По созополските калдъръми

Най-старият град на Черноморието успява да запази част от миналото си въпреки промените в хора и сгради

Старите дървени къщи като тази на Ана Батиньоти са сред символите на Стария Созопол

Мила Чернева

Старите дървени къщи като тази на Ана Батиньоти са сред символите на Стария Созопол © Надежда Чипева

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

"За Созопол има много митове, легенди и сказания. В тях като че ли е откликнало ехо на вековете, завещанието на далечни прадеди, които с невероятно прозрение са чувствали трагизма и вярата на човека, времето и събитията." Това пише в своя пътепис "Созополски багри", публикуван през 1980 г., Николай Федоренко - руски писател и дипломат, представител на СССР в Китай, САЩ и ООН (и впрочем генерал от КГБ). Това е най-старият град на българското Черноморие, с древно име Аполония. Созопол означава Град на спасението - созо на гръцки е спасение + полис - град, обяснява директорът на Центъра за подводна археология Найден Прахов, защото заливът е бил сравнително спокоен и можел да приюти рибари и моряци от бурното Черно море.

Населението на Стария град на Созопол се променя, икономиката - също. Засега обаче мястото успява да запази архитектурния си вид, макар че околностите вече стават жертви на бетона. В града има някои успешни примери за реставрация, а предстои да се види как ще се справи Министерството на културата с два проекта - единия за културен център в самия град, а другия за старото военноморско училище на остров Кирик.

Град на лозари и рибари

София Хльостарова е родена през 1936 г. в Созопол. Спомня си града преди сергиите, големите хотели, баровете. В началото на века е имало две основни препитания - риболов и лозарство, разказва ми София, която неведнъж подчертава гръцкия си произход. Нейният баща Георги Хльостаров, роден през 1908 г., е бил лозар, тъй като заради гръцкото си потекло имал вечерен час и не можел да излиза с лодката в морето и да се прибира вечер. Преди 9 септември 1944 г. имало забрана да се говори на гръцки на улицата - глобата била 100 лв. Малко по-рано, през 30-те години, е имало и изселвания на гърци - следствие на политиката на тогавашното правителство. Повечето от тях отиват в село Созополи на полуостров Халкидики, а нейните роднини са се заселили близо до Солун, защото били земеделци.

Туризмът, основният поминък на созополчани сега, е бил различен през първата половина на ХХ век. Тогава Созопол е посещаван основно от хора на изкуството, най-вече художници. След това, началото на 50-те години, започват да идват и чехи, започват да се дават квартири в къщите, спомня си София.

С годините обаче атмосферата се променя. Младите днес не говорят гръцки, най-много да знаят няколко фрази, прихванати от бабите. "Различното днес е, че след 50-те години започна да има масово смесени бракове - с идващи от Черноморец, Приморско, Мичурин (днешно Царево). А преди това бяха само созополчани и тракийци от Беломорска Тракия, дошли в началото на ХХ век", разказва София.

Фасадите помнят

"Старинният облик на града се разкрива в къщите, които привличат погледа със самобитната си архитектура и стил, тесните улички, които лъкатушат по каменния паваж и по плочниците от недялан камък", пише руснакът Федоренко. През годините созополчани често са живели в недоимък и бедност, но паметта и традицията все пак оцеляват. Неслучайно преди 55 години е обявен за архитектурно-исторически резерват. От центъра на Стария град, до пощата, пътят се разделя на три улици. На най-лявата, "Аполония", се намира къщата на художника маринист Яни Хрисополус с нейните кръгли тераси. Хрисополус е символ на града - той никога не го е напускал, остава му предан до живот и го увековечава в творбите си. Янис Хрисополус е и най-яркият български маринист, негови творби могат да се видят в художествената галерия на града. На средната улица, "Кирил и Методий", се намира може би най-старата къща в града, тази на Ана Батиньоти, като според информационната табела е от XVIII век. След нея е реставриран син дом, аристократичен и различен от обичайните дървени фасади. След това зее дупка - ще се строи. Бургаски бизнесмен бил купил къщата, която навремето бе болница. A след това обликът е основно традиционно от камък и дърво. Градът е дом и на доста по-стари забележителности. Например малката сгушена в земята църква "Св. Богородица" на ул. "Анаксимандър" е паметник на културата с национално значение под егидата на ЮНЕСКО, която е построена преди над 500 години.

