Анализ | Колко дълго ще удържи Гешев и как ще контраатакува

Отстраняването на Гешев обаче не е напълно сигурно. Динамиката в съвета е голяма, вносителите се оплакаха от натиск върху тях - от прокуратурата и от определен кръг медии.

Дотук Иван Гешев показа, че ще води битката докрай. В четвъртък по време на заседанието на Пленума на ВСС той заяви, че планира в петък да направи обръщение към нацията по БНТ. В петък стана ясно, че отлага обръщението си за следващата седмица, вероятно за следващия четвъртък. Пак в петък с писмо до парламентарния председател Росен Желязков Гешев поиска да бъде изслушан на закрито заседание на Народното събрание във връзка с конкретни досъдебни производства за корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние.

До момента той категорично отказваше да говори пред парламента за конкретни дела и даже преди година и половина инициира дело пред Конституционния съд по темата. В петък в някои медии, приближени до Гешев и обслужващи неговите тези, се появи информация (която се оказа фалшива), че Васил Божков се връща в България срещу обещанието да получи статут на защитен свидетел, каквото и да значи това. Божков от три години твърди, че е бил рекетиран от Бойко Борисов и финансовия му министър Владислав Горанов и им е плащал огромни суми всеки месец, като на Горанов ги давал лично, а парите за Борисов предавал на пиарката му Севделина Арнаудова. До момента прокуратурата тотално игнорираше неговите твърдения, обявявайки ги за защитна позиция на обвиняем за тежки престъпления.

В този контекст, каквото и да реши днес ВСС по статута на Гешев, кризата в съдебната система ще продължава да се развива. Дори ВСС да вземе решение за предсрочното прекратяване на мандата му, това ще стане, след като президентът Радев подпише указа, за което няма срок. При сегашните обтегнати отношения между Радев и политическата власт вече открито се коментира, че той ще забави указа максимално, за да даде възможност на Гешев да атакува Бойко Борисов и ГЕРБ, както и ПП-ДБ и всички, които Радев припознава като опоненти. А междувременно стана известно, че прокуратурата е прекратила разследването срещу президентския съветник по сигурността Илия Милушев, образувано през 2020 г. за разгласяване на държавна тайна. Три години по-късно прокуратурата е установила, че всъщност няма престъпление.

Проблемът "Гешев" беше ясен още преди той да стане главен прокурор

Поведението на Иван Гешев отдавна е окачествявано като нетърпимо от голяма част от правната общност. Всъщност критиките срещу него се появиха още преди да бъде издигната кандидатурата му за главен прокурор, а по време на избора му - от сегашния ВСС - се появиха много публични становища от адвокатски колегии, неправителствени организации, експерти и наблюдатели, че той е "абсолютно непригоден за този пост поради пълната липса на необходимите съгласно закона професионални и нравствени качества" (по Съюза на съдиите в България). Гешев доразви практиката на предшественика си Сотир Цацаров, който го лансира на този пост, да прави политически изявления и да произнася обвинения срещу публични фигури по медиите, прокуратурата да пуска избирателно доказателства по висящи дела, включително и информация, събрана със специални разузнавателни средства.

Прокуратурата продължи да действа като инструмент за рекет и политическо инженерство, но и като чадър за определени кръгове и лица във властта. Важни разследвания за политическа корупция, злоупотреба с власт и търговия с влияние се държаха на трупчета. Сред тях и прословутото дело "Барселонагейт", но и казуси като "Осемте джуджета", изнесените пари по авансовите плащания за магистрала "Хемус", включително и твърденията на Васил Божков за корупция на висшите ешелони в управлението на ГЕРБ. През 2020 г. нахлуването на прокуратурата в президентството, а заедно с това и оповестените записи на разговори на президента Радев с шефа на ВВС ген. Цанко Стойков станаха повод за масови продължителни протести с искане за оставката на Гешев и Борисов. През 2021 и 2022 г. двама министри на правосъдието - проф. Янаки Стоилов и Надежда Йорданова, инициираха процедури за отстраняване на Гешев, като внесоха във ВСС дълги списъци с конкретни нарушения на главния прокурор, но тогава ВСС не откри никакъв повод за прекратяване на мандата му.

