Най-динамичните технологични компании: Времето на стартъпите

Настрана от секторните и географските особености на класацията, тя по правило изглежда впечатляващо и оптимистично. Средният ръст на 30-те най-динамични технологични компании за 2021 г. е 145.6%, като 23 от тях отчитат скок над 100%. Общите приходи на топ 30 са 341.2 млн. лв.

Топ 3: NitroPack, FITE и Payhawk - или Eleven, LAUNCHub, Eleven

Начело на тазгодишната технологична класация е компанията NitroPack, чието дружество "НитроПак" отчита 458% ръст на приходите - от 927 хил. лв. до 5.17 млн. лв. Печалбата расте дори по-впечатляващо - над 27 пъти до 1.19 млн. лв.

NitroPack разработва едноименен продукт, който позволява бързото оптимизиране на скоростта на зареждане на уебсайтове. Компанията работи на абонаментен принцип, което предполага, че огромната част от тези приходи са годишно повтаряеми. Идеята за продукта се ражда през 2012 г., но се превръща в компания едва през 2018 г. Съоснователи са Михаил Стойчев и Георги Петров, по-известни от друга тяхна компания, SMSBump, както и Ивайло Христов и Симеон Тотев, които и в момента са част от екипа.

"Миналата година имахме перфектното съчетание между правилния продукт, който решава проблем в правилното време. Изключително много хора онлайн, изключително много хора вкъщи. Консумира се много повече, електронната търговия порасна значително. И ние се оказахме там, където трябва, с бърз и лесен продукт", коментира пред "Капитал" Деян Георгиев, изпълнителен директор на NitroPack. Повече за причините за растежа на лидера NitroPack четете тук.

NitroPack е компания от портфолиото на фонда за рискови инвестиции Eleven, която инвестира 100 хил. евро срещу 10-процентов дял още в начална фаза през 2018 г. Eleven беше инвеститор и в другата компания на Стойчев и Петров, SMSBump, която бе придобита от американската Yotpo през 2020 г. срещу над 37 млн. долара.

На втора позиция е дружеството "Флипс медиа", чиито приходи растат с 288% - от 1.6 млн. лв. до 6.27 млн. лв., през 2021 г., като в рамките на тази година дружеството успява да премине и от 364 хил. лв. загуба до 263 хил. лв. печалба. През "Флипс медиа" работи стрийминг услугата за бойни спортове FITE, която през април 2021 г. бе придобита от американската TrillerNet. Тя беше част от портфолиото на два български фонда за рискови инвестиции - LAUNCHub и BrightCap. Макар оценката да не е публична, тогава източници коментираха, че сделката е най-големият екзит на LAUNCHub.

Пред "Капитал" съоснователят на FITE Коста Йорданов коментира, че над 90% от бизнеса на FITE се извършва от американското дружество Flipps Media, докато българското "Флипс медиа" е ангажирано основно с разработката на продукта, технологичната платформа и поддръжката на клиентите. "Ръстът на приходите на българското дружество за 2021 г. се дължи основно на решението ни за увеличение на инвестициите за развитие на технологичната ни платформа FITE и съответните допълнителни инвестиции, направени в екипа в България", казва Йорданов.

"Продължаваме да растем бързо и през тази година като брой потребители и платени абонати на услугата, но модерираме инвестициите в технологичната платформа и значително увеличаваме тези за придобиване на допълнителни права за разпространение на съдържание", добавя той.

Трето място в класацията заема дружеството "Пейхоук", зад което стои финтех стартъпът Payhawk. В началото на 2022 г. Payhawk официално стана първият български еднорог, или стартъп, оценен над 1 млрд. долара. Приходите на българското дружество растат с 267% до 4.4 млн. лв. през 2021 г., но пред "Капитал" изпълнителният директор и съосновател Христо Борисов направи уточнението, че реалният растеж на компанията за периода е 606%. Вероятно по-важното е, че високото ниво на растеж се задържа и през тази година, като приходите за август 2022 г. спрямо година по-рано са се повишили с 524%.

Payhawk е част от портфолиото на Eleven, който притежава малък дял. В началото на годината стартъпът, който се занимава с корпоративни дебитни карти, получи още 100 млн. долара финансиране в рунд, воден от американския фонд Lightspeed Venture Partners.

Петицата: криптобанки и блокчейн софтуер

Петицата се затваря от две компании в блокчейн сектора. На четвърта позиция е Ен Ди Ес, българското дружество на криптобанката Nexo, която предоставя кредити срещу обезпечение в криптовалути и депозитни продукти с високи лихви отново върху криптовалути. Според официалните данни от компанията към 29 септември тя управлява 3.7 млрд. долара активи, далеч от 12-те млрд. долара, които компанията управляваше при най-високата точка на криптопазара.

