За старото готварско олио и холандските лалета
Габровската фирма "Уко България" разработи нишата със събирането на отпадъчни мазнини в страната, решавайки един екопроблем
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако смятате, че използваното готварско олио и холандските лалета нямат пресечни точки, грешите. Ще ги намерите в Габрово, където всяка година компанията "Уко България" дарява на общината 50 хил. лалета, които да красят града през пролетта. По-мащабната зелена дейност на фирмата обаче е насочена другаде - към събирането на старата отпадъчна мазнина от ресторанти, хотели и вериги за бързо хранене в страната, която впоследствие се превръща в биогориво в заводи в Европа.
Във времето, когато двамата партньори и в бизнеса и в живота Мариана и Патрик Кайзер влизат в тази ниша, с отпадъчната мазнина се случвали всевъзможни неща - от изхвърляне в каналите, през хранене на прасета, до филтриране през крачоли на дънки и изсипване в резервоара на дизеловия автомобил. Двамата обаче откриват, че нейното изкупуване и последваща преработка са много по-добро решение, а днес компании като "Уко България" спомагат за зелената еволюция в страната.
Габровската фирма е пионер в дейността си на българския пазар и е лидер в сегмента. Годишните й приходи от 2017 г. насам са по около 5 млн. лв. Собствениците стартират преди около десетилетие от Варна, защото черноморските курорти се оказват сериозен източник на отпадна мазнина от пърженето на цаца и картофки. Днес компанията вече обслужва територията на цяла България, а базата й е разположена в село Враниловци, край Габрово.
Бизнесът се разраства бързо и предстои и изграждането на нова база, тъй като старата е вече отесняла. Най-трудното обаче е в по-далечно бъдеще - навиците на хората трябва да се променят, така че старото олио да започне са се събира и предава, не само от хорека сектора, но и от домакинствата.
Полагане на основите
Габровската компания стартира своята дейност през 2011 г. Малко преди това Патрик, който е холандец, и съпругата му Мариана се връщат в страната със съвсем други планове. Всичко се променя, след като приятел на Патрик от чужбина, занимаващ се с търговия на олио, поставя въпроса "Какво се случва с отпадъчните мазнини от заведенията в България". Отговорът е ясен - най-често те изтичат в канала. За тях това е не само екологичен проблем, но и предприемаческа възможност.
В Европа този въпрос е решен по-отдавна и малко по-различно. Отпадните мазнини са втора генерация биогориво, добавка към дизела. Политиката на ЕС е да се стимулира тяхната употреба пред биогоривото първа генерация, които се правят от култури, които могат да се използват за консумация от населението, като изискването за биодобавка в дизела е 7% за биогориво първа генерация и 3.5% за тези от втора, обяснява Патрик.
В България производител на биогориво първа генерация е "Астра биоплант". Нишата на производителите от втора генерация обаче не е запълнена вероятно защото процесът е по-сложен. Затова габровската компания в началото си партнира с холандски завод за биодизел. Принципът е следният - българската компания купува мазнината от страната и я продава на чуждият завод, който я преработва и впоследствие продава на петролни компании като Shell, OMV, BP.
В началото чуждата компания помага и с know how, като в местното дружество има и чуждо участие, което търпи промени през годините, като такива има и при холандския завод. Въпреки че това все още не е отразено в Търговския регистър, Мариана и Патрик казват, че от две години няма обвързаност между бившите партньори и предстои дружеството да стане изцяло собственост на семейство Кайзер. А от известно време използваната мазнина се кара на по-къса дистанция - в Унгария.
Трупане на мазнини
Началото не е лесно. "Уко България" започва да събира мазнини от заведенията и индустрията. "Когато стартирахме, пазарът беше неконтролируем. С мазнините се правеше всичко, каквото не бива да се прави с тях", казва Мариана Кайзер. Заплащането обаче се оказва стимул за обектите да започнат да ги събират и предават. Не липсват, уви, и опити за измами. "И в нашия бранш има некоректни хора и ситуации, в които се опитват да ти продадат нещо друго като машинно масло или вода", казва Мариана. "Водата е по-тежка и пада на дъното, така може да се окаже, че плащаш 50 литра олио, а то е само 10 на повърхността, защото останалите 40 отдолу са вода", допълва тя.
В базата на компанията има техника за тестване и малка лаборатория, където се анализира качеството и се пази мостра от всяка заминала за чужбина цистерна. Тя се съхранява до момента на приемането на суровината за преработка в заводите.
