🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Чирпанската "Тиватрейд": Протеинови брашна от слънчоглед за животни за износ

Мелницата на Тинко Василев преработва слънчогледов шрот за риби, крави, кози и овце, но разработва и специално брашно за хляб

Нашите гранули ще заместят соята като протеинов източник, като по този начин ще снижат разходите при крайния потребител, казва управителят инж. Даниел Добрев
Нашите гранули ще заместят соята като протеинов източник, като по този начин ще снижат разходите при крайния потребител, казва управителят инж. Даниел Добрев
Нашите гранули ще заместят соята като протеинов източник, като по този начин ще снижат разходите при крайния потребител, казва управителят инж. Даниел Добрев    ©  Михаил Ванчев
Нашите гранули ще заместят соята като протеинов източник, като по този начин ще снижат разходите при крайния потребител, казва управителят инж. Даниел Добрев    ©  Михаил Ванчев
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Най-динамичната компания в Старозагорско - "Тиватрейд", е част от холдинга "Тивамекс и ко" и е създадена през 2010 г.
  • Приходите от продажби през 2021 г. са 11.2 млн. лв. и са нараснали с над 200% спрямо предходната година.
  • Големият ръст в производството се дължи на нова автоматизирана мелница.

Визитка

Компания: "Тиватрейд"

Позиция: Лидер в Стара Загора и #31 в главната класация

Сектор: Храни, агробизнес

Собственик: Тинко Василев ("Тивамекс и ко")

В Чирпан я знаят като мелница "Първи май", но за собственика й "Тиватрейд" тук малцина са чували. Може би защото почти цялото производство на мелницата отива за износ. Българско високопротеиново и нископротеиново слънчогледово брашно ядат рибите, кравите, козите и овцете в Турция, Италия, Норвегия, Чехия, Полша. Германия, Нидерландия и в Северна Африка - Мароко, Египет. Смяната на продуктовия микс в "Първи май" не става изведнъж.

В периода между 2013 и 2017 г. компанията от пшеница започва да мели слънчогледов шрот до така ценените в животновъдството висопротеинови и нископротеинови брашна. Малко пояснение: слънчогледовият шрот е продукт, който остава от слънчогледа, след като от него е извлечено олиото. Управителят на "Тиватрейд" инж. д-р Даниел Добрев обяснява защо мелницата им никога не страда от липса на суровини:

"В маслобойните освен олио правят и слънчогледово кюспе с 13% мазнини. След като мазнините от него се изцедят още веднъж, остават твърди бучки с 1% мазнина и 36-37% протеин - това е слънчогледовият шрот. Ние го изкупуваме от маслобойните от цялата страна и го мелим. Протеините се съдържат в семката на слънчогледа, тя е важната за бизнеса ни. Имаме сложна система от машини и технология, която включва многократно мелене и пресяване на суровината. Получават се два продукта: високопротеиново брашно с 44% протеин и нископротеиново с 20% протеин. И двата продукта се продават на животновъдите."

Всъщност Даниел Добрев е разработил рецепта и за хляб с високопротеиново слънчогледово брашно и се надява въпреки черния му вид да се хареса на потребителите.

Най-динамично развиващата се компания в Старозагорска област - "Тиватрейд", е част от холдинга "Тивамекс и ко" и е създадена през 2010 г. от Тинко Василев, който е и едноличен собственик. В състава на холдинга влизат още "Тива нутришън", строителната "Елина", три собствени хотела, както и гейминг компания.

Български патенти

"Технологията за производство на протеиново брашно от слънчогледов шрот е уникална за света, а двете фабрики, които произвеждат тези брашна, са в България - едната е нашата, а другата е в Ловеч", обяснява инж. Добрев. В този смисъл България е крачка напред пред останалия свят, който продава слънчогледовия шрот директно на животновъдите. Има и други начини на извличане на протеина, но са по-неефективни от българския. Патентът за извличане на протеините е от 1976 г. и е класифициран в Селскостопанската академия.

