Лятото на летищния хаос

И всичко това идва на фона на засилващо се потребителско търсене след пандемията. Така че всеки планирал лятна почивка или пътуване по работа със самолет трябва да има едно наум.

• Въздушните пътувания се завръщат
• Мерилин Бастен, Eurocontrol: Синтетичните горива са бъдещето на авиосектора

Полетът ви е отменен

Активността на авиоиндустрията в най-големите европейски страни вече достига 80 - 90% от нивата преди ковид. Но острият недостиг на служители променя плановете на компаниите. Пътниците чакат с часове на опашките за проверка на багажа и паспортен контрол. Закъсненията на полетите се трупат, а голяма част изобщо не излитат. През второто тримесечие отменените полети от Амстердам и Лондон са по над 14 хил., а от Франкфурт - над 8 хил. Осъзнали, че нямат капацитета да се справят, някои летища като "Гетуик" и "Хийтроу" в Лондон и "Шипхол" в Амстердам сами слагат таван на броя на полетите този сезон. Авиокомпаниите също започнаха да отменят полети предварително, за да избегнат по-нататъшни закъснения и анулации. Lufthansa вече съкрати с 3100 планираните за юли и август полети, което е около 4% от капацитета ѝ по време на летния пик. EasyJet също отмени хиляди полети за сезона, което доведе до оставката на главния оперативен директор на компанията.

По данни на Eurocontrol към 4 юни отменените за деня полети в Нидерландия достигат над 11% от общите, а във Великобритания - близо 4%. Само през юни съкратените полети, излитащи от Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания, са 7870. Броят е близо три пъти по-голям в сравнение със същия период на 2019 г., казва авиационната консултантска компания Cirium, цитирана от Bloomberg.

Проблемът е разпространен и в САЩ, но е много по-остро изразен в Европа. Докато туристическият сектор в Азия все още се бори с ковид, а в САЩ страда от недостиг предимно на пилоти, на Стария континент сътресенията се събират накуп. През второто тримесечие отменените полети в Европа са около два пъти повече, отколкото в САЩ, показват данни на компанията за проследяване на полети RadarBox.com.

Най-големият проблем - изчезналите служители

В първия значително по-силен туристически сезон от началото на пандемията авиокомпаниите се надяваха на високи приходи след две години на ръба на оцеляването. След вдигането на локдауните хората отново могат и искат да пътуват и секторът изведнъж среща високо търсене. Според прогнози на международната авиоасоциация IATA броят на пътниците ще достигне 83% от предпандемичното ниво тази година, а през 2023 г. пътникопотокът ще се върне на пълен капацитет. Темпото, с което пътниците се завърнаха, донякъде изненада авиокомпаниите и летищата - в момента те просто нямат персонал за пълно лятно разписание, казва пред CNBC Александър Ървинг, анализатор на европейския транспорт в AB Bernstein.

Преглед на оригинала

Но в апетита си да обхванат възможно най-голям брой пътници много от превозвачите надцениха възможностите си да ги обслужат. Причината е, че в разгара на COVID-19 авиоиндустрията беше почти парализирана и компаниите съкратиха голяма част от служителите си, за да ограничат разходите. Работните места в авиацията са намалели с 2.3 млн. в сравнение с преди пандемията, показва проучване на Oxford Economics от септември миналата година, включително 29% спад на летищния персонал.

"Една от основните причини за тази вълна на отменени и закъснели полети е липсата на персонал. Множеството съкращения по време на пандемията без реален план за възстановяване доведоха до това, че в момента, в който нивата на полети започнаха да се приближават до тези от 2019 г., браншът се оказа с огромен недостиг на персонал - пилоти, стюардеси, летищен персонал, обслужване на клиенти и т.н. Към това трябва да добавим и ефекта от множеството стачки, които или се случват в момента, или предстоят в по-голямата част от страните - членки на ЕС", казва пред "Капитал" Александър Сумин, създател на платформата за уреждане на компенсации ClaimCompass.

Сега, когато отново иска да работи на пълен капацитет, авиоиндустрията не успява достатъчно бързо да запълни недостига на служители на фона на рекордно ниската безработица в Европейския съюз. Липсват хора за екипажите на самолетите, на гишетата за чекиране, в проверките по сигурността, както и оператори за обработка на багажа. Като резултат - големите летища имат сериозен проблем с обработката на пътникопотока. Всяко от тях има лимит колко пътници може да обработи в даден момент. И когато слотовете се препълнят, молят авиокомпаниите да променят разписанията си, обясняват експерти. Ако не могат - някои полети се отменят. Така накратко може да се обясни и създалият се хаос.