Приходите на българското дружество Ен Ди Ес растат с 215% до 27.8 млн. лв., а печалбата расте близо пет пъти до 4.1 млн. лв. Част от този ръст може да се обясни със силната 2021 г. за криптовалутите, която няма общо с трусовете през 2022 г. Въпреки това към средата на 2022 г. Ен Ди Ес вече има 550 наети служители. Българското дружество отговаря за техническото изпълнение и поддръжка продукта, не и за финансовите операции, които вероятно се отчитат в кайманските дружества Nexo Inc. и Nexo Capital.

През септември прокуратурата на щата Ню Йорк заведе обвинения срещу Nexo в "незаконни операции и измама на инвеститори" заради депозитния продукт на компанията, а още седем други щата изпратиха писма за спирането на същата услуга. Официалните документи хвърлиха и малко светлина върху реалните финанси на Nexo, като според прокуратурата в Ню Йорк между януари и май 2021 г. компанията е изкарала 29 млн. долара само от транзакции през борсовата си платформа, което отговаря за една трета от всички приходи за периода. Така при равни други обстоятелства може да се направи широко предположение, че приходите на Nexo за 2021 г. са между 200 и 300 млн. долара.

Пета в класацията е "Лайм лабс", зад която стои разработчикът на блокчейн софтуер LimeChain. Приходите за 2021 г. растат със 198% на годишна база до 10.9 млн. лв. Печалбата също расте над три пъти до 1.93 млн. лв. LimeChain разработва блокчейн софтуер по поръчка, като работи с клиенти от разнообразни сфери - от по-специализирани Web3, NFT и DAO проекти до традиционни конгломерати като Procter & Gamble.

"През изминалите години успявахме да растем с високи темпове, но от малка база, докато към края на 2019 г. и базата не беше вече малка. Този силен темп доведе след себе си нуждата да преосмислим как продължаваме напред и как може да управляваме този растеж, без да счупим и изменим на основните си принципи, а именно културата и високото ниво на знание", коментира пред "Капитал" Николай Тодоров, изпълнителен директор и съосновател на LimeChain.

"Така през 2020 г. се отдадохме на изграждане на стабилна основа, върху която може да стъпи бъдещият ни растеж. Това, че имахме вече правилния начин на мислене и работна етика, направи нещата много по-гладки, отколкото иначе биха били. Резултатите през 2021 г. са просто плод на положените усилия през предходните няколко години. Очакваме да запазим този темп и през 2022 г., като данните също сочат в тази посока. Другите компании от групата, LimeLegal и LimeAcademy (правни консултации и IT академия съответно - бел. ред.), също бележат добро ниво на развитие", добавя Тодоров.

В класацията има и още една компания с блокчейн елементи - "Моушън софтуер", дружеството зад едноименната Motion Software, която разработва платформа за цялостни решения при работата от дистанция. "Моушън софтуер" е на 16-о място в класацията със 111% ръст на приходите до 6.8 млн. лв. Интересно е, че през 2020 г. финансовият резултат на компанията е бил точно 0, а през 2021 г. вече е солидна печалба - 744 хил. лв.

София, София, София

Настрана от самото класиране, тенденциите са ясно видими: първо, това е едно от малкото издания на "Гепард", в което се наблюдава систематичност по отношение на най-високо класираните компании. Инвестициите на българските фондове за рисков капитал дават плод, някои и след придобиването им. Това е важно, защото парите от тези компании след успешен изход обичайно се завъртат обратно в екосистемата. Разбира се, дали това е устойчива тенденция би станало ясно едва догодина, но в минали години класацията е била значително по-разнородна и с много повече еднократни ефекти, които да бутат различни дружества напред.

Втората тенденция е по-скоро притеснителна. Без изключенията "Буланет" (Пловдив) и "Бизнес услуги и технологии" (Тетевен) тазгодишният технологичен "Гепард" е не толкова българска, колкото софийска класация. Макар и притеснителен, този тренд е и закономерен: технологичният сектор в България отдавна се концентрира почти изцяло в София, където се намират и компаниите, и университетите, и частните академии, и фондовете за рисков капитал.

Намирането на специалисти продължава да бъде проблем, но поне през тази година оплакванията от недостиг на кадри са значително по-малко. Причината едва ли се крие в някакво разрешение, защото данните от сектора не насочват натам, а по-скоро към умора от повтарянето на едно и също всяка година.

"Като цяло намираме България за добра среда за правене на бизнес и не случайно виждаме все по-големи и успешни родни стартъп компании. В тази индустрия, разбира се, най-важното е човешкият капитал и всички от бизнеса бихме приветствали повече добре подготвени професионалисти. От една страна, това се случва органично заедно с израстването на самите компании и тяхната способност да изграждат такива професионалисти, но от друга страна, изисква и като общество да инвестираме повече и по-ефективно в образование, което е и най-добрата инвестиция, което можем да направим в бъдещето на България", обобщава Коста Йорданов от FITE.