Диабетно стъпало – влиянието на диабета върху вашите крака

Борбата с това състояние изисква много грижи и постоянство, насочени към обучение за пациента, превенция и лечение на усложненията.

Образуването на диабетна язва е бич за пациентите

Това влошава значително качеството им на живот, като ограничава физическата им активност, социалните им контакти, професионалното им развитие. Изискват се ежедневни грижи, превръзки и медикаментозно лечение на непосилна за всеки пациент и близките му цена. Често пациентите остават без необходимата адекватна медицинска помощ и заболяването бързо прогресира и излиза извън контрол и тогава единствена опция е ампутация на част от стъпалото или на ниво подбедрица. Перспективата в такива случаи не е най-добрата. Стига се до състояние на безвъзвратно нарушен начин на живот, загубена работоспособност и зависимост от протеза, инвалидна количка и други помощни средства. Затрудняват се някои всекидневни дейности, засяга се и грижата за други здравословни проблеми. Петгодишната преживяемост на пациенти с диабет, преминали ампутация под коляно, е по-лоша от тази при някои видове карциноми.

Има няколко основни фактора, които могат да доведат до развитието на диабетно стъпало.

На челно място е системното нарушение в метаболитните процеси. Недостатъчният контрол на артериалното налягане, влошаване на бъбречната функция, високите нива на кръвната захар и наднорменото тегло са сред множеството фактори, които затрудняват нормалната работа на тъканите и потискат имунните реакции. Нарушението в храненето на периферните нерви води до диабетна полиневропатия. Тя се изразява в три основни направления - сензорно, моторно и нарушения в автономните процеси. В по-тежките си случаи невропатията може да е достатъчна за образуване на диабетна рана. Увредата на магистралните артериални съдове, хранещи стъпалото, е третият основен елемент. Ограниченият кръвоток спира заздравителните процеси и достъпът на имунни клетки до раната. Оросяването също може да е самостоятелна причина, но най-често се касае за комбинация от трите. Заслужава да се споменат и фактори като нарушеното зрение от ретинопатия, недостатъчно ниво на лична хигиена или неглижирането от страна на пациентите на здравословното им състояние.

Основните причини за развитието на диабетното стъпало обясняват и множеството от симптомите.

По отношение на кожата може да се наблюдава сухота, загрубяване и потъмняване. Сетивността се променя и мравучкането е един от първите признаци. Изменя се толерансът за болка и възприятията за допир и натиск. Характерна е слаба до липсваща реакция при температурни изменения. Интервенцията на мускулатурата, поддържаща структурата на стъпалото, се засяга, а оттам и формата на стъпалото, позицията на пръстите и натоварването при стъпване. Сниженият артериален кръвоток е отговорен за болка в мускулатурата при физически натоварвания, студенина в крайните участъци на крака и атрофия на тъканите. Започва отлагането на калциеви съединения и атеросклеротични плаки по съдовете. Това се изразява в стеснение и втвърдяване на артериите.

Съвкупността от горепосочените проблеми се задълбочава с времето. Проявяват се неправилно зарастващи микрофрактури по костите, нарушават се балансът на мускулатурата и мобилността на ставите, променя се сводът. Стъпалото се деформира трайно - състояние, което е известно като невроартропатия, или стъпало на Шарко. Преместват се точките на натиск на стъпалото. Появата на кожни рани е неизбежна. Ниските регенераторни способности и потиснатата локална имунна реакция създават предпоставки да се развие инфекция. Най-честите причинители са трудно лечими бактерии, устойчиви на масовите антибиотици. Прогресията на заразата е бърза и се наблюдава ангажиране в дълбочина на костите и разпространение по сухожилията към подбедрицата. Ампутациите са неизбежни, когато проблемът не се овладее навреме.

Оплакванията, които водят пациента в лекарския кабинет, са рани с неприятна миризма и гноевидна секреция, оток, зачервяване и болка в стъпалото. Влошеното кръвообращение, системните нарушения в обмяната на веществата и липсата на правилни локални грижи обуславят лошите прогнози. Крайъгълен камък в овладяването на заболяването е навременната намеса за приоритетно подобрение на тези три фактора.

Вижда се, че проследяването, провеждането на обучение и лечението на един диабетик не може да е обект само на един лекар от само едно направление. За правилно и адекватно адресиране на всички аспекти на диабетно стъпало е необходима медицинска помощ от няколко различни специалисти и професионалисти по здравни грижи: общопрактикуващ лекар; интернист - ендокринолог, кардиолог, нефролог; невролог; съдов хирург; ортопед; рентгенолог; гнойно-септичен хирург; анестезиолог. Важна е ролята и на социалните работници, които са до рисковите пациенти в извънболнични условия. Те съдействат за повишаване на здравната култура и достъпа на диабетиците до медицинска услуга. Въпреки всичко основният фактор е пациентът и неговото желание да подобри начина си на живот.

Съвременният подход предполага добър контрол на хормоналните нива и кръвната захар; оптимална редукция на артериалното налягане; проследяване и контрол на бъбречната функция; медикаментозна терапия за подхранване на периферната нервна система; оценка за необходимост от коронарна интервенция. Подобряването на кръвотока с ендоваскуларни процедури е крайъгълен камък за подобряване на перспективите. Опитът на специалистите от хирургичните специалности е много ценен при взимането на правилни решения за обработка на диабетната язва. Развитието на превързочните материали и технологии в комбинация с използването на разтоварващи устройства позволяват по-ефективни грижи за тази чувствителна група от пациенти.