Беглик таш - светилището на траките
Мегалитният комплекс край Приморско се е използвал за светилище в продължение на 2000 години, от XV век преди Христа докъм IV вeк
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Най-любопитната история за Беглик таш е, че е останал скрит от хорските очи заради чакалото за глигани на Тодор Живков. Мегалитният комплекс се намира на територията на бившата резиденция "Перла", чиято територия е отчуждена в средата на 50-те години на миналия век от Държавна сигурност, за да се направи ловен парк на комунистическите велможи. Точно на мястото, къде се издига праисторическият паметник, се е намирала вишката, от която е трябвало Живков да отстрелва диви прасета, и местността била обрасла с храсти. Тъпото е, че Живков е идвал тук един-единствен път за 30-годишното му царуване. Но поради тази причина каменните долмени не са били достъпни за археолозите и едва в началото на XXI век той е изследван подробно от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев, макар че е известен още от края на XIX век, когато е описан от Карел Шкорпил.
Това е ансамбъл от скали, който се е използвал за светилище в продължение на 2000 години, от XV век преди Христа докъм IV вeк. Наричат Беглик таш българския Стоунхендж, въпреки че единствената прилика с него е, че се е използвало за светилище по време на лятното слънцестоене. За разлика от мегалитите в Солсбъри каменните блокове на Беглик таш са естествена скална композиция от сиенитни блокове с различни размери и форми, дообработени с човешки ръце и не са влачени от никъде. Светилището се намира на няколко километра от Приморско, в самия край на Странджа планина, в буферната зона на резервата "Ропотамо".
Беглик означава данък на турски, а таш е камък. По времето на Османската империя е съществувал натурален данък във вид на животни. Тук странджанските овчари са събирали стадата и са предавали на бея данъка си. Според едно от твърденията оттук те са се товарели на гемии за Истанбул в близкия залив Света Параскева, чиито форма и дълбочина играели ролята на естествено пристанище.
Беглик таш е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. То заема повече от 10 дка площ. Близо до него в посока северозапад се е намирало древното селище Ранули. Градът е имал ключово значение за региона, защото се е намирал до залива Света Параскева и устието на Ропотамо.
Според учените Беглик таш е изграден от тракийското племе скримиани, които населяват този регион от Странджа в древността. Те се славят като най-изкусните металурзи в древна Тракия. Това е предопределено от близкия Меден рид на планината, от който са добивали мед. Вероятно през второто хилядолетие, според други източници и по-рано, скримианите са подредили някои от по-малките скали, за да съградят своеобразно сакрално пространство, което е било посветено на Богинята майка и на нейния син - Бога-Слънце Загрей. Част от големите мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и едва ли са били преместени с човешка ръка, но са подчинени на религиозна символика. В една от скалите има оформен трон, където вероятно е седял жрецът. В центъра на светилището се намира огромен камък, наречен Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и допълнително оформен процеп, през който през лятото се процежда слънцето и затова е привлекателно за фотографи.
Светилището, или поне частта, която е изследвана, се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея. Големите скали са частично обработени и подредени в нарочна конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ями, вани и стъпки. Казвам "поне изследвана част", защото в посока залива Зигра каменните късове още не са изследвани. Археолозите са намерили керамика, римски монети, животински кости от късната Бронзова епоха и по-близо до нас.
Има поне три неща, които са били решаващи за избора на това място. Първото най-вероятно е струпването на огромни скални късове, следствие от вулканична дейност. Второто е, че се намира на висок връх, близо е до морето и удобния залив Света Параскева и до устието на река Зигра и едноименния залив. И не на последно място е, че се намира близо до устието на Ропотамо и древногръцкия град Аполония. Между другото миналата година подводни археолози откриха още едно древно селище под водата в устието на Ропотамо.
Според откритите артефакти мястото е използвано и от траки, гърци и римляни.
Разбира се, ако се заровите в интернет, ще прочетете всякакви глупости за Беглик таш, като например, че ни е завещано от атлантите, жителите на Атлантида, че било светилище на келтска принцеса, че е око към отвъдното и други подобни.
Ако искате да го посетите, отбийте се още от пътя Созопол - Приморско при една странна табела с.о. Узунджака, вляво. Така ще избегнете джапанките, гащите и хавлиите, докато се лутате през Приморско, и ще се потопите директно в дъбовите гори на Странджа. Алеята ще ви отведе до един разклон преди мастодонта на резиденция "Перла", оттам вляво и след това следвайте маркировката.
2 коментара
От къде ги намирате тези журнамистчета?
Предайте му на драскачи: "тъпото е", че ако не беше затворено щяха да са го разграбили още през 1989а аверите на Черепа!
И му Предайте на драскачи, че е жертва на Образователната реформа 😀
Моля редактор да прегледа текста за граматични и стилистични грешки! Има поне 7-8 неща, които не звучат добре...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.