Можем ли да обясняваме цените на лекарствата по-добре

Разбирането за скъпо и евтино е релативно. Почивка за 500 лв. е евтина, за 5000 лв. е скъпа. При медикаментите, които лекуват метастазирал колоректален карцином, цената за опаковка на един е около 300 лв., а на друг е над 2500 лв. Представете си, че за 500 лв. получим 5 кв.м на пясъка и табелка "Място за почивка", а за 5000 лв. едномесечен престой all inclusive във Four Seasons на Бора Бора Получава се същото и с лекарствените продукти, когато се сравнява цена за опаковка. Затова сравняваме крайните ползи и на каква цена се постигат. Задачата не е проста, изисква анализ, който следва научни методи. От анализа става ясно кой медикамент какви ползи предоставя, включително за качеството на живот на пациентите и на каква цена - не само за медикамента, но и за диагностика, проследяване, съпътстващо лечение, справяне със странични ефекти, хоспитализации... Комуникацията на крайните резултати от анализа не е трудна задача - целта му е да улесни взимането на решения: за, против или приемане под условие на медикаментите за включването им в Позитивната лекарствена листа (ПЛС). Все повече фармацевтични компании успешно комуникират стойността, за която постигат ползите си, правят го и все повече научни дружества, които боравят свободно с терминологията на оценките на здравни технологии и препоръките от тези анализи. Причината за това е, че за всеки нов медикамент в България се изготвя такъв анализ от повече от 4 години.

Политики, организация и стимули

Ключова цел на здравните системи, които са притиснати финансово от постоянно нарастващото и застаряващо население, както и от все по-трудните за лечение коморбидни пациенти, е да постигнат възможно най-добрите добавени ползи от наличните си бюджети. Просто казано, здравните системи имат нужда от политики, които да поощряват висококачествена здравна помощ за тези, които имат нужда, при най-ниската възможна цена. Ограниченията на бюджета са факт и всички започнаха да се съобразяват с тях. По отношение на лекарствените продукти има такива политики - те биват оценявани и защитават цената си при входа в ПЛС, когато се договарят конфиденциални отстъпки с платеца (МЗ, НЗОК), следва периодична оценка на всеки 3 години. Индиректно се оценяват и при кандидатстването на всеки нов продукт, който лекува същото заболяване, тъй като в анализа му се включват всички медикаменти, които се справят със същия проблем. Измерването на ползите е и част от споразуменията за споделяне на риска, с които компаниите успяват да осигурят по-бърз достъп на пациентите, както и гаранция за платеца, че ще заплаща при наличието на ефект. Създадени са и комисии, които да оценяват разходната ефективност на продуктите, които вече са включени в ПЛС - по желание на регулатор или платец, при нужда, с намерението да се създадат стимули за употребата на тези, които носят най-високи добавени ползи при най-приемлив разход. Ефективните решения за преразпределяне на бюджетите в здравеопазването изискват оценка на ефектите на различните интервенции и добавената полза, която те осигуряват, за парите, които се отделят за тях.

Измерване и оценка на ползите

Здравните и икономическите ползи са в основата на всяка оценка в областта на здравеопазването. При всеки сценарий, при който ще се прави оценка на здравна интервенция, е важно да се определят здравните резултати, които имат значение. Трябва да се определи как ще бъдат измерени, като се използва достатъчно ясна и лесна за изпълнение методика, да са валидни, достоверни, с възможност да бъдат възпроизведени. Ключово е и да бъдат обобщени, анализирани и представени по начин, който да обяснява техните ползи за всички: пациенти, лекари, общество. Въоръжени с тези данни, фармакомпаниите успяват да комуникират, обяснят и защитят ползите и цената на лекарствените си продукти, но не само при входа в ПЛС. Най-успешните компании правят това рутинно и имат изразено конкурентно предимство при ежегодните си преговори с НЗОК, както и при директните си сравнения с конкурентни продукти в реалния живот. Данните служат и за представянето на продуктите им пред специализирана научна общност, както и за маркетинговата им политика. Има компании, които пристъпват плахо и стартират с пилотни проекти, има, разбира се, и такива, които чакат измерването на ползите и анализите с данни от реалния живот да станат задължителни. Винаги има лидери и последователи, различна конкурентоспособност, различен капацитет за иновация с различни пазарни резултати, но винаги едно е било сигурно: който задава дебата, той печели дебата.