Топ 100 на компаниите в Габрово и Велико Търново: Шарената картина на индустриалния подем

През 2019 г. приходите на стоте най-големи дружества в двете области достигат 4.6 млрд. лв., а челната тройка е за фирми от Севлиево

Силното значение на производствения сектор е характерна особеност на икономиките на двете области за разлика от националната картина, при която търговията генерира най-големия оборот

Мария Иванова

Силното значение на производствения сектор е характерна особеност на икономиките на двете области за разлика от националната картина, при която търговията генерира най-големия оборот © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Основно средни или малки, но пък растящи и печеливши. Това е краткото описание на най-големите компании в областите Велико Търново и Габрово. Разликата е, че докато в първата чуждестранните инвеститори почти липсват, втората от години е сред водещите по привлечени външни вложения на човек от населението. А общото е, че въпреки това едрият бизнес и в двете влиза в белязаната от коронавируса 2020 г. в добро финансово здраве.

2019 г. в числа

През последната предкризисна година приходите на водещите фирми в региона достигат 4.6 млрд. лв., като се увеличават с 9.8% спрямо 2018 г. Така местните корпоративни шампиони изпреварват по растеж челната стотица за страната, при която увеличението на оборота през изминалата година е с 8.8%.

Любопитен детайл е, че трите лидера в подреждането са от Севлиево, а сумарните им приходи формират над 20% от общия оборот на регионалния топ 100. Челната десетка пък записва над 37% от постъпленията в групата, което е показателно за като цяло по-скромните размери на местния бизнес.

Друга интересна подробност е, че макар и да са близо два пъти по-малко на брой (36 спрямо 64), компаниите с регистрация в област Габрово почти не отстъпват по отношение на приходите - 2.1 млрд. лв. при 2.4 млрд. лв. на сметката на фирмите от област Велико Търново.

Иначе регионът се представя по-добре от националния топ 100 и по отношение на финансовите резултати. През изминалата година на загуба са работили само шест от местните компании - спрямо 13 от топ 100 общо за страната. Сумарната печалба на най-големите дружества в Габрово и Велико Търново скача със завидните 19.5% и през 2019 г. е 273.3 млн. лв. Рентабилността пък е 6% (при 4.56% в националния топ 100), като се увеличава минимално спрямо отчетените преди година 5.5%.

Към 2019 г. водещите 100 компании в двете области са осигурявали заетост на 24.2 хил. души, или малко над 7% от населението в региона.

Средни, малки и произвеждащи

По данни на НСИ в двете области дейност развиват над 13 хил. компании, които през 2019 г. са отчели общи приходи от близо 9.8 млрд. лв., т.е. местните корпоративни "гиганти" със своите сумарни 4.6 млрд. лв. носят половината от този оборот. Което пък говори красноречиво за профила на останалия бизнес в региона - в огромната си част микро- и малки предприятия. Показателен в това отношение е и фактът, че само две от компаниите в региона намират място в националния топ 100 - производителят на санитарна керамика "Идеал Стандарт-Видима" (1-ва позиция в класацията за региона), който допреди няколко години беше най-голямото машиностроително предприятие в страната, като и понастоящем остава в топ 3 по показателя, и зърнопроизводителят "Балджиеви-91" (2).

Всъщност само шест от компаниите в класацията могат да се похвалят с приходи над 100 млн. лв., а други 22 отчитат обороти между 50 и 100 млн. лв. Останалите близо три четвърти (72) от фирмите в топ 100 имат постъпления под 50 млн. лв. за изминалата година, като границата за попадане в челната стотица е приходи от поне 15.1 млн. лв.

Секторният разрез на местната икономика показва осезаемо числено превъзходство на търговците, чийто общ брой надхвърля 4500. За сравнение, представителите на следващите три най-многочислени сектора - преработваща промишленост, строителство и хотели и ресторанти, общо са малко над 3900. Макар и доста по-малобройни обаче, преработващите предприятия имат най-голяма тежест в общите постъпления на местния бизнес с отчетени през 2019 г. сумарни приходи от 3.6 млрд. лв.

Пренесено в топ 100 компании за региона, тенденцията търговците да са около една трета от всички компании се запазва - с такава дейност се занимават 27 от фирмите в челната стотица. Следват представителите на секторите храни и напитки (19), селско стопанство (12) и машини (10). Тук обаче лидерството на преработващата промишленост по отношение на реализираните приходи е още по-осезаемо - общо 2.3 млрд. лв.