След като ГЕРБ и ДПС поискаха оставката му обаче, ВСС се задейства с невиждана бързина. Гешев обаче не се остави просто да бъде махнат. Стигна се дотам главният прокурор да пуска запис на свой разговор с член на ВСС, в който се говори за политически протекции и гаранции за сигурност, които да получи от Бойко Борисов. Показа и комуникация с есемеси с Борисов. В същото време зам. главният прокурор Борислав Сарафов поиска охрана, защото се страхува да не бъде убит от главния прокурор, и заговори за практики на държане на дела на трупчета, за изнудване на политици, извършване на услуги на политически партии, за лично облагодетелстване на главния прокурор от служебното му положение.

Татяна Дончева: Когато и да бъде сменен Гешев, все ще е късно

В интервю за БНТ адвокат Татяна Дончева коментира, че отстраняването на Гешев е безкрайно закъсняло, а сметките, че той може да бъде използван сега като инструмент срещу Борисов, са доста погрешни: "Когато и да бъде сменен, все ще е късно. Той поначало беше неправилно избран. Ако някой в момента лежи на това, че ще го остави колкото се може по-дълго, защото той може да прави Бойко Борисов на луд, той се е объркал. Когато България започне да съди бившия си министър-председател, тя трябва да си направи сметката, че това трябва да го защити пред света. [...] Гешев доказано може да образува дела, да арестува хора и да ги държи в арестите. Но Иван Гешев доказано не е осъдил още никого и това нещо съдържа рискове за България като световна репутация."

Новите предложения

На този фон последното предложение за освобождаване на Гешев изглежда далеч по-невинно, но всъщност то съдържа сериозни основания, особено предвид контекста - практиката за политически рекет и злоупотреба с власт от прокуратурата.

На 12 май шестима членове на прокурорската колегия на ВСС внесоха предложение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор заради недопустимата му намеса в разследването на взрива пред колата му на 1 май т.г., когато разпореди изпращането на израелски експерт на местопрестъплението. На 22 май четирима от тях внесоха ново предложение - за изявлението на Гешев, че "политическият боклук" трябва да бъде изметен от парламента, направено по време на пресконференция на 15 май, когато главният прокурор театрално скъса оставката си.

Изненадващо в петък шестимата вносители оттеглиха първото си предложение и ВСС бе принуден да прекрати процедурата в тази ѝ част. Мотивите им бяха доста объркани. От една страна, те се позоваха на постановление на прокурор Денков от Софийската градска прокуратура от 2 юни, в което той приема, че няма извършено престъпление от Иван Гешев с изпращането на израелския експерт на мястото на взрива. От друга, обясниха, че оттеглянето е резултат на критиките, че са действали под политически натиск, които те искат да опровергаят. А в хода на дискусиите емоционално разказаха, че са станали обект на прокурорски проверки и са викани във ВКП с призовки.

Така или иначе, трима от тях засега продължиха да поддържат второто предложение за "политическия боклук" (Калина Чапкънова по време на дискусията направи изявление, че се оттегля и от второто предложение).

Първоначалното впечатление след оттеглянето на първото предложение беше, че напук на досегашните си действия настоящият ВСС ще бламира и тази процедура срещу Гешев, както и предишните две. Последващият дебат обаче показа, че голяма част от членовете на съвета не са склонни да позволяват на главния прокурор да ги разиграва с процедурни врътки и са склонни да проведат процедурата докрай.

В 9 часа сутринта в понеделник трябва да започне поредното заседание на Пленума на съвета по темата, което в определен смисъл е решаващо. Тактиката на Гешев дотук е да протака процедурата максимално, за да намери основание да я спре, като междувременно разчита, че ще се промени политическата конюнктура - било заради неговия натиск върху основните парламентарни партии и техните лидери, било с разпада на сегашното мнозинство зад правителството. В тази насока той винаги може да разчита на задкулисната подкрепа на ДПС, след като изпълняваше ролята на техен лост за влияние.

Протест в подкрепа на Иван Гешев пред ВСС в четвъртък по време на обсъждането на процедурата за отстраняването му Фотограф : Георги Кожухаров

Надбягване с времето

В случая протакането на Гешев е с прозрачна цел. Въпрос на време е Конституционният съд (КС) да се произнесе по допустимостта на неговото искане за обявяване на противоконституционност на промените в НПК и съдебния закон, което той внесе миналия понеделник. Промените включват и намаленото мнозинство за избор и освобождаване на главния прокурор - на 13 гласа в 25-членния ВСС (в момента съветът е с 22-ма членове поради незапълнена парламентарна квота - двама от съдийската колегия и един от прокурорската).

