Бургаска рецепта за успешна реконструкция
Новият облик на Културния дом в града е пример за качествено обновление на публична сграда
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво прави една реконструкция успешна? Да уважаваш миналото, от една страна, и, от друга, да проектираш съвременни, уютни и функционални сгради, е отговорът на арх. Десислава Стоянова от Архитектурно студио "Мото". Тя и другите две съоснователки, apx. Mapиaнa Cъpбoвa и apx. Гaбpиeлa Илиeвa-Hyнeвa, са познати в Бургас с работата си по няколко знакови публични сгради и пространства, отличаващи се с модерен и функционален дизайн. Обновеният Културен дом се нарежда сред най-добрите примери за реконструкции на обществени сгради с европейско и държавно финансиране.
"Нашата идея беше да се изгради един символ, защото сградата е на ключово място (на централния площад "Тройката" - бел. ред.). Освен това става въпрос за Културния дом на града. Искахме да се оформи като съвременно пространство, което носи препратки към историята, но да има характерна идентичност и разпознаваемост; да е уютно, функционално и приятно", казва арх. Стоянова.
"В същото време, докато проектирахме тук, в района, се случват изключително много промени", разказва арх. Стоянова. От едната страна на Културния дом е имало паркинг, а сега има огромна многофункционална сграда. От другата страна малка триетажна кооперