на ДБ и ПП;
• В резултат на преговорите ще се подпише детайлно споразумение, изготвено от юристи, и всяка партия ще си носи отговорността;
• ГЕРБ ще работи включително и за конституционно мнозинство, защото се налагат и промени в конституцията;
• В споразумението ще бъде разписан и проблемът с оставката на главния прокурор Иван Гешев.

Две причини да няма съдебна реформа в новия парламент

Само че съдебна реформа в този парламент няма и не може да има. Най-малко по две причини.

Първата е, че Бойко Борисов не просто не иска реформа в съдебната система, той не може да си я позволи. Една работеща съдебна система не действа избирателно. Първият индикатор, че правосъдието и органите за борба с корупцията в България са се нормализирали е започването на ефективно разследване по корупционните и властови скандали около Борисов - къщата в Барселона, пачките и кюлчетата в чекмеджето, твърденията на Васил Божков, че е пращал куфарчета с пари на бившия премиер по пиарката му, както и на финансовия министър Горанов, аудиозаписите, на които се чува Борисов да се хвали, че е поръчал размазване на политически опоненти (Елена Йончева) и на непослушни бизнеси - съответно на независимата прокуратура и на независимите регулатори. Да не припомняме скандалите "Ало, Ваньо", "Ти си го избра!" и т.н., все пак публикациите в медиите имат ограничен обем.

Вторият фактор е, че в сегашната конфигурация на парламента не просто няма мнозинство за съдебна реформа, но и двете партии "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които твърдо заявяват правосъдието и антикорупцията като приоритет, дори нямат нямат блокираща квота за конституционно мнозинство и мнозинство за избор на нов ВСС и нови членове на Инспектората. Общо двете партии имат 73 мандата, а за промяна в конституцията или за попълване на ВСС и и Инспектората трябват 160 гласа от общо 240 депутати. И затова изваждането на БСП от сегашната обща политическа конфигурация с "Продължаваме промяната" и Демократична България" е много важна част от тази игра. Доколкото и ПП, и ДБ категорично заявиха, че няма при никакви условия да се коалират нито с ГЕРБ, нито с ДПС (поради "ценностни различия" по думите на Асен Василев), следващият ход е те да бъдат изолирани и лишени от алтернатива. Засега обаче БСП на Нинова е също толкова категорична, че няма да се коалира с ГЕРБ и ДПС, нещо което не би била, ако стане БСП на Добрев.

Който не помни историята, е обречен да я повтаря

За хората, които следят събитията в сектора, сегашната история е дежа вю. Борисов не за първи път обещава да подкрепи "съдебна реформа, каквато пожелахте", при това - дори и персонално на Христо Иванов, с когото водеше задочен диалог при речта си във вторник.

Декември, 2015 г. Христо Иванов напуска пленарната зала след като при последното гласуване на промените в конституцията беше бламиран от мнозинството, което го избра. Фотограф : Надежда Чипева

През 2014 г. членове на "Реформаторският блок" и министри от гражданска квота влязоха във второто правителство на ГЕРБ като гарант, че бъде извършена същинска съдебна реформа, съчетана с антикорупционна политика. На Христо Иванов бе възложено да работи за реформата в правосъдието, неговият екип започна работа по промени в конституцията и законите. Но още отначало ГЕРБ и Борисов започнаха откровено да саботират всяка стъпка от работата, а Иванов се превърна в мишена на медиите на Пеевски - по начин, по който не е атакуван никой друг. В разгара на работата по промените в конституцията и съдебния закон Борисов обяви, че реформата ще е за след Сотир Цацаров. При финалното гласуване на промените в Конституцията в пленарната зала Иванов беше бламиран от мнозинството и обяви оставката си още там. Докато този фарс се разиграваше в парламента, където нито един министър освен Иванов не дойде за гласуването на промените в конституцията, премиерът Борисов играеше мач на стадиона до аерогарата и с тима на "Витоша" (Бистрица) победи ветераните на "Миньор" (Перник), даже вкара гол.

"Много е важно хората да разберат, че всичко, което се прави, е за след Цацаров"

Бойко Борисов през август 2015 г. в разгара на дебата за конституционната реформа в съдебната власт

Малко след тези събития Цецка Цачева обяви съдебната реформа в България за приключила. Успешно.

Повече от половината от министрите на РБ, заедно с някои зам-министри, станаха обвиняеми и подсъдими веднага след края на второто правителство на ГЕРБ. Делата им приключиха с оправдателни присъди - поради липса на престъпление, което означава прокурорски тормоз, продължил няколко години. На някои от висшите функционери на РБ това толкова им хареса, че се присъединиха към ГЕРБ и станаха нарицателно за ренегати. Лидерката на формацията Меглена Кунева, която трябваше да се занимава с антикорупционната политика и да пише нов антикорупционен закон, не направи нищо, но пък получи служба в Брюксел. Реформаторският блок приключи.

