Диагноза "Популизъм"

След всеки по-сериозен натиск правителството отпускаше някаква сума за лечебните заведения с етикет "за заплати" и с малкото подусловие, че за да се получат заплати, болниците трябва да изработят тези пари, т.е. определен брой болни да изберат да се лекуват при тях.

Според изчисленията на здравните власти с изключение на сестрите в центровете за психично здраве основните заплати на нито една друга категория сестри в системата не достига заветните 950 лв. Те трябва да бъдат достигнати до края на следващата година по колективния трудов договор (КТД), подписан от министъра, синдикатите и работодателите в края на миналата година.

Подписването на КТД в сектора винаги е било протоколно събитие, а пък договорът никога не се е спазвал. През 2019 г. обаче за пръв път медиците започнаха да излизат на протести и да настояват обещаното да се изпълни, и то веднага. Проблемът е, че системата е структурирана така, че ако държавата дава пари за заплати, това е непозволена държавна помощ. Когато става дума парите да се изработят, с много по-голям шанс да бъдат предпочетени от пациентите са големите болници, а не малките, където проблемът с цялостната издръжка е най-голям.

Така правителството се оказа в омагьосан кръг. В година на европейски и местни избори премиерът още в началото обеща, че през мандата му няма да бъдат закривани болници. И това е правилно, тъй като все още няма достатъчно добри пътища, звена на Спешна помощ и линейки, които да откарат болен пациент до най-близката болница за 40 минути от всяка точка на България.

В същото време обаче системата е така структурирана, че дори и да искат, болниците на практика не могат да фалират, но и не могат да работят на пазарен принцип и най-добрите да привличат най-много пациенти. Според последните промени в законодателството нито един доставчик няма право да блокира сметките на болница и да я вкара в процедура по несъстоятелност. Това може да направи собственикът. В България 65 от клиниките са държавни, а 131 – общински. Собствениците по никакъв начин не искат да лишат града си от болници, независимо от състоянието на болницата.

Болниците не могат да работят на чисто пазарен принцип и съответно да плащат по-високи заплати, защото са ограничени от основната финансираща лечението институция. Това е здравната каса. Тя има предварително определен бюджет за всяко лечебно заведение и лимит на пациенти, който то не бива да надхвърля. Клиничните пътеки, по които се плаща най-скъпото лечение – в болница, не са актуализирани от 10-15 години и цената им е определена не на база на реалната стойност, а на колкото пари се очаква да се съберат от здравни вноски в здравната каса.

Някои болници и лекари надхвърлят лимита и здравната каса не им го плаща, други не могат да го стигнат – и в двата случая болницата е на загуба, особено ако лекува много тежко болни пациенти, и това представлява за нея сериозен финансов проблем. Доплащането до реалната стойност на операцията, за консумативи, за избор на екип и битови условия, е лукс само в най-големите и добри болници, като и в тях то е само скромно перо от приходите.

При това положение излиза, че повишението на заплатите, с което да се мотивира и задържи медицинският екип на работа, много трудно може да излезе. Дори без да се слага в сметката колко пъти правителството излъга за парите, които уж отпуска за заплати.

Да не говорим за толеранса към едни болници за сметка на други от един и същ собственик. Правителствена болница например съвсем наскоро получи 6 млн. лв. само за да си плати данъците, т.е. толкова, колкото "Пирогов" получи за ремонти за две години.

Как може да се реши това

Бюджетът на здравната каса през следващата година отново не означава реформи. Здравното министерство беше обещало, че до края на годината клиничните пътеки ще бъдат реално остойностени, а след това ще се търси модел за промяна, който ясно да определи какво плаща здравната каса и какво пациентът или частният му здравен фонд. Остойностяването на медицинските дейности изобщо не е сложно упражнение. Българският лекарски съюз многократно го е правил. Последните му изчисления отпреди няколко месеца показват кристално ясно защо институциите отлагат да включат лечението на пациента, труда на екипа, консумативите и медикаментите в пресмятането на стойността на клиничната пътека. Изчисленията на лекарския съюз показват, че ако се вземе предвид реалната тежест на заболяванията на лекуваните пациенти, вложеният труд и медикаменти, само за заплащане на лечението в болниците ще бъдат необходими 5-6 млрд. лв., а сега толкова е целият бюджет на НЗОК за всички дейности. От тях на болниците се падат около половината.

Леко мазохистично лекарите предложиха намаляване на хоспитализациите с около 10% за сметка на увеличаване на цените на клиничните пътеки. От една страна, това ще даде въздух на болниците да лекуват по-добре и повече време най-тежко болните, от чийто престой всяка болница е на загуба. Без да се артикулира публично, тези 10% намаление вероятно ще рефлектират върху най-леките хоспитализации – за диагностика. Това обаче ще изправи доболничната помощ пред лавина от пациенти, които няма как да бъдат диагностицирани, тъй като например здравната каса отпуска на личните лекари едно направление за ядрено-магнитен резонанс на цялата му листа за три месеца.

Очакването на съсловието и пациентите е здравните власти да престанат всяка година да представят нови модели за финансиране на сектора, в които въпросите са повече от отговорите и звучат несериозно, докато в същото време гласуват съвсем реални текстове, които засягат всички.

Време е управляващите да представят ясна сметка колко струват здравните услуги и трудът на лекарите и да оставят на обществото да реши какво здравеопазване иска за парите, които плаща.