Българският автопазар: Дизел, но и ток за цвят

Лидер в Европа

Съотношението на продажбите на нови спрямо стари возила се свива, като причините не са еднозначни. Според данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) растежът в България при първите е още по-голям - 16.9%, което й отрежда лидерската позиция по темпове в ЕС, обратно на тенденциите в целия блок, който отчита спад с 4.6% до 9.3 млн. коли - най-ниското му ниво от 1993 г. насам. Причините за общото понижение са ясни - продължаващият недостиг на чипове и нарушените вериги за доставки заради войната на Русия в Украйна. Въпреки това почти всички марки на българския пазар отчитат растеж. Според представители на бранша повечето дилърства са имали коли на склад и потребителите са купували това, което има, а не толкова това, което търсят. Все още няма особена промяна при сроковете за доставка на определени модели и варианти, като вече клиентите свикват с идеята, че ако искат някаква точна модификация и екстри, ще се наложи да чакат повече. При някои модели забавянето дори е над година и половина.

В същото време продължава и повишението на цените заради по-скъпите компоненти и цялостната инфлация, макар в България новите автомобили все още да са по-евтини от Западна Европа. Но и това се променя както заради намаляващите отстъпки от дилърите, така и заради недостатъчното производство, казват от сектора. При нараснало търсене навсякъде гигантите просто предпочитат да доставят първо на пазари с по-голям марж и обем на продажбите. Растежът е по-малък и ако се погледне реекспортът, който е около 5%. По продажби на нови автомобили България изостава и зад държави в региона като Румъния и Хърватия.

При недостига на нови автомобили през последните две години рязко се увеличи търсенето на употребявани коли, и то особено на тези на по-ниска възраст. В резултат намаля предлагането и се вдигнаха цените и в този сегмент с около 20%. Вносът на возила втора ръка е спаднал с около 10% през миналата година както заради по-ограничените оферти на европейските пазари (които захранват българския), така и заради различни мерки и регулации на тях. В същото време дизеловите модели, чиято популярност рязко намаля там, продължават да се насочват към България.

С тока напред

Рязко нарастват обаче продажбите и на нови, и на стари електромобили в България, и то без помощта на държавни субсидии. Само през миналата година новите регистрации при първите са над 1000, или около 3% от пазара на нови коли (спрямо 1.5% за 2021 г.). Още 2000 са новорегистрираните употребявани коли на ток. И докато в предишни години този сегмент беше стимулиран в голяма част от услугата за споделена мобилност Spark (която има над 550 такива автомобила), през 2022 г. тя не е влияела съществено на пазара и купувачите са основно физически лица. За нарасналата популярност спомагат фактори като резкия скок на цените на горивата и все повечето модели на пазара. Въпреки това цената им все още остава висока, като вносителите от години настояват за субсидиране на този вид мобилност от държавата, което на този етап е трудно. В Румъния помощта е около 10 хил. евро за електромобил, в Хърватия е 9300 евро, а в Гърция - oт 30% от стойността на колата, или максимум 8000 евро. Всички марки разшириха предлагането си на такива модели, съответно и продажбите си. Според данните на МВР лидер при новите електромобили е моделът Dacia Spring със 188 регистрации. Интересното е, че 76 са продадените Tesla Model Y, и то без компанията на Илън Мъск да има официално представителство или сервизи тук.

Рязко е повишението и при хибридите, но данните на МВР не различават тъй наречените плъгин хибриди (PHEV) от останалите, което прави анализа на статистиката по-труден. Въпреки това може да се каже, че в българския автопарк има около 26 хил. хибриди спрямо 17 хил. през 2021 г.