Поглед напред

Нарастващия брой комбинирани терапии за лечение на един пациент, които също водят до повишен разход;

Увеличеното време за лечение благодарение на увеличената преживяемост от по-ефективните терапии;

Ограничен финансов ресурс и нуждата от ефективен контрол над разходването му.

Иновациите в медицината изискват сериозен финансов ресурс, който е ограничен. Затова и всяка здравна система е изправена пред предизвикателството как най-правилно да го разходва. Използват се множество системи за анализ и проследяване както на ефекта от навлизащите нови терапии, така и от ползата за обществото на фона на цената за лечение на един пациент посредством нова и скъпоструваща терапия. Нуждата от навременни, задълбочени и всеобхватни анализи е критична за взимането на правилни решения в полза на обществото.

Реимбурсен фармацевтичен пазар в България през 2019 г.

Здравните системи по света, както и в България търсят работещи решения, които да им позволят задоволяване на здравните потребности на населението в рамките на определен финансов ресурс, като същевременно не искат да застрашат навлизането на иновативни терапии и подобряване качеството на живот на населението. С тази цел и в България през 2019 г. беше въведен "Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК". Лекарствата, заплащани от НЗОК, бяха разделени в три бюджетни групи (онкология и онкохематология; лекарства, отпускани с протокол, и лекарства без протокол), всяка с определен бюджет, при надхвърлянето на който се задейства компенсаторен финансов механизъм, с който средствата от преразхода се възвръщат към НЗОК от компаниите, допринесли за този ръст. Това обикновено са компаниите с иновативни медикаменти, най-вече в областта на онкологията.

Въпреки въведените и на българския пазар редица скъпоструващи иновативни молекули за лечение, основно на онкологични заболявания на бял дроб, гърда, простата и левкемия, общият нетен разход в тази бюджетна група е 459 млн. лева, което е с 63 млн. лв. повече от заделените средства, като най-голям е ръстът на разходи за лечение на рак на белия дроб поради нарастващия брой пациенти, лекувани с имунотерапия - Pembrolizumab. При лечението на рак на гърдата също се наблюдава голямо увеличение на разходите, което се дължи на нарасналата употреба на таргетна терапия (Pertuzumab). Ръстът при лечение на рак на гърдата би бил много по-висок, ако не се компенсираше от спада на цената на лечение с Everolumis след загубата на ексклузивитет на оригинала и появата на генерични продукти.

Навлизането на новите терапии в онкологията и онкохематологията доведе до разместване на топ корпорациите на този пазар. Roche запазват лидерската си позиция с 28% пазарен дял в стойност, но Novartis бяха изместени от Merck Sharp Dohme (MSD) от второто място поради разрастването на имунотерапията с Pembrolizumab в множество онкологични индикации и линии на лечение. Това е и причината продуктът да е най-големият на реимбурсния пазар в България през 2019 г., акумулиращ над 16% от средствата в онкологията.

На аптечния пазар основните разходи са свързани с терапии за лечение на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и множествена склероза. Негативният ръст в разходите за съществуващи медикаменти за лечение на хепатит С и шизофрения доведе до спестявания на обществен ресурс, който беше усвоен от други медикаменти през 2019 г. Въпреки това поради навлизането на нови терапии за лечение на хепатит С разходите за тези медикаменти през 2020 г. отново ще започнат движение в посока повишение.

В ранкирането на топ 10 на корпорациите на общия аптечен и болничен пазар в България за 2019 г. на база брутен годишен разход на НЗОК има и съществени премествания. Roche и Novartis запазват своите водещи позиции, но MSD се изкачва с три места напред и достига третото място, като измества оттам Abbvie, които слизат до 5-а позиция.

Топ 10 корпорациите генерират 62.4% от публичните средства за лекарства през 2019 г.

През 2019 г. 7 от топ 10 продуктите, акумулирали най-голям разход на публични средства за здравеопазване, са за лечение на онкологични заболявания (на база брутни разходи на НЗОК).

Поглед към 2020 г.

В унисон със световните тенденции на фармацевтичния пазар по света и в България през 2020 г. започва употребата на нови вискотехнологични терапии най-вече в областта на недребноклетъчния карцином на белия дроб (NSCLC), лечение на HER2 негативен рак на гърдата, множествен миелом, миелоидна левкемия и Т-клетъчен лимфом, които ще акумулират сериозен финансов ресурс.

Нови терапии са включени през 2020 г. и в областта на неинсулинозависимия диабет (тип 2), псориазис, СПИН и други. Същевременно отпадането от патентна защита на някои от медикаментите прави възможно намаляване на тяхната цена и насочване на финансирането към новите терапии.

Предизвикателствата пред системите на здравеопазване

Публичното финансиране на здравеопазването в различните държави от ЕС е сходно, като в повечето страни членки за здравеопазване се отделят около три пъти повече средства, отколкото в България, по цените, преизчислени през индекса на покупателната сила (PPP). Така, въпреки че публичните разходи за здравеопазване в България се увеличават с всяка изминала година, те продължават да представляват около половината от реалния разход за здраве в България, което означава, че у нас 48% от разходите се покриват от самия пациент извън плащанията от НЗОК. Една от причините за толкова високия дял на доплащане от страна на пациентите у нас е и високият брой здравно неосигурени лица - 1 на всеки 7 души не е здравно осигурен. Също така е различна структурата на разходите за здраве у нас и в Европа, където доплащането от страна на пациентите е в рамките на 15-16% по данни на OECD.

Чрез сравнение на инкрементално съотношение на разходната ефективност ICER (допълнителен разход за лекарствената терапия спрямо подобрения клиничен резултат) може да се определи кой лекарствен продукт или комбинация предоставя най-доброто съотношение на разходна ефективност. Това налага нуждата от по-подробна, всеобхватна и бърза информация по отношение данните от прилаганото лечение в практиката и разходите за него.

Бързата и навременна информация се превръща в съществен елемент от системата на здравеопазването за контрол на средствата и инструмент за правилното разходване на ресурси и постигане на ефективно лечение.