Възраждането на локомотивния завод в Русе

Именно създаването на голямо пространство с множество интегрирани технологии за развитието на млади таланти е основен подтик на групата за мащабните реконструкции, които текат в момента. Амбицията е до 2025 г. всичко да бъде готово, като едно от основните предизвикателства ще бъде намирането на квалифицирани кадри - предвижда се да бъдат открити близо шестстотин нови работни места както в производствените зони, така и в социалните.

Идеята на индустриалния парк е да се отдават части с инфраструктура, която да е приемлива за бъдещи собственици и ползватели. Най-вероятно фирмите, които ще работят на тази територия, ще наподобяват тези, които са работили в един чист индустриален парк - самостоятелни дружества, които ще наемат площи, които "Булмаркет" ще изгради, макар и да бъдат тясно свързани с производството.

Историята с ново начало

В момента се възстановява цехът, където през 70-те и 80-те години на миналия век са ремонтирани дизеловите локомотиви, а до него се намира вагонният цех за ремонт на вагони, който също е в процес на възстановяване. Друга сграда е тази на дизеломоторния цех, където са се разглобявали дизелови и парни локомотиви с нужда от сериозен ремонт - именно заради това върви и с паркинг.

Най-интересна е т.нар. историческа сграда, строена през 1866 г. Тя е първата жп сграда, строена за обслужване на подвижен състав по жп линията Русе - Варна, която е минавала покрай нея. Плановете са да бъде реставрирана и превърната в музей и социален център, с място за конференции, отворени пространства за networking, coworking пространство, своеобразни минилаборатории за развитие на технологични иновации, магазини и други.

Като допълнителни сгради се предвиждат приемно-предавателна площадка за вагони и локомотиви и център за вътрешно почистване на вагони, който ще включва и миене.

От "Булмаркет груп" - най-големият частен превозвач в страната, стигат до тази концепция, след като усещат, че им е тясно - трябва им място, където да поддържат техния тягов и нетягов подвижен състав. В продължение на няколко години търсят подходящ терен, като в крайна сметка изчакват и го придобиват в края на 2020 г. В близост се намира и централата на компанията.

"Това е предизвикателство, тъй като комуникациите между отделните сгради от бившия ЛВЗ, работил активно до 1988 г., са правени на парче и сега ни се налага да изградим чисто нови, които да отговарят на съвременните изисквания. Но стъпваме върху трите производствени халета, които имаме като даденост, и почнахме от най-новото - на дизеловия цех", коментира за "Капитал" Спасимир Димитров, който е управител на "Индустриален парк ЛВЗ".

Дизеловият цех по новите норми

Фотограф : Цветелина Белутова

Сградата на дизеловия цех представлява железобетонна конструкция от 70-те години, която се ремонтира вече девет месеца. Целта е до края на годината депото да функционира напълно, като през септември ще започнат изпитанията и нанасянето на състава. Включено е саниране на външните стени и покрива, както и нова изолация и осветления, подмяна на канализацията по новите изисквания, ново поколение електрификация и други.

В момента се подменят двата канала за обслужване на локомотивите, така че да се позволи комбинираната му експлоатация - докато локомотивът минава на преглед, едната част на канала е на специални колонки, където могат да се подменят части. Другият канал е по-дълбок, като двата ще позволяват спокойно обслужване на всички части: горна, средна и долна. "Това вече е стандарт в цяла Европа и заради това не се задоволихме само с това да използваме стария канал. По-голяма част от локомотивите ни са нови, вече имаме и съвсем модерни на Siemens от ново поколение, с което трябва да се премине на едно следващо ниво на обслужване", обяснява инж. Димитър Баев, директор "Бизнес развитие" в "Булмаркет груп".

На мястото на стария трансбордьор (съоръжение, което мести локомотив или вагон успоредно на всяка една релса), който навремето е създаден за обслужване на този цех, "Булмаркет" ще прави коловозно развитие. Целта е всички локомотиви, с които разполага дружеството (над 40 в момента), да могат да влизат от гара "Разпределителна", да застават тук за обслужване, подготовка и отново да тръгват на път, когато е необходимо.

"Заводът е много добре технически разположен, защото е много добре свързан с гара "Разпределителна" - така ние ще може да поемаме преспокойно и много бързо всички влакове, които идват от страната или тръгват към страната - както наши, така и на други превозвачи, защото депото ще дава възможност и други превозвачи да влизат и да бъдат обслужвани техните машини, разказва още инж. Баев.