Силното значение на производствения сектор е характерна особеност на икономиките на двете области - за разлика от националната картина, при която търговията генерира най-големия оборот. Индустриалният облик на Габрово е силно повлиян от големите заводи с адрес Севлиево - освен "Идеал Стандарт" тук са например и производителите на седалки за тоалетни чинии "Хамбергер" (3), на кабели и проводници "Емка" (7), на мебели "Паралел" (11). От миналата година като самостоятелно дружество, базирано в Севлиево, оперира и заводът за продукти високо напрежение "АББ пауър гридс България" (наследник на бившия завод "Авангард" в града), който през лятото стана част от групата на Hitachi в международна сделка, в която японският конгломерат придоби бизнеса "Енергийни мрежи" на шведско-швейцарската група ABB.

Самата община Габрово пък има традиции в текстилната промишленост (в града е базиран например националният вицешампион в сектора "Дзалли", 4-то място в класацията) и в мехатрониката. И в двете области силни позиции има производството на опаковки и пластмасови изделия. А основаната преди повече от век захарна фабрика в Горна Оряховица постепенно превръща района около града и областния център Велико Търново в захарна столица на страната със заводи за вафли, бисквити, сладолед и т.н. Самата група "Захарни заводи" присъства в класацията с три от компаниите си - търговската "Захарни заводи трейд" (8), едноименният производител на захарни изделия и етилов алкохол "Захарни заводи" (19) и производителят на захар (кристална и на бучки) "Захар" (29). Освен нея в топ 100 са и производителите на бисквити, вафли и други захарни изделия "Престиж-96" (15), "Ден и нощ" (40), както и купената през 2018 г. от Unilever "Сладоледена фабрика" (51), в която британският концерн премести производството на сладоледите "Ескимо". Най-големите по приходи на промишления хоризонт на областта обаче са оръжейният търговец "Аркус" от Лясковец (7) и свищовският завод "Свилоцел" (5), в който беше отделено производството на сулфатна избелена целулоза на групата "Свилоза" (10) и който беше на финалната права да бъде придобит от "Пейпър инвест" на румънския бизнесмен Владимир Кон, но през юни купувачът замрази сделката.

Шампионите от Севлиево

Всъщност още през XIX век силният индустриален профил спечелва на Габрово прозвището Българският Манчестър. С течение на времето обаче везните леко се накланят и към днешна дата най-големите компании в областта са с адрес Севлиево.

Най-голямото предприятие в региона е българската фабрика на базираната в Белгия група Ideal Standard International, която пък от своя страна е собственост на американския фонд Anchorage Capital. Местната компания "Идеал Стандарт-Видима" беше създадена през 1992 г. като съвместно дружество между "Видима" и American Standard. С приходите си от 448.5 млн. лв. за 2019 г. производителят на санитарна керамика, смесители и душ кабини е далеч пред всички останали дружества в двете области, като сам формира близо 10% от оборота в региона. През ноември миналата година фирмата приключи основната част от обявената през 2017 г. тригодишна инвестиционна програма за над 62 млн. лв. С нея бяха модернизирани фабриките за санитарна керамика и арматура, което заедно с автоматизацията на някои от процесите позволи на завода да повиши капацитета си и ефективността на производството си. Със своите 3250 служители "Идеал-Стандарт Видима" е и най-големият работодател в региона и сериозен фактор за високата заетост и икономическия успех на Севлиево.

На фона на силното присъствие на индустрията обаче втората позиция в регионалния топ 100 е за представител на земеделието. Създадената преди над 20 години "Балджиеви-91" произвежда и търгува със зърно и препарати за растителна защита. Компанията е сред 10-те най-големи селскостопански дружества в страната, като през 2019 г. отчита над 10% ръст на приходите си до 302.5 млн. лв., с което заема шеста позиция в националната класация в сектора. Предприятието е част от холдинговата структура "Балеа груп", в която има дружества за производство на зърно, търговия със семена, торове, горива и селскостопанска продукция, както и разсадник за овошки. В топ 100 за региона влизат и още две от компаниите от групата - търговецът на едро с горива "Панацея" (16) и търговецът с пестициди и минерални торове "Балджиев" (28).

Челната тройка затваря друг голям севлиевски завод с чуждестранен собственик - "Хамбергер България". През последните години предприятието е водещ производител на седалки за тоалетни чинии в Европа, а през 2017 г. изгради и мощности за производство на паркет в града. Компанията е част от създадената през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер едноименна група Hamberger Industriewerke. През 2019 г. приходите на българската компания растат с 3.18% до 179.8 млн. лв., а заетите в производството са над 1200 души.