Централното културно пробуждане
На сцените на Велико Търново и Габрово се развиват смели проекти, които ще излязат дори по-силни от сложната 2020 г.
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Град със селска овча психика", казва шофьорът, след като отбелязва колко много изоставени магазини има в центъра на Велико Търново. Не след дълго започва да звучи почти като героя на Робърт де Ниро в "Шофьор на такси": "Пълно безвремие. Изглежда отстрани, че има нещо, ама няма. Тук не се случва нищо добро, нищо лошо. Всеки знае всичко за всеки. Няма море, няма летище, какво друго може да се случи тук, освен да се перат пари?"
Всяка среща с ентусиазираните културни мениджъри в града, а и в съседния Габрово обаче е доказателство, че в региона се случва нещо добро. Няма да е преувеличено да се каже, че той изживява културен миниренесанс, задвижван от енергията на местните общности.
Самочувствието на двата града е историческо и през 2014 г. те показаха силни кандидатури за титлата Европейска столица на културата 2019 г. Общините там са доста по-активни от други части на България, а в последните години са сред единичните примери за местни власти, приели дългосрочни стратегии за развитие на културата, в които не личи кампанийност.
Факт е, че Велико Търново и Габрово са домакини на значими културни международни събития, а двете области оформят втората най-предпочитана фестивална сцена на севера след Варна. Новото е, че на културната карта сега изникват и все повече алтернативни места, проекти и инициативи. Срещаме ви с някои от идеите и лицата, които поддържат пулса на изкуствата и социалните преживявания в норми, близки до тези на големите европейски градове.
Новите сцени на Търново
Културният център ТАМ започва историята си като бар през 2013 г. и се развива в разностранни посоки като място, което приютява голяма част от алтернативните културни и социални събития в града. Днес той е много по-малко бар и много повече пространство за арт, театър и различни представяния.
Центърът отвори за първи път от края на зимата с постановката "Каспар" с Александър Митрев по Петер Хандке. Местата, както за много други събития тук, са изчерпани от рано. Идват хора, които се поздравяват топло и се радват отново да бъдат обединени в съвместно преживяване.
Публиката не си взаимодейства само в това. През миналата година освен завършване на основен ремонт ТАМ започна кампания в платформата за групово финансиране Patreon, което да позволи по-голяма финансова независимост и творческа свобода. "Дарителите ни в Patreon бяха това, което ни позволи да запазим мястото по време на изолацията, ако не бяха те, нямаше да ни има вече", казва Галин Попов, създател и управител на пространството.
В една късна септемврийска сутрин той ни води към ново важно място в Търново: някогашният Клуб на културните дейци, чиято автентична врата и други архитектурни детайли все още личат. Последно в клуба се е помещавал италиански ресторант, а от 2016 г. мястото е пусто, мръсно и занемарено.
Попов, който планира бъдещето на ТАМ заедно с Ваня Димитрова, Деница Милушева и Веселин Денев, разказва с лекота и размах новите планове - ще има бар, вътрешна сцена, бекстейдж... "Това е новото място", казва Галин на подаващия се с любопитство българско-австралийски съсед.
Съживяването на клуба започна на фона на пандемията и малко след като отпаднаха най-строгите рестрикции около разпространението на COVID-19: дворът му, който гледа директно към купола на построената през 1872 г. от Кольо Фичето църква "Св. св. Константин и Елена", се превърна в място за кинопрожекции.
Галин се надява в близко бъдеще да получи разрешение да използва и горните два етажа, за да може да реализира друга отдавнашна мечта - артистична резиденция, която да води съвременни артисти в града и така да спомага за обмена на творчески идеи.
Подобна иновация няма да е полезна само за българските художници - в региона живеят и работят чужденци, също интегрирани в културния живот на Търново. Сред най-ясните примери за тази тенденция е галерията за съвременно изкуство Heerz Tooya на норвежкия артист Ларс Нордби, който развива и артистичната резиденция ARV International в близкото село Вишовград. Галерията на ул. "Иван Вазов" 18 вероятно ще поднови пълноценно дейност в началото на 2021 г., а в момента от прозорците й минувачите могат да видят инсталацията "Сезонът на пожарите" на визуалните артисти Свет Лапчева и Андре Баумекер.
ТАМ движат още един бъдещ проект - заедно с режисьорката Неда Соколовска и нейното студио за документален театър Vox Populi те планират представление, посветено на богатата история и жителите на най-стария квартал на града, "Асенов", или просто Асенова махала. Кварталът все още се асоциира със земеделие и животновъдство, изоставени сгради с голяма история, там също така се е намирал плаж около река Янтра и културният дом към фабрика "Мавриков", който през десетилетията привлича големите имена на българската театрална и музикална сцена.