Сградите променят функцията си през годините. Старото училище, кацнало на северния край на залива на плажа, е художествена галерия. Бившата полиция, на ул. "Аполония", точно до разкопките, доскоро се разпадаше. Сега Министерството на културата инвестира около 800 хил. лв., за да превърне къщата, която не е особена културна ценност и според ведомството е с най-нисък статут, в "дом на културата". Странното е, че възложител на поръчката е Дворецът в Балчик, който е под шапката на министерството, като оттам уточняват, че още 2009 г. къщата им е предоставена за стопанисване. Вероятно през 2022 г. резултатът ще е налице.

"Кирик" с френска помощ

Точно срещу пристанището на Стария град се издига Военноморското училище на остров Св. Кирик и Юлита, което първоначално е служило като рибарско. През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резервата "Созопол" . Строежът му е започнал през 20-те години на миналия век. През 2007 г. островът и сградите на него преминават от Министерството на отбраната към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а от 2010 г. за тях отговаря Министерството на културата (МК). Вече десетилетие се говори как островът трябва да се превърне в културен център, но вместо това тъне в разруха.

Сега се правят съвсем плахи стъпки напред, като проектът е за изграждане на Световен център на изкуствата, а партньори са правителствата на Франция и България. "Центърът ще бъде едновременно място за срещи на творци и ще предлага условия за тяхното развитие, за създаване, за представяне, за участие и за размисъл", пишат от МК в отговори до "Капитал". В предпроектното проучване ще помагат музеят "Лувър" и агенцията "Френски музеи". То обаче не е започнало, а все още е на етап обсъждане, а и тепърва трябва да се подпише меморандум между двете държави. "Предпроектното проучване за изграждане на Световен център на изкуствата на остров Св. Кирик и Юлита в гр. Созопол включва подробно проучване на документи и на съществуващо състояние на намиращата се на острова инфраструктура, създаване на подробен план за действията и необходимите за реализирането им инструменти, включително с остойностяване на отделните етапи и на всички подпроекти на проекта", пишат от ведомството. Все още не се знае нито колко ще струва, нито какъв ще е източникът на финансиране за проекта.

Леките намеци на съвремието

Разходка по крайбрежната алея може както да плени с чар и история, така и да направи лошо впечатление. В морето бе изграден пешеходен кей, но той сега е затворен за достъп и се е превърнал в ръждив паметник на несбъднати намерения. В другия край на залива се издига недостроен от десетилетие хотел, чиито собственици миналата година дадоха заявка, че ще бъде завършен още през 2020 г., но няма изгледи да се работи по него.

Не е необходимо обаче нещо да е вехто, за да нарушава духа на древната Аполония. Макар и естетически издържан, огромният хотел на пристанището се извисява над града. Историята му е съмнителна - архитектурният резерват има правила, които донякъде са били нарушени, разказваше разследване на "Капитал" от 2016 г., като то показа поправени становища на експерти в полза на построяването на въпросния имот. Преди внушителната сграда да се появи, повече от половин век там има клуб, ресторант "Република", а последните десетилетия - така наречената таверна, в която по цяло лято участия имаха различни фолк певици.

И все пак въпреки малките грехове в облика на Созопол той успява да запази нещо свое - духа на рибари и изкуство из галерии и малки магазинчета. Така все още се съхранява като град на артисти, на свобода, на калдъръмените улици, на изкуството и, разбира се, на спасението.