В момента "Булмаркет" съгласува с НКЖИ подпроект за електрификация на входа от гара "Разпределителна", за да се позволи електрическите локомотиви да се прибират тук след работа. Между това коловозно развитие, което се занимава само с ремонта на локомотивите, и предвиденото второ такова, което отива във вагонния цех, могат да бъдат изградени и новите сгради, от които има нужда.

Следващата инвестиция към депото е за т.нар. канален струг. Той обработва колоосите на локомотивите и вагоните, без да се налага да бъдат демонтирани, и така спестява много време - ако нормално това се случва в рамките на 2-3 дни, така става за по-малко от 4 часа.

Инвестицията ще бъде около 1.5 млн. евро, като само оборудването струва над 1 млн. лв.

Историческата сграда

Фотограф : Цветелина Белутова

На централно място в комплекса се намира красива историческата сграда, построена през 1866 г. Това е първата жп сграда, построена в България. Голяма част от камъните са докарани от старите български столици Плиска и Преслав, като известна част от този камък по времето на строителството на железницата е използван и за подложка под самата жп линия.

Има исторически документи, които показват, че всеки камък, който е използван, е от разрушена базилика от XIII-XIV век, в началото на османското владичество. Съществуват писмени исторически факти, че султанът е заповядал на валията на Дунавския вилает Мидхат паша да разрушат български светини и да ги използват за строителен материал за изграждане на гаровите здания около първата жп линия Русе - Варна. Така и става.

По всичко личи, че стените са иззидани само от дялан камък, по метода на тракийското строене - от римско време, което също говори, че са взети от старата базилика.

Фотограф : Цветелина Белутова

Сега дърветата са прораснали през камъка и сградата се нуждае от реставрация - на първо място трябва да се почисти камъкът, а едва след това да се затворят отворените пролуки, за да се запази автентичността. В едната зала например има кладенец, който предстои да се проучи. Една възможност е стълбата да се запази, да се остъкли входът му отгоре и да се положи артистично осветление, като около него се сформира и културен център със свободен достъп за гражданите на Русе.

Фотограф : Цветелина Белутова

"Сградата е уникална - няма конструктор, който да влезе и да не е учуден от т.нар. напрегнат покрив (ефирна конструкция в сравнение с бетоните), удържал 150 години и продължава да ги носи", обяснява инж. Баев.

"Затова нашата сантиментална мисия е да запазим колкото се може повече тези сгради, да ги превърнем в социален и културен магнит, в място за срещи. Ще има конферентна и многофункционална зала за събития с изложени исторически факти. Хора, които имат стари книги за ЛВЗ или документи, вече се обаждат, искат да дарят. Ние също имаме събрана малка част от документи, за чието допълване обхождаме цяла България в търсене на автентични артефакти, които да съхраним. Така че ще се получи своеобразен музей - символ на това, че в Русе правим нещата така, че да устояват на ударите на времето", допълва той.

Ще бъде добавена и малка стъклена сграда в съседство, в която ще има коуъркинг пространство и офисна част. От северната страна ще бъде обособен жп перон, пресъздаден, за да може да се усеща атмосферата на жп гара.

"Навремето държавата се е отнесла доста лошо към тази сграда според мен. Те са имали нужда от нея в рамките на завода функционално, но са я направили ковашки цех. Но да имаш това бижу, да се хвалиш с 1300 - 1400 години история и да не покажеш това, което имаш, ми се струва нелепо. Можело е още по времето на комунизма да стане музей", смята инж. Баев.

Заради разрастването на ковашкия цех до историческата сграда е долепена още една през 1955 г. Били са обособени паркинги - места за паркиране на разглобените локомотиви, както и вани за източване на води, масла и всичко останало, което е било нужно.

Фотограф : Цветелина Белутова

Идеята на "Булмаркет" е тази част да бъде преустроена в цех за модернизация на локомотиви, като сградата и местата ще бъдат запазени. Но ще има и много промени, защото модернизацията на един локомотив включва махане на цели основни компоненти (като двигател, електроника) и груба дейност по неговото възстановяване на ниво скелет, а после и насищане с нови елементи.