Клубът на културните дейци не е единственото ново пространство във Велико Търново. В уютния квартал "Акациите" от четири години младият хореографът Николай Корчев развива клуба за фолклорни танци "Плетеница", в който днес танцуват над 300 души, от деца до хора над 60 години.
Николай, родом от Горна Оряховица и живял в Пловдив, преди да се установи в Търново, казва, че усещането за общност, кауза и търсенето на споделени интересни са сред факторите, които обединяват хората в "Плетеница". Голяма част от танцуващите впоследствие са станали приятели или са предали интересите си на по-младите членове на семействата си. В името на школата той вижда обединение от различия в една посока, също както плетеницата има различни шарки.
"Най-сетне танци!", възкликва възрастна жена, когато вижда, че Корчев е взел съседното пространство, което до декември е било казино, а преди това магазин за детски играчки. До "Плетеница" той започва "Залата" - място, което ще позволи, както по-удобни репетиции, така и предлагане на нещо коренно различно на тази аудитория. На 28 август Николай Корчев заедно с голяма част от записаните в школата изчистват пространството и започват да обменят идеи за бъдещето му.
В края на септември "Залата", която вече работи всеки ден, става домакин на първи културни събития. Сред тях е напълно разпродаденото гостуване на награждаваното представление "Дом за овце и сънища" на Здрава Каменова и Гергана Димитрова. "Казваха ми, че съм луд, тъй като мястото не е в центъра, но тук е пълно с възрастни и семейни хора, които според мен имат потребност от провокация - ние не трябва да ги подценяваме като аудитория, а и може да научим много от тях", разказва Николай, завършил Академията за музикално танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Искам хората в школата да виждат и следят промените в пространството - когато те са част от тази общност, те допринасят за нея, важна им е. Винаги давам отчет какви средства къде и за какво са вложени."
След периода на социална изолация "Плетеница" подновява уроците на 27 май, но все още влиза в ритъм заради лятото. През тези месеци Николай и екипът му, в който са още двама души, не униват. "Бях отчаян за около два часа", казва Корчев, когато започва да разказва за временното затваряне на школата покрай извънредното положение, обявено на 13 март.
Още преди този ден страхът на хората е вече осезаем след няколко урока с наполовина по-малко присъстващи - обявяването на първия случай в страната носи своите трусове. Николай обаче използва електронната среда и организира уроци по танци онлайн във facebook. Това е възможно, защото алгоритмите на социалната мрежа не прихващат фолклорната музика и не я цензурират за използване без права. Ентусиасти от цяла България танцуват с него, включват се хора от САЩ и Япония. Уроците са безплатни, но с опция за дарение - голяма част от танцуващите пред компютъра решават да подкрепят бъдещето на "Плетеница", а без да го знаят тогава - и на "Залата".
Свободата на печата
Освен нови места Търново си има и нови издания с фокус към дизайна и илюстрацията, директно вдъхновени от историята на града и неговото понякога динамично, понякога летаргично ежедневие. Това лято излязоха първите броеве на две независими издания - зинът "Cut Кът" и комиксът "Търново микс". И двете от тях обединяват думи и визии на добре познати от илюстратори, художници, стрийт арт артисти.
В изданията ключово участие има илюстраторката Милена Симеонова, родена във Варна и живяла в София, преди да намери средата си в Търново. Артистичните интервенции и независимите проекти имат голямо значение. "Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, е, че Факултетът по изобразителни изкуства сякаш няма присъствие извън своите стени. Аз си представях (мечтаех), че ще е пълно с творчески намеси и с изложби на студенти."
Комиксът е отпечатан в съществуващата от 2016 г. артистичната резиденция и принт студио No Point Atelier. Мястото, създадено от Мирослав Живков, се помещава в построена преди век къща в Габрово и е едно от местата, които също подсказват, че свежите идеи и решения в региона не са привършване, а отдадените на визуалните изкуства има къде да реализират най-смелите си идеи.
Революцията на севера
Различните процеси във Велико Търново не остават затворени в града - за определени събития към него идват хора от околните градове, а в други случаи - търновци се организират и пътуват. Според художника Радоил Серафимов този обмен личи особено при визуалните изкуства.
"Определено има сътрудничество на ниво различни културни изяви между Велико Търново и Габрово. Музеят на хумора и сатирата в Габрово провежда активна изложбена дейност, която често е съпътствана от творчески ателиета, дискусии и други събития. Така немалка част от публиката бива привлечена и от Велико Търново, където пространството ТАМ и галерията Heerz Tooya също работят за обогатяване на артистичното присъствие. А и географската близост също е плюс за създаването на различни общи инициативи", казва Серафимов. Той е роден в Габрово през 1988 г. и все още живее в града, който го вдъхновява не толкова с нещата, които предлага, а по-скоро с обратното - липсата на задушаваща динамика. "Трудно мога да определя нещо конкретно, което да поддържа идеите и креативността извън моят личен порив да наблюдавам и да чета. За тази цел Габрово е спокойното място, обградено от природа, което създава необходимото ми уединение."