Swissport, най-голямата фирма за наземно обслужване в света, обяви през май, че трябва да наеме още 30 хил. нови служители до лятото освен сегашните 45 хиляди. По време на пандемията Lufthansa съкрати около една трета от служителите си до 100 хил., а сега не ѝ достигат кабинен екипаж, наземен персонал и пилоти. Изпълнителният директор Карстен Спор призна, че са допуснати грешки и че германската авиокомпания може твърде много да е съкратила разходите, за да оцелее. Според него ситуацията вероятно няма да се нормализира до края на годината, а сътресенията подкопават възстановяването.

Няма пилот в самолета

Попълването на липсите е трудна задача за авиокомпаниите. Служителите често работят на смени, включително до късно през нощта. Стартовото годишно заплащане на наземните служители е около 20 хил. евро в Германия, съпоставимо с позиции с по-малко натоварване и стандартно работно време. В момента безработицата в Германия и ЕС като цяло е на рекордни ниски нива и компаниите се състезават за персонал помежду си, както и с фирмите от други сектори. Затова и броят на служителите остава доста под нивата от 2019 г.

Преглед на оригинала

Бивш мениджър в компания за наземно обслужване казва пред Financial Times, че бизнес моделът на индустрията затруднява повторното наемане на хора. Натискът на авиокомпаниите и летищата върху наземните оператори, където трудът представлява до 75% от разходите, пречи да се повишават заплатите и да се привличат служители.

Така летище "Шипхол" в Амстердам например се съгласи да плаща на 15 хил. служители допълнително по 5.25 евро на час през лятото. Едно от най-натоварените летища в Европа има 58 хил. работници, с 10 хил. по-малко, отколкото преди пандемията.

Авиокомпаниите трябва да се справят и с една нова тенденция, предизвикваща несигурност - пътниците все повече купуват билети в последния момент в опит да избегнат риска при по-дългосрочно планиране, свързани с COVID-19, войната и други непредвидимости.

Подходящ момент за стачки

Проблемите допълнително се влошават от стачки на служители на авиокомпании из целия континент, които блокират дейността на някои авиолинии. Работниците, претоварени заради недостига на персонал, настояват за по-високо заплащане на фона на растящата инфлация, както и за по-добри условия на труд.

Моментът за тях е добър да получат това, което искат. Екипажите на най-голямата нискотарифна авиокомпания в Европа Ryanair стачкуваха в Испания, Португалия, Белгия, Франция и Италия. Превозвачът заяви, че смущенията досега са били минимални. Но в разгара на туристическия сезон през юли служителите планират серия стачки за общо 12 дни в Испания. Примерът им вероятно ще последват и работниците на EasyJet, Brussels Airlines и British Airways.

Компаниите се оправдават, че не са успели да се подготвят добре за бума на пътуванията поради объркваща политика за COVID-19, продължителния процес по наемане на нови попълнения и малката помощ, която са получили по време на пандемията. Но според някои именно индустрията е отговорна да въведе ред в своите дейности, след като получи огромни субсидии, за да премине през кризата. Неприемливо е компаниите да създават проблеми и след това да ги прехвърлят на правителствата, смята германският министър на труда Хубертус Хайл.

Преглед на оригинала

Въпреки това властите в много страни се ангажират с проблема. Германия обеща да ускори издаването на разрешителни за работа и визи за няколко хиляди чуждестранни летищни работници, главно от Турция, за да бъдат попълнени липсите. Ирландия постави армията в режим на готовност да помага за сигурността на летището в Дъблин. Португалските власти задействаха план за извънредни ситуации и увеличиха безпрецедентно персонала при паспортния контрол.

По-скъпо заради войната

В същото време цените на билетите за традиционни летни маршрути от големите летища до някои морски курорти тази година са над три пъти по-високи на годишна база. Въпреки че е по-несигурно, пътуването става и по-скъпо. До голяма степен това се дължи на войната в Украйна. След инвазията на Русия цените на петрола скочиха, а с тях и разходите за самолетното гориво.

Маршрутите също се удължават или стават невъзможни. Заради затвореното небе над Украйна някои полети са прекратени, защото няма къде да спрат за презареждане. А всички пътувания към Азия вече са заобиколни, защото Западът прекрати полетите до Русия, а Москва въведе забрана за западни авиокомпании. Така трафикът през Словакия се е увеличил за сметка на Финландия и Полша например. Според Eurocontrol 10% от потока, който преди е минавал от север - през Финландия, Естония и Русия, сега е пренасочен на юг. Трафикът през Русия не се очертава скоро да се възстанови - дори и след края на войната страната ще се възприема като по-рискова дестинация.

Въпреки проблемите по-голямото търсене ще помогне на компаниите да стабилизират финансовите си резултати след пандемията, когато някои превозвачи фалираха или натрупаха големи дългове. Според IATA общите нетни загуби за авиоиндустрията между 2020 и 2022 г. ще достигнат 200 млрд. долара. Авиационният сектор се възстановява тромаво, а остава несигурността доколко скокът на търсенето е устойчив или е еднократен ефект след двегодишните ограничения. Затова и засега не се бърза с дългосрочни инвестиции.