Предвидената модернизация е най-вече за електрическите локомотиви. "Старите електрически локомотиви като Skoda имат нужда от сериозни намеси. БДЖ ги вадят, боядисват, пооправят, но това не е модернизация. Модернизация значи на този локомотив да му сложиш новите шкафове, новото управление, то да отговаря на интраоперативната съвместимост между отделните жп организации. И най-накрая да го хомологизираш. А това става в специални институти - в България такъв пример е този на господин Божков, който обаче не дава сертификати, няма необходимите знания, умения. Той единствено хомологизира западен локомотив към българските условия", обяснява инж. Баев, който определя последния търг на БДЖ за нови локомотиви за 1 млрд. лв. като първия действително съвременен за последните 20 години в България.

За модернизацията обаче трябват специалисти и това е едно от предизвикателствата (виж по-надолу).

Вагонният цех

В процес на ремонт е и бъдещият вагонен цех - до края на септември се очаква да бъде готова хидроизолацията на покрива и да се санират вътрешните стени. Тук ще влизат вагоните, които после ще се разглобяват на части, като всички по-дребни такива влизат в отделните работилници за ремонт, проверка и възстановяване. В другата част на сградата е т.нар. колоосно, където влиза цялата ходова част на вагона с колелата и спирачките. След което започва нейното разглобяване и контрол. Ако подлежи на ремонт, влиза в двете халета, където той се извършва.

Фотограф : Цветелина Белутова

Според инж. Баев това отваря нови възможности за производство, защото от частите на един жп вагон единствено спирачната система е внос, а всичко останало се произвежда и може да бъде произведено и тук.

"Тук вероятно ще работи наша дъщерна фирма. Въпреки че е най-добре сам да си произвеждаш 99% процента от елементите, може би първоначално за ремонта ще гледаме 80-85% да бъде при нас, останалите 15% ще са внос. Има такива компании в Русе, които в момента работят, могат да бъдат разширени", обяснява той.

"Нескопосано изпълненото раздържавяване не позволи да имаме друго обслужване освен нашето в базите на БДЖ, бившите депа. Но когато имаш подвижен състав, ти трябва да го поддържаш и трябва да имаш определен набор от хора и оборудване, както и място. На нас ни оставаше само да намерим мястото. И да запретнем ръкави", казва инж. Димитър Баев. Фотограф : Цветелина Белутова

А управителят на "Индустриален парк ЛВЗ" Димитров припомня, че навремето тук са работили няколко хиляди души и всички над 50 сгради са произвеждали голяма част от детайлите, които са влагани в производството на вагони и ремонта на локомотиви из цяла Европа. "Тръгне ли се към по-сериозно производство на нови вагони, със сигурност ще бъде на тази територия, ще бъдат построени допълнителни халета и отворени възможности за производство", отбелязва той.

С нов мост по Плана за възстановяване

С новия индустриален парк ръка за ръка върви и нуждата от по-добра инфраструктура. От "Булмаркет" твърдят, че така той ще се превърне в още по-голям притегателен център, като ще е хем в услуга на бизнеса, хем и в услуга на града. Затова оттам подкрепят изработването на нов подробен устройствен план (ПУП) за пътя до завода - представляващ отклонение от главния път към моста.

Общината разработва такъв проект за инфраструктурните връзки на индустриалния парк с пътните артерии и има желание да кандидатства за финансиране по Плана за възстановяване на тема довеждащ транспорт.

.

"Сега се минава първо през моста, после се прави ляв завой, после пак през моста - докато в проекта сме предвидили от завода, като излезеш директно вдясно, да може да се завива. Трябва само да се премести малко спирката и да се преместят десет кабела и една тръба, за да се направи вливането в булеварда", обяснява инж. Баев. "В самата концепция използвахме това, че този завод е построен първи, а после и останалите, от страна на жп осигуряване е перфектна локацията, близко сме до пристанището, тъй като сме на река. Близко сме до границата, тъй като сме на Дунав мост, до летище Букурещ и бъдещото летище Щръклево", обяснява управителят на "Индустриален парк ЛВЗ" Спасимир Димитров. Предимството на терена е, че се намира вътре в града и до него има автобусни линии, докато повечето индустриални зони традиционно се правят в околностите. И тъй като пространството е особено голямо, известна част от него ще бъде обособена и за нов голям парк за отдих за гражданите на Русе, намиращ се именно в рамките на града.

