(Под)воден свят

Центърът за подводна археология 40 години разкрива потънали селища и кораби по Западното Черноморие

Директорът на центъра за подводна археология д-р Найден Прахов разказва за подводните експедиции, които търсят селища и истории под вълните на Черно море.

Йово Николов

Директорът на центъра за подводна археология д-р Найден Прахов разказва за подводните експедиции, които търсят селища и истории под вълните на Черно море. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В центъра на Китен, по средата на мраморния площад, има едно място, което неоправдано е подминавано от туристите. Със сигурност в хладното приземие можеш да се скриеш от лятната жега и да научиш много за един подводен свят. Там са скрити съкровищата, открити от Центъра за подводна археология в Созопол. Един разказ за цялото Южно Черноморие и тайните, които се крият под вълните на морето. Разказ за живота на траки, гърци, турци, за техния бит, поминък и живот, залят от вълните, развит в една удивителна изложба.

"Спешно трябва да направим проучване на северната буна на Несебър, защото може да загубят финансирането си, след това трябва да приключим в Приморско, после ще сме на залива Порос", разказва д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, при срещата ни в края на април. Той е създаден през 1978 г. и прави подводни проучвания по западното черноморско крайбрежие. Организатор е на редица научни прояви, един от най-важните е международният форум "Тракия Понтика", в който участват едни от пионерите в подводната археология като Джордж Бас, Онър Фрост, Герхард Капитен и др. Центърът получава силен тласък при управлението на легендарната Христина Ангелова след 90-те години на миналия век. Найден Прахов с гордост показва апаратурата - ехолоти, сонари, детектори, поддънен профилограф - получена по времето на нейното управление, в симпатичната база над къмпинг "Златна рибка" преди Созопол.

"Миналата година направихме проучване заради проекта за рибарското селище в Ченгене скеле и на остров Света Анастасия заради разширяването на кея там, разказва Найден. Бяхме чували за находище от стъклени съдове от XVI век. През 80-те някакъв леководолаз е предал такава информация на Националния исторически музей. И повече от 40 години само се чуват легенди за това находище. Обаче миналата година един водолаз от Крайморие ни насочи къде да търсим, даде ни координатите в акваторията на нос Чироз и в една плитчина в основата на рифа си лежаха в чудесно състояние, без ракушки по тях." Разказът му е в отговор как откриват артефактите на морското дъно. След това в музея в Китен допълва, че част от експонатите са закачени от рибарски тралове, и посочва една от каменните котви. "Тази е много рядка, защото има надпис на гръцки върху нея, вероятно на собственика й. Ние правихме анализ на камъка и установихме, че той не е местен", сочи Прахов един от експонатите. Вероятно е от началото на гръцката колонизация на нашето Черноморие. Благодарение на направените находки е проектирана история на морската котва - от бронзовата епоха, та до XVIII век. Повечето от каменните стокове от този период са с произход от Средиземноморието - в дупките на тях е имало набити подострени колове, за да се задържат на морското дъно.

"На тетрадрахмите, открити в Созопол, е изобразена котва. От едната й страна е буквата А(полония), от другата раче или скарида. Има няколко теории какво означава това раче", пали се Найден Прахов. На гръцки е рак е астикус, а пък Астика се е казвала точно тази област на Странджа планина, в която се е намирал градът. "Аполония от земите на астите (тракийско племе, което е населявало планината)." Това са едни особени рачета, които рядко се виждат, защото се крият в пясъка, но ги има само в много спокойни заливи. Затова си мисля, че това е символ на спокойно пристанище, каквото е било това на Созопол. И другото нещо, което се дискутира - защо е така обърната котвата, една от теориите е, че това е котва, която пада, моето обяснение е, че това е котва, гледана отгоре на морското дъно", заключава подводният археолог.

"Миналата година правихме разкопки в Созопол с Калин Димитров (част от екипа на ЦПА и предходен директор) и открихме материали не само от античността, но и от предантичността - от петото хилядолетие преди Христа и от третото хилядолетие преди Христа. Созопол. Там, където не е драгирано пристанището, например откриваме един плътен слой - примерно 70 см, само керамика. С предметите, намерени там, можем да запълним един цял музей", разказва д-р Прахов.

Мястото на музея в Китен не е случайно. Едно от най-мащабните изследвания на селище, погълнато от водата, е именно на полуостров Урдовиза, старото име на Китен, още от началото на 90-те години на миналия век. В специална витрина се виждат различните пластове, които са датирали подводните археолози, все едно вертикален разрез на морското дъно с откритите артефакти на него.

Освен битова керамика и котви в музея са изложени и рога на животни, предмети от бита, както и част от ковашки мях. Рогата са от гигантски говеда - тур, но са открити и кости на лъв, череп на гигантски вълк, множество конски черепи и останки, чиито деформации навеждат на мисълта, че още в пределинистичната епоха тези животни са били използвани от местното население - най-вероятно в металодобива. С това се обяснява и наличието на селища на брега - преди 5 хиляди години там не е било най-приятното място за живеене, но търговията с добиваните метали от Странджа го е налагала.

Артефактите са открити на най-високото място, където се е намирало древното селище, запазени са и дървените стълбове на жилищата.

Става въпрос за ранната бронзова епоха, което означава, че опитомяването на конете се е случило още тогава.

Селището на Урдовиза е било заливано с вода няколко пъти в зависимост от нивото на морето. Това е видно както от запазените предметите от бита - след като са попаднали в морската вода, те са се консервирали, така и от конструкциите на жилищата. След това нивото на морето отново е паднало и са се появили други селища на същото място, след това отново са залети и така в продължителна прогресия. Различните пластове във витрината говорят именно за това.

В музея има и експонати от потънал кораб пред пристанището в Китен от XVIII век, за който се е смятало, че е проучен. Но Крум Бъчваров, който е ученик на Джордж Бас и работи в Университета в Кънектикът, е направил допълнителна експедиция под водата и е открил още корабни предмети, восък, стъклена чашка.

Така един продължителен период от човешката история - от предисторическата епоха, та до XVIII век - се събира в помещението на Музея на подводната археология - историята на един подводен свят.