Още през 2012 г. пък се въвежда и тестер, с помощта на който служителите по обектите разпознават опитите за измама. Показва зелено и червено. Ако е червено, значи е вода или нещо друго. "Вече и хората знаят, че тестваме и ако е боклук, няма да го вземем", обяснява собственичката.
Пържене на големи обороти
В началото събраните от обектите мазнини са малко. Съхраняват се в бидони и се пращат в Холандия, където се превръщат в биогорива от втора генерация. Постепенно обаче количествата нарастват и предварителната им преработка започва да се прави в България. Тя включва премахването на отпадъците от продуктите - панировки, утайки от отпадната мазнина, както и водата. Това се случва в цеха край Габрово.
"Уко България" събира около 5 хил. тона мазнина на година, като работи с около 6000 клиента - от малки капанчета, до супермаркети и големи вериги за бързо хранене и индустриални предприятия.
Интензивното пържене е най-големият източник на отпадни мазнини. А най-интензивното пържене е по морето - меката на картофките и цацата. В зимните курорти няма толкова мазнина за събиране. Причината е проста - яде се основно мръвка и няма активно пържене. Подобна е ситуацията и с веганските ресторанти.
Според мениджърите компанията е покрила около 70% от пазара като индустриално количество, като според тях в индустрията има около 8-10 хил. тона отпадна мазнина, а в домакинствата - още 3-4 хил. тона.
Зелената компания
От 2011 г. компанията е под наем в настоящата си база в село Враниловци, като през лятото функционира и една малка база за претоварване във Варна. В началото фирмата работи с един автомобил. Сега вече има 23 и една голяма цистерна. Те обикалят страната, за да събират суровината, а транспортът извън Българя се осъществява и от външни фирми. Заетите в "Уко" са 25 души.
Освен че решава екологичен проблем, компанията се опитва да го решава по-възможно най-зеления начин. Тя залага например на електромобилите. Освен редуцирането на вредните емисии от транспорта цел на фирмата е и да се пестят ресурси. "Преработваме 5 хил. тона мазнини, но сметката ни за ток е 200 лв.", казва Патрик. Всичко в производството е минимализирано. За топлинните процеси се използват рециклирани палети, отпадните води се събират и се откарват на пречиствателна станция, амбалажът се почиства автоматично.
Базата обаче отеснява и преди две години "Уко България" купува терен в околностите на Габрово. В момента се доизгражда пътната връзка към него. Строителството на новия цех трябва да започне през тази година и се очаква да приключи за две, а инвестицията ще е 2 млн. лв.
"Мислихме, че ще правим по 1-2 цистерни на месец, а то стана 5 млн. литра на година", казва Патрик. "Сега за чужбина годишно заминават по 200 цистерни. Партньорите ни там се чудят откъде идват всичките тези количества И ние се чудим откъде идва всичкото това олио", завършва той.
Кухнята на мама
Основният въпрос, който остава сега, е как да започне да се събира стара мазнина и от домакинствата.
Дори при възможността тя да се изкупува от фирми, по-голямата част от общините в момента нямат за приоритет да подкрепят процеса. Все пак не липсват и съвместни инициативи. Преди 2 месеца е подписан договор и с община Бургас. Община Габрово пък използва мобилни групи за събиране на различни отпадъци, като в списъка са включени и отпдните мазнини. Троян също е сред общините, които се опитват да работят по проблема.
Това, на което обаче залагат от "Уко България" по отношение на домакинствата, е изграждане на навици у децата. Те имат инициативи със спортни клубове и училища. Децата могат да спрат майка си, когато излива използваната мазнина в мивката, и вместо това да я съберат и да я занесат в училище или в спортния клуб, където тренират, и когато мазнината бъде изкупена, да помогнат за събирането на пари за нуждите на клуба или друга кауза.
Вариант, който би улеснил домакинствата, е мазнината да се събира на специално място в супермаркетите, например на паркинга, или да се работи с домоуправителите, на които да се дава бидон. В замяна на старото олио етажната собственост може да получава препарати за почистване на входа.
Основен проблем по отношение на отпадъка на домакинствата обаче продължава да бъде слабият контрол към това точно какво се изхвърля.
Все пак не всичко е песимистично. "Проблемите навсякъде са едни и същи. И в Германия преди е имало един контейнер за боклук, а сега има пет-шест, казва Патрик. Просто се променят законите и ако не спазваш закона, има глоба." А в Холандия основите са положени по същия начин - първо с децата.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.