Пречката пред бъдещето: проблемът с кадрите

За съживяването на индустриалния парк, разбира се, ще трябват хора - около 250 души за вагонния цех, 30 за поддръжката на вагони, още 250 заети с модернизацията на локомотиви, в добавка и с изпълнителния състав. Проблемът е, че кадри няма, а дори паралелките в университета с подобна насоченост се закриват, защото повечето млади хора се ориентират към други специалности - най-вече към IT сферата.

В такива времена (по принцип и целият град изпитва глад за кадри) "Булмаркет" не може да разчита само на отзоваването по обяви за работа, а започва да работи с университети, гимназии, както и да работи по собствени проекти, които да гарантират хора.

От страна на университета "Ангел Кънчев" разчитат на препоръките на преподаватели за добри студенти, както и се възползват от студентската програма на МОН. В последно време фокусът се измества от университетите към гимназиите, където започват дуални обучения, за да ориентират младежите в по-ранна възраст. Такива примери са транспортното училище и техникумът по корабоплаване.

Компанията прави и дарения за английската гимназия за създаването на STEM център, като целта е всъщност там да преподават и кадри от "Булмаркет" и това да засили интереса към инженерните професии.

Нуждите на бъдещия индустриален парк са още по-специфични - има голяма нужда от заварчици, шлосер-монтьори, а това са едни от специалностите, за които има най-много глад като цяло.

"В момента сме в процес на лицензиране на "Център за професионално обучение" към "Булмаркет груп", за да можем да обучаваме бъдещи и настоящи кадри и те да придобият квалификацията, от която нашите бизнеси имат необходимост. Съдействието, което получаваме от учебните заведения, не е достатъчно: от една страна, броят на кандидатите, които излизат от учебните заведения, не покрива потребностите на бизнеса, от друга, тяхната подготовка не отговаря на съвременните нужди на индустрията. Поради тази причина бизнесът трябва да дообучи или да създаде изцяло подготвени кадри, като към момента това е единственият вариант да имаме квалифицирана работна ръка. Добрата новина е, че дейностите на групата "Булмаркет" традиционно се ползват със солиден интерес, тъй като винаги се стараем да предоставяме добри и модерни условия на труд с особено внимание и грижа за хората ни. Когато планираш в мащаб и имаш отговорност към развитието на града си, трябва да предприемаш и стъпки за развитие на образователната и развойната среда. Именно индустриалният парк ще бъде една от тези големи стъпки, като чрез него ще дадем възможност за съвременно творчество и технологично развитие. Целта ни е той да стане най-притегателното място в целия окръг, в това число и Румъния, и да събира таланти с различни специалности на едно място", обяснява Мартина Георгиева, директор "Човешки ресурси" на "Булмаркет груп".

Идеята е така да бъдат гарантирани качествени кадри, които да останат в дългосрочен план, след като видят бъдещо развитие. Според нея решението на проблема с кадрите и масовото закриване на техническите паралелки е по-скоро дългосрочен проект. "Пътят е дълъг, като той трябва да започне още от професионалните гимназии. Все още преобладава идеята, че дори и да завършиш професионална гимназия по електротехника или по промишлени технологии например, след това няма да намериш възможност за професионално и финансово развитие, като това принуждава голяма част от учениците да са ориентират към по-административни специалности с мениджърски компетенции. Ако се започне да се работи с училищата по правилния начин, това може да се промени - когато избереш една професионална гимназия и знаеш, че след това имаш гарантирано бъдеще, както в ЛВЗ например, и си запознат с добрите условия на труд и възможностите за работа и кариерно развитие, които предлага, интересът към тези вече изчезващи професии ще се възроди. Това от своя страна ще накара много млади хора да останат в Русе, а други да се завърнат от чужбина, за да се развиват и да приложат наученото навън в родния си град."

А амбициите са новият индустриален парк да концентрира бъдещите аспекти на икономиката на Русе. "Събирателното място е важно за изграждането на една общност за бъдещия бизнес модел на града - ще видим ще успее ли една компания да вкара високи технологии и да създаде интересна и конструктивна среда, но и да бъде търсена и от бъдещите специалисти, които да приемат Русе като възможност за съвсем различно качество на живот", обобщава Баев.