Системата на мелене на шрота пък е строго пазена фирмена тайна. Машини всеки може да си купи, но настройката, последователността на работа и технологията са създадени тук, в Чирпан. Оглеждайки конкурентите си, чирпанлии знаят, че подобен на техния завод има в Украйна, но не използват българските методи. И себестойността им е по-висока. Даниел Добрев коментира, че много хора пробват да ги копират, но не успяват. "Досега не сме преследвали съдебно никого, но и никой не е успял да открадне патента ни", разказва той.

Продължавайки иновативната линия на бизнеса си, "Тиватрейд" вече има регистриран и собствен патент за гранулиране на брашното. Тези гранули имат сложна система за запазване от разграждане в търбуха на животното, а му помага да ги разгради чак в тънките черва, където се усвояват директно в организма. Резултатът - увеличен млеконадой и прираст в тегло. Патентът е разработен от Тракийския университет в Стара Загора и "Тиватрейд".

"Тепърва предстои гранулираното брашно да заеме пазарни позиции. Нашите гранули ще заместят соята като протеинов източник, като по този начин ще снижат разходите при крайния потребител. Защото соята е предимно американски продукт и цената е сравнително висока заради транспортни разходи. В последните 1-2 години доставките са нарушени и е трудно да се планира кога поръчаната соя ще достигне до фермата. Да не забравяме, че тя е генно модифициран продукт, а нашите продукти не са", коментира управителят на "Тиватрейд".

Скок в приходите и печалбата

Двата вида слънчогледово брашно на компанията са конкурентоспособни на пазари, които са сравнително далече от България, а новият продукт - гранулираното брашно, ще увеличи ефективните разстояния за продан и оборотите на фирмата. Засега "Тиватрейд" не иска да продава на руския и на украинския пазар. Цените на високопротеиновото брашно варират между 1100 до 1200 лева за тон от склад в Чирпан. Цената на нископротеиновия продукт е 320 - 330 лева за тон.

Основният пазар за високопротеиновия продукт са рибарите в Гърция, Турция, Италия. И по-точно не самите рибни ферми, а заводите, които правят фуражи за рибата. Брашното се гранулира и това е може би най-сложният фураж, който се прави, защото трябва да издържа по-дълго във водата. В Гърция "Тиватрейд" има собствен офис, а в Турция работи с партньорска фирма.

Общата сума на активите на компанията по отчет е 5.821 млн. лв., а през предходната година са били 3.359 млн. лв. Работата е на три смени и мелницата никога не спира. Приходите от продажби през 2021 г. са 11.209 млн. лв. и са нараснали с над 204% спрямо предходната година. Персоналът през 2021 г. също нараства с 8 нови работници и достига 20 души. През 2022 година вече са 26 души.

С какво 2021 г. е много добра

"Големия ръст в производството ни се дължи на факта, че пуснахме в действие новата ни автоматизирана мелница. Ние я задействахме през 2020 г., но пълната си мощност мелницата достигна през 2021 г. Инвестицията само в машини е около 4 млн. лева, тя е финансирана с банков кредит, като разчетите са да изплатим новите мощности за около 7 години. При максимално натоварване на машините годишно преработваме около 27 500 тона суровина - слънчогледов шрот. От тях произвеждаме 20 000 тона високопротеиново брашно и 7500 тона нископротеиново брашно, нямаме отпадък", казва Даниел Добрев

В момента "Тиватрейд" изгражда още една нова фабрика за гранулиране на брашната. Амбицията на инвеститора е през тази година да завърши мощността и да пусне първите собствени гранули на пазара. Което ще означава износ и на по-далечни разстояния. "Пазарите в Норвегия и арабските страни купуват само гранулирани слънчогледови брашна заради загуби от разпрашаване при транспорта", според инж. Добрев. И отново пазарът подсказва още една идея за използването на нископротеинов шрот. Той става и за пелети за горене. Инвестицията е около 2 млн. лв. само в машини и технология. Те отново ще бъдат в мелница "Първи май" и ще се настанят в преустроени стари сгради.

Прогнозата на "Тиватрейд" е, че страните и фирмите, които имат пари - като тези от арабския свят - започват да се ориентират към инвестиции у нас в селското стопанство. Уплашени са от войната в Украйна, искат да си правят хранителни банки на спокойно място с добронамерена икономическа политика към чуждестранните инвеститори. Тук имаме аграрните продукти, които им трябват, заключи инж. Даниел Добрев.