ЕЦБ повишава лихвите по план въпреки сътресенията на пазарите

"Повишеното равнище на несигурност засилва значението на зависимия от данните подход при вземането на решения за лихвените проценти от управителния съвет", заявиха от ЕЦБ.

Управителят на финансовата институция Кристин Лагард каза, че ръководството наблюдава внимателно настоящото напрежение на пазара и "сме готови да реагираме при необходимост, за да запазим ценовата и финансовата стабилност в еврозоната". Тя обърна внимание на това, че банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции.

Очаквания за по-малко покачване

В четвъртък сутринта, след дни на сътресения на пазарите, финансовите инвеститори виждаха 50% вероятност за по-малък ръст - 0.25 пр. пункта, от страна на ЕЦБ. Те също така намалиха очакванията си за бъдещи движения, като прогнозираха максимален лихвен процент от 3.25% при 4.1% през миналата седмица.

Двама от бившите членове на борда на ЕЦБ заявиха, че управителният съвет трябва да намали планираното увеличение на лихвените проценти до 0.25 пр. пункта или да го отложат изцяло, докато мащабът на проблемите в банковата система стане по-ясен.

"Мисля, че това, което се случи днес, донякъде променя играта", заявява Витор Констансио, бивш вицепрезидент на ЕЦБ, пред Financial Times, имайки предвид спадовете на цените на акциите на европейските банки в сряда. "Заразата към други европейски банки е тревожна и те трябва да бъдат внимателни."

"Мисля, че отстъпването до четвърт пункт и твърдението, че има вероятност да направят повече, е оправдано", каза Констансио, сега професор по икономика в Университета на Навара. "Това, което вече е публично достояние, е достатъчно, за да обясни подобен ход, и те не се нуждаят от други причини."

Притеснението беше, че повишаването на разходите по кредитите, както е планирано, може да е неразумно, ако колебанията в банковата система от тази седмица се разраснат в пълна криза, особено като се има предвид, че повишаващите се лихви бяха основен фактор за срива на SVB.

"Финансовата зараза е еквивалентна на някаква форма на затягане на паричните условия", казва Лоренцо Бини Смаги, друг бивш изпълнителен директор на ЕЦБ, който сега председателства френската банка Société Générale.

"Придържането към увеличението от 0.5 пр. пункта, сякаш нищо не се е случило, означава прилагане на по-твърда позиция, отколкото се смяташе досега", каза той пред германския вестник Börsen-Zeitung. "Това може да е рисковано и да добави допълнителна нестабилност. Отлагането с един месец или вдигане само с 0.25 пр. пункта не би било проблем."

Акциите на банките в еврозоната бяха в състояние на свободно падане през тази седмица - първо от срива на SVB, а след това и от рязкото понижение на котировките на швейцарския кредитор Credit Suisse, който отдавна е преследван от проблеми. Но през нощта Швейцарската централна банка отпусна на Credit Suisse спасителна помощ в размер на 50 млрд. франка, което се счита за достатъчно голяма демонстрация на сила. Това доведе до ръст на цените на акциите на банката с над 20% и вдигна книжата на други банки.

Дилемата пред ЕЦБ

Основното притеснение за ЕЦБ е, че паричната политика действа чрез банковата система и една пълна финансова криза би направила политиката ѝ неефективна. Това постави банката пред дилема - противопоставяйки мандата си за борба с инфлацията на необходимостта от поддържане на финансовата стабилност в условията на преобладаващо внесени сътресения.

Инфлацията, която е основната отговорност на банката, е много по-висока, отколкото при предишни кризи, а новите прогнози на ЕЦБ, публикувани в четвъртък, показват, че ръстът на цените над целта й от 2% ще продължи до 2025 г. Инфлацията се предвижда да бъде средно 5.3% през тази година, 2.9% през 2024 г. и 2.1% през 2025 г., заявява ЕЦБ, като уточнява, че тези прогнози са били направени преди сегашните сътресения.Същевременно базовият ценови натиск остава силен. Инфлацията, изключваща енергията и храните, продължи да се повишава през февруари и ЕЦБ очаква тя да достигне средно 4.6% през 2023 г., което е повече от предвиденото в декемврийските прогнози. Впоследствие се очаква тя да се понижи до 2.5% през 2024 г. и до 2.2% през 2025 г., тъй като възходящият натиск от минали шокове в предлагането и повторното отваряне на икономиката отслабва, а по-строгата парична политика все повече потиска търсенето.

Базовите прогнози за растежа през 2023 г. са ревизирани нагоре до средно 1% в резултат както на спада на цените на енергията, така и на по-голямата устойчивост на икономиката към предизвикателната международна среда. Банката предвижда растежът да се ускори допълнително до 1.6% през 2024 г. и 2025 г., подкрепен от стабилния пазар на труда, подобряващото се доверие и възстановяването на реалните доходи. Същевременно ускоряването на растежа през 2024 и 2025 г. е по-слабо от прогнозираното през декември поради затягането на паричната политика.

Докато системните банкови кризи обикновено се превръщат в дълбока рецесия, финансовата система на еврозоната е в най-добрата си форма от години насам, като капиталът, ликвидността и печалбите са на добро ниво. Някои икономисти също така твърдят, че ЕЦБ разполага с достатъчно инструменти за борба с пазарния стрес и затова не е било необходимо да жертва движението на лихвения процент, за да поддържа финансовите активи в добро състояние.