Определението, с което КС ще допусне искането на Гешев за разглеждане, ще стане основание той да иска спиране на процедурата за отстраняването му пред ВСС до произнасянето на КС. Макар че законът оставя и вратичка - спиране може и да не се допусне, ако това може да застраши важни държавни или обществени интереси (чл. 54, ал. 2 от АПК).

Въпреки че в четвъртък вечерта след 14-часовото заседание на ВСС по темата членовете на ВСС бяха скептични за възможността днес да се стигне до резултат, ясно личи желанието на една голяма част от тях да не оставят Гешев да ги разиграва с нови и нови искания. До момента той поиска време за запознаване с доказателства, които сам е представил, представи претенции за нови доказателства, които всъщност трябва да докажат едно-единствено нещо - емоционалното му състояние в периода след атентата на 1 май и след получаването на заплашително писмо на 13 май. ВСС посвети 6 часа в четвъртък на темата за емоционалния статус на Гешев, което на моменти заприлича на посещение при психотерапевт.

Защитната теза на Гешев в това производство е, че произнесъл репликата за "политическия боклук" под напора на емоциите, заради опита за политическо вмешателство с натиска да си подаде оставката. Според Гешев той имал право на мнение, а и изразът "политически боклук" се използвал често. В защитното му становище му има една знакова фраза: "В ежедневието политиците често биват определяни от граждани и дори и от журналисти не само в национален, а и в световен мащаб като "политически боклук". С други думи, Иван Гешев твърди, че:

• за първи път разбира за десетилетната намеса на политическата власт в прокуратурата именно основно през кадруването, включително и че той самият е инсталиран на поста с политическа намеса като единствен кандидат;
• на главния прокурор е позволено в публични изявления от името на позицията си да плещи каквото му дойде наум, все едно, че е "гражданин" в квартална кръчма, включително и да прави политически послания;
• че случаят е изолиран инцидент, който не определя облика на поведението му.

Нищо от това не е вярно. Че прокуратурата е политически играч и действа поръчково в полза на партийни и лобистки интереси, се пише и говори в България всеки ден - в анализи и коментари по медиите, в интервюта и изявления на политици и общественици, включително и в парламента. Гешев от години безнаказано ръси политически послания и оценки. "Работя за колегите си, а не за българските политици, защото българските политици са вредни" - това например обяви той във встъпителното си изявление на заседанието на ВСС от юли м.г., когато се обсъждаха предишните искания за отстраняването му. Напоследък той възприе тактиката да прави политически послания уж от името на гражданството - буквално всяка своя политическа оценка той представя като мнение на "българските граждани" - "това, което българските граждани наричат олигархия", "това, което българските граждани наричат мафия", това, от което българските граждани имат нужда" и т.н. Но общественото мнение не е кохерентно, особено на полето на политиката, а дори и с такива измислени цитати, посланията на Гешев си остават политически, каквито един главен прокурор не може да си позволи. А в случая те звучат и като заплаха за политическата класа.

Иначе кризата около главния прокурор в България е уникална за държава с претенции да се нарича правова, нищожна част от нея е видима, повечето неща се решават задкулисно, а залогът е върховенството на правото и държавността. Няма държава по света, където статутът на главния прокурор да е основен политически въпрос, около който се водят разговори за правителство и се чертае неговото бъдеще. У нас обаче този казус е основна интрига в политическата криза, в който участва не само ВСС, но и много други институции, а и целият политически спектър.

В събота бившият председател на Стратегическия съвет към президента Александър Маринов лансира тезата, че ако ВСС освободи Гешев, то президентът Радев би следвало да изчака произнасянето на КС, преди да подпише указа. С доста нелепия мотив, че ако КС се произнесе, "че промените не съответстват на конституцията, тогава може отново да обвинят президента, че я е нарушил". Всъщност е точно обратното - ако президентът задържи указа заради евентуално решение на КС, вместо да изпълни конституционното си задължение, тогава наистина би имало основание да го обвинят в нарушение на конституцията.