"Светът е оцелял, защото се е смял"
Или поне Габрово. Музеят на хумора и сатирата връща в България Маргарита Доровска, единствената българка, завършила куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. През 2016 г. след конкурс тя става директор на музея и започва да го обновява едновременно като концепция, съдържание и размер на публиката.
Кога е усетила потенциала в музея и Габрово, град, който не познава, преди да започне да работи в него? Доровска казва, че при посещение на музея остава впечатлена от всеотдайността на служителите, от това, че не е занемарен, дори и не навява полъх от минала ера. "Привлече ме и че това е място, което от създаването му е работило на международно ниво. В един момент си дадох сметка, че тук ще се чувствам в свои води и музеят има потенциал да се развие и да стане нещо много интересно", казва тя.
Резултатите от ентусиазма й не закъсняват: преди пандемията откъм посещаемост всяка година е по-успешна от предишната. През 2019 г. има ръст с 25% на семейните посещения, което прави заниманията за деца, ангажирането на вниманието им към важни теми и образователните активности с тях една от посоките, в която музеят съвсем насочено се развива. 2020 г. предлага сериозни предизвикателства на фона на наложителното (или наложеното) затваряне - към септември те имат само 40% от приходите си през 2019 г. От друга страна - посяти са семената на по-голям интерес в близко бъдеще, тъй като бързите реакции на музея в социалните мрежи и често черният хумор, който съпътства разгара на пандемията, удвоява хората, които следват профила му във Facebook.
Въпреки трудностите Музеят на хумора и сатирата започна сезона с напълно обновен магазин за сувенири и проектирана от младата художничка от града Невена Екимова огледална зала на първия етаж. Музеят продължава да организира с успех Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството, което вече има четвърт век история. Доровска казва, че мястото може да е емблематично за имиджа на Габрово, но често местните отиват в него, когато трябва да водят някой гост.
По-старите габровци си спомнят с носталгия вариететния театър в подземието, който през 1991 г. е сериозно повреден от наводнение при преливане на Янтра. Преди това е едно от най-социалните места на града. Въпреки повишения интерес да се ангажира постоянно вниманието на хората в града остава предизвикателство, тъй като трябва да се наложи представа, че музеят се променя, предлага временни изложби, не е място, през което да минеш само един път. Децата са един от факторите за постоянна публика, тъй като те водят със себе си родители и роднини.
Промените си личат и в разностранните реакции към изложбите в Музея на хумора и сатирата. Миналата година той представи изложба за ранния живот на Христо Явашев-Кристо и семейството му в Габрово. Доровска копродуцира пърформанса "Нонумент" на Стефан А. Щерев и германския колектив LIGNA, което беше част и подробна изложба за някога ценните изоставени пространства и по-специално дом-паметника на Бузлуджа.
Тази година програмата представи още изложба с карикатури от жени, които да подчертаят женския подход в изкуство, което е почти изцяло доминирано от мъже, изложба с чешки комикси, които се фокусират към турбулентната история на страна и региона през ХХ век, видеоинсталацията "Альоша и котката", чрез която са представени различни гледни точки към паметника в Пловдив и митологиите около него. Доровска е получавала критики защо на подобно място се засягат исторически и политически теми, но тя умее да вижда хумора и абсурда в тези процеси и събития. Все пак хуморът не означава бягство от реалността, често спомага за осмислянето й.
"Съвременното изкуство се възприема добре, когато има определен entry point - текст, който да помогне да посетителя на осмисли изложбата, някой на място да ти разкаже повече за това, което е пред теб", казва тя.
Има ли лека самота в това, че мястото няма аналог като концепция и функционалност, особено в града? "Няма друг музей с профил като нашия, но всъщност в Габрово има много културни институции, особено за 50-60 хиляден град - "Етъра", Боженци, Регионалния исторически музей, Националния музей на образованието, Интерактивния музей на индустрията и Градската художествена галерия." Доровска иска музеят да отстоява идентичността си, но и да е отворен за нови идеи. "Реагираме на потребностите, без това да означава да следваме сляпо желанията на публиката. Това, че някой иска чалга, не означава, че ще му дадем чалга. Но не може и всеки да реагира на всичко, затова искаме да имаме максимално разнообразие. Можеш да привличаш публиката, но не можеш да я караш насила да преживее нещо конкретно. За щастие в повечето случаи успяваме да привлечем вниманието й", завършва тя.
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.