Не може да има икономика без здравеопазване
Проф. д-р Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"
чл. кор. проф. д-р Асен Гудев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Избран председател е на Дружеството на кардиолозите в България, член на УС на Българската лига по хипертония, секретар на Научното медицинско дружество по вътрешни болести, секретар на Българския липиден комитет, рецензент на списание Heart, BMJ Publishing Group London; Fellow of European Society of Cardiology. Изследователските му интереси са в областите на нарушенията в липидната обмяна, превантивната кардиология, свободнорадикалните процеси в медицината, съдово-адхезивни молекули и остър коронарен синдром.
През 2003 г. сър Дейвид Браилсфорд е назначен за директор на британския отбор по колоездене, който по това време e затънал в посредственост със само един спечелен олимпийски златен медал за близо век. Това, което отличава сър Браилсфорд от предшествениците му, e неговата стратегия, която той нарича the aggregation of marginal gains, или казано с други думи, философия за търсене на малки непрекъснати подобрения във всичко, което правите. Сър Браилсфорд казва: "Целият принцип произтича от идеята, че ако разгледате поотделно всеки един елемент в карането на велосипеда и го подобрите с 1%, ще получите значително подобрение, когато съберете всички елементи отново заедно." Отборът променя спортните си екипи, за да бъдат по-леки и по-аеродинамични, въвежда нови гуми с подобрено сцепление и подобрява екипировката за оптимална мускулна температура. Променят и начина на пътуване и почивка за по-голям комфорт. Отборът "търси навсякъде възможни малки подобрения и открива безброй възможности". Пет години по-късно британският отбор печели 60% от златните медали на олимпийските игри в Пекин през 2008 г. На олимпиадата в Лондон през 2012 г. те поставят 9 олимпийски и 7 световни рекорда. Между 2007 и 2017 г. британските колоездачи печелят 178 световни титли, 66 олимпийски и параолимпийски златни медала и печелят Тур дьо Франс 5 пъти, отбелязвайки едно от най-успешните представяния в колоездачната история...
Кризата с COVID-19
ни показва нещо подобно. Големите дефинитивни решения липсват, а ситуацията е толкова динамична, че се налагат постоянни промени във всичко, свързано с кризата, от медицинска, социална, икономическа, административна, дори от чисто човешка гледна точка. Разглеждането на цялостния проблем като сбор от множество малки елементи и тяхното постоянно подобряване стъпка по стъпка е напът да се окаже може би най-успешната стратегия за справяне с подобни кризи. Тема за "иновациите по време на пандемия" поставя и големият визионер Бил Гейтс още през 2018 г. на страниците на The New England Journal of Medicine и сякаш предвижда и проблемите, и решенията.
Кризата с COVID-19 се оказа стрес тест за жизнените способности и ефективното използване на ресурсите на всяка държава. Както сподели министърът на външните работи на Сингапур в интервю пред CNBC в разгара на кризата: "Това е тест за активите на всяка държава: качество на здравната система, стандартите на управление и обществения капитал... Това е тест за качеството на вашето гражданство, на обществото и на вашето правителство... Става дума за обществено доверие и спазване на правила в кризисна ситуация... Години, години и години на инвестиции... Икономиката и здравеопазването са двете страни на една и съща монета..."Налагат се много изводи и се поставят въпроси, чиито отговори могат да се окажат жизненоважни за нашата нация в следващите години. Каква е ролята на здравеопазването?
Разход ли е здравеопазването или инвестиция?
Отговорите ги видяхме най-ясно в Италия, Испания, Франция, Германия и Великобритания, когато водещите европейски икономики бяха блокирани в рамките на дни... Как може да използваме дигитaлизацията, за да се справяме по-успешно в подобни кризи? Как може да използваме информацията, за да опaзваме общественото здраве? Кога ще имаме истинско дигитално здравеопазване? Видя се, че дигитализацията на здравеопазването не е просто "модерна тенденция", а жизненоважен актив на нацията, който спасява човешки живот. Колко още трябва да чакаме, за да го изградим изцяло у нас? Видя се още, че медицинските специалисти и учителите се ползват с огромно обществено доверие, съответно 91% и 87%, по данни на "Галъп интернешънъл" от март тази година! Какво още може да направим като общество, за да се трудят те достойно и да бъдат още по-полезни на нас и нашите деца?
Общественото здраве е ценност и национален актив. Резонен е въпросът как би се променил контролът на социално значимите заболявания по време на пандемията. И у нас, както и в много други страни, броят на регистрираните инфаркти, мозъчни инсулти, случаите на обострена сърдечна недостатъчност намаляха значително по време на пандемията. Все още не са ясни причините за това, но със сигурност страхът от заразяване е една от причините за забавено и пропуснато лечение. Потенциалните вреди от това отлагане на есенциално лечение могат да бъдат значителни. Италианските кардиолози вече съобщиха за повишена смъртност от миокарден инфаркт в страната.
Много хронично болни пациенти отложиха медицински прегледи
което неминуемо се отрази върху тяхното състояние. Сега зависи от нас да им дадем увереност и мотивация да посещават лечебните заведения, когато имат реална нужда от това, и да използваме наученото от кризата, за да бъдем още по-ефективни.
Как може да стане това? Защо не като стъпим върху философията на сър Дейвид Браилсфорд за малките възможни подобрения във всички онези критични елементи на нашата работа, които водят до големи положителни промени.Потенциални такива елементи са дигиталното здравеопазване, телемедицината и други иновативни и високотехнологични решения, които скъсяват престоя на пациентите в болниците. Медицинските университети реагираха бързо и сравнително адекватно при въвеждането на дистанционно обучение, колкото и трудно да си го представяхме това само преди месеци. Натрупаният опит може успешно да бъде надграден.
И за финал, нека не забравяме, че "успехът е няколко прости неща, които правим всеки ден, докато провалът е просто няколко грешки в преценката, които се повтарят всеки ден".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.