Ако "Демократична България или ПП са забравили тази история, много е вероятно да позволят на Борисов да ги употреби и да ги изхвърли на бунището.

Парадоксът е, че дори да отхвърлят поканите на Борисов за коалиция, те пак ще са в неизгодна позиция и рискуват политическото си бъдеще, защото ще бъдат обвинени за всички последици на кризата в България. И ще им е трудно да се защитят адекватно, ако се съди по досегашните им проблеми с комуникацията и пиарски гафове в кампанията.

Отново антиреформаторско мнозинство

Последните три краткотрайни парламента бяха доминирани от мнозинство, различно от ГЕРБ и ДПС, към което имаше очаквания за съдебната реформа. Просъществуваха кратко, защото някак си ставаха жертва на саботаж веднага щом подхванат съдебната реформа и антикорупцията. Затова и постигнатото е малко на фона на заявеното - закриване на спецправосъдието, изваждане на Бюрото за защита от контрола на главния прокурор, осигуряване на независимост на европейските делегирани прокурори, регулярно изслушване на главния прокурор в парламентарната правна комисия и т.н. Но и това е много на фона на досегашното безвремие, при което ГЕРБ бойкотираше съзнателно всяка смислена стъпка - например десет години иигнориране на проблема с безконтролния главен прокурор, след което Данаил Кирилов, специално назначен за правосъден министър, една година шиканира разговорите със Съвета на Европа по темата.

Същевременно, прореформаторското мнозинство в началото на предишния парламент с лекота проигра инерцията, натрупана от предишните два парламента и две служебни правителства. Заради лични и партийни амбиции, недиалогичност, липса на време и куп други причини мнозинството в 47-мото Народно събрание пропусна да направи реформи в антикорупционната комисия, забави реформите в прокуратурата и в статута на главния прокурор, тотално изостави темата за ВСС, а най-вече не успя да обясни на публиката колко е важно това. Нещо повече, предишното мнозинство с лекота проигра възможността да смени членовете на регулаторите с изтекли мандати, да назначи нови двама съдии в КС, който в момента работи в намален състав от 10 души, изобщо не започна процедура за избор на нови членове в Инспектората съм ВСС и самия ВСС, макар че законът ги задължаваше. Не избра и нов шеф на КПКОНПИ. Възприетата тактика да се събере всичко в една кошница и да се договаря на едро, включително и за конституционни и законови промени, се оказа дълбоко погрешна.

Колективната безотговорност на няколко поредни парламента ни доведе до сегашното състояние, но по отношение на важните реформи в съд и прокуратура не трябва да има политическо оцветяване, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (вижте в карето най-долу).

Сега се задава парламент, където ще доминира антиреформаторско мнозинство - партии, които не припознават съдебната реформа като приоритет или го правят с толкова много уговорки и залагат такива параметри, че на практика го отричат. ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Български възход" събират над 54 %, а ГЕРБ е първа политическа сила. ГЕРБ и ДПС държат основните капии в съдебната система, чието моментно състояние се дължи на тяхното дългогодишно инженерство. Българската политическа действителност не познава катарзис от такъв мащаб.

Биляна Гяурова-Вегертседер:

Очертават се две посоки на развитие

Каскадата от кризи превърна съдебната реформа и разговора за нея в луксозна стока, която малко политици могат да си позволят. Видяхме, че тя почти не присъства и в предизборните дебати и послания. Същевременно връзката между независим съд, автономна прокуратура и развита икономика е много пряка, но това не е толкова видимо. Иначе казано, когато човек си отвори хладилника, последното, което търси в него, е съдебна реформа.

В този контекст в новия парламент може да имаме две посоки на развитие:

• Позитивна - припознаване на важните за съдебната система промени като приоритет и поставянето им високо в дневния ред на Народното събрание. Това са: избори на 11 члена на ВСС от парламентарната квота, избор на инспектори и главен инспектор на ИВСС, промени в ЗСВ и други релевантни закони свързани с ангажиментите ни по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), приемане на промените в НПК, свързани с отговорността на главния прокурор, започване на сериозен дебат за нуждата от промени в Конституцията в частта й за съдебната власт. НПВУ тук може да изиграе ролята на необходимия морков, който да стимулира активност у народните представители и обединение около горните пунктове, а не около тесния политически интерес.
• Негативната и може би реалистична - още повече от това, което наблюдавахме в 47-то НС, а то беше - разделение, ниско ниво на дебата, сочене с пръст на "виновници" за нереализирани реформи, загубено ценно време и пари на данъкоплатеца.

Колективната безотговорност на няколко поредни парламента ни доведе до сегашното състояние. По отношение на важните реформи в съд и прокуратура няма и не трябва да има политическо оцветяване, защото в крайна сметка пред съда всички са равни и независимо дали си на власт или в опозиция, всеки има нужда от истински независим съд.