🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как зеленият ток може да преобърне сложния пазар на електроенергия

Търговците на ток като ТОКИ имат огромна роля в прехода към независими възобновяеми източници на енергия

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Заради развитието на цените пазарът на електроенергия преживява миникризи почти всеки месец през последната година. Някои анализатори биха посочили природния газ като основната причина, но, погледнато по-глобално, проблемът трудно може да бъде сведен само до доставките на синьо гориво. Общовалидното мнение е, че Европа, в това число и България, разчита твърде много на внос на енергийни ресурси и това прави електроенергийната й система зависима от чужди търговци и геополитика. А външната зависимост във време като сегашното означава нестабилност.

Сложният пазар на ток

В по-дългосрочен план енергийните миксове ще трябва да си извоюват своята независимост чрез мощности, които не зависят от външни фактори. Именно тук се появяват възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), които, освен че са устойчиви, зависят единствено и само от наличието на слънце, вятър, водни ресурси, биогорива или дори температурния градиент на земята. Войната в последните месеци направи така, че именно заради фактора "независимост" ВЕИ инсталациите изпъкват в сравнение с други източници на енергия като паро-газови, ядрени или топлоелектрически централи.

Нека погледнем какво се случи с цените на електроенергията в последните месеци. Цените на свободния пазар варираха 100 до 700 лв. на мВтч, като в някой случаи дори стигаха "немислимите" 1000 лв. на мВтч. Многократното увеличение спрямо традиционните тарифи накара много бизнеси да преосмислят дейността си, а в Централна и Западна Европа дори да намаляват или затварят производствени процеси. С други думи казано, за бизнеса високите цени означават огромна нестабилност, тъй като независимо дали става въпрос за голяма фабрика или малък ресторант, сметките за ток могат да бъдат пагубни. Засега по-тежките сценарии в Европа бяха избегнати заради компенсаторни механизми, енергийно спестяване или стабилни цени, поддържани от някои търговци за известно време. Така например в България правителството въведе на няколко пъти подпомагане за стопанските потребители, като при последното ефективно заложи таван на цените за бизнеса от 250 лв. на мВтч, който важи до края на годината. Въпреки това почти всеки потребител може да усети в сметката си чувствително увеличение спрямо разходите през миналата и особено по-миналата година.

Ролята на търговците

Тук именно идва ролята на търговците на електроенергия, които правят връзката между купувачите и производителите на ток. Но всъщност ролята на търговеца е доста по-всеобхватна, като например ТОКИ извършва прогнозиране и балансиране на отклоненията в консумацията на своите клиенти, предоставя различни варианти за снабдяване с електроенергия, като за най-големите потребители дава възможност за частни дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия (т.нар. PPA).

Взимайки предвид всичките фактори, изредени по-нагоре, а и усилията за озеленяване на енергийния микс, ТОКИ има още по-съществен принос, защото инвестира в технологични иновации и интегрира до 100% възобновяема енергия в микса на енергията, която търгува. Какво означава това? Означава, че определен бизнес може съзнателно да подбере произхода на електроенергията, която му се доставя. Предвид че зеленият ток по дефиниция е вече най-изгоден дългосрочно, това прави "озеленяването" на потреблението не само дългосрочно екологично ефективно, но и пазарно обосновано, като дългосрочните договори са една от най-добрите опции на пазара за това.

Има и друга гледна точка за бизнеса - енергийна самодостатъчност. Едно от решенията на високите цени на енергийния пазар е просто да не зависиш от него. Това може да се случи единствено когато има собствено производство на ток от собствена инсталация. Почти всеки човек вече е чувал за фотоволтаичните централи, но те са само част от възможностите, които има на пазара, тъй като ВЕИ индустрията и услугите се развиват ежедневно. В Европа цели сектори наливат пари в енергийна независимост - особено тежката промишленост, която е изключително енергоемка. Нищо чудно, че именно тя беше най-ударена от високите цени на електроенергията, като в Нидерландия дори няколко цинкови завода затвориха.

В България има няколко примера за подобен подход - медни заводи, които имат соларна централа, задоволяваща част от нуждите на ток, и телекомуникационни дружества, които имат план за построяването на голяма соларна инсталация, която ще задоволява значителна част от нуждите на компанията. Стъпките са направени, но, разбира се, тепърва подобни инвестиции ще се реализират, защото процесите по осъществяване на идеите и проектите отнемат време и ресурси, носейки значителни дивиденти в дългосрочен план.

Вариантите на ТОКИ

Една от опциите, които търговецът на ток предлага, е програма за производители на електроенергия за собствено потребление, които отдават излишък в мрежата. В случай че електроцентралата произвежда повече от собственото потребление, ТОКИ изкупува излишъка, който бъде отдаван обратно в мрежата. Когато не се произвежда достатъчно пък, ТОКИ доставя необходимата електроенергия.

По този начин бизнесът има следните предимства:

  • възможност да се генерират приходи,
  • оптимизиране на разхода за електроенергия и намаляване на въглеродните емисии,
  • повече устойчивост в опазването на околната среда.

Друг проблем, който понякога може да възникне, е какво да се прави с произведената електроенергия от собствена инсталация. Например, ако бизнес търси възможност да реализира произведеното на свободния пазар, може да се сключи договор с лицензиран търговец или частен договор за покупко-продажба на електроенергия. Опциите са налични, а изборът на добър партньор/консултант е важен за успешната реализация на енергията.

Тенденциите в търговията с енергия се променят и вървят в посока на децентрализация. По-ниската цена е възможна, от една страна, когато има дългосрочна предвидимост и дългосрочни ценови продукти, и, от друга, когато се осигури зелен, неангажиран с въглеродни емисии, ток. Именно тук изпъкват още повече частните дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия на фиксирана цена, които могат да са в рамките на 5 - 10 до 20 години. В България големи компании като А1 вече се насочиха към такива договори, а вероятно много други ще последват този път като част от ESG стратегиите им за устойчиво развитие.

Освен от чисто финансова гледна точка бизнесът започва да гледа все повече към въглеродна неутралност като важен мотив в своето развитие. Сериозно влияние, разбира се, има и директива на ЕС от 2021 г., която има за цел да намали с 55% на парникови газове до 2030 г. и въобще крайната цел за въглеродна неутралност до 2050 г. Едва ли някой смята, че преходът ще е лесен, но постигането на Net Zero целите минава през снабдяването със зелен ток, дългосрочни договори, нови соларни и други ВЕИ инсталации, съхраняване на енергията, децентрализация на системата и енергийна независимост от външни фактори.