Следващата пандемия?

Гъбичната болест по пшеницата, причинена от патогена Magnaporthe grisea, е на път да хвърли в хаос световния добив на жито. Само за десетилетие тя е прекосила повече от 15 000 км: от Бразилия до Аржентина, а след това - към Замбия и Бангладеш. Вече може да е достигнала и Индия, която е вторият по големина производител на пшеница.

Болестите, които убиват насажденията, се разпространяват бързо. Същата гъбична инфекция, която засяга пшеницата, всяка година унищожава и оризови култури, достатъчни да изхранят 60 млн. души. Водната плесен, наречена картофена мана, пък причинява загуби на стойност до 10 млрд. долара годишно. Картофените насаждения са опустошавани също от бактериалното заболяване "черно краче" и картофения Y-вирус. Подобни патогени предизвикат хаос в хранителната промишленост, която вече е разклатена от войни, изменения в климата и забрани за износ.

Пандемия по растенията би могла да хвърли света в масов глад. През 2024 г. това ще изглежда още по-вероятно. Повечето фермери разчитат на добиви от една земеделска култура, което е ефективно, но и рисковано. Така, ако дадено растение се окаже заразено, цялата реколта може да бъде загубена. Някои болести се разпространяват при дъждовно време, създавайки проблеми в държави като Индия, където мусоните стават все по-непостоянни. Глобалното затопляне увеличава и разпространението на патогените, като им позволява да оцелеят в доскоро негостоприемни региони.

Модел за действие е планът за проследяване на птичия грип.

Гъбичните инфекции могат да пропътуват стотици мили под формата на спори, носени от вятъра. Вирусите и бактериите се пренасят от насекомите. Най-дългите преходи обаче се случват благодарение на хора. Когато заразите достигнат земеделските култури, методите за атака са коварни. Гъбичката Magnaporthe grisea използва специализирани инфекциозни клетки, генериращи налягане около 40 пъти по-голямо от това на автомобилна гума, за да пробият кутикулата на листата. Веднъж попаднала в тях, заразата убива младите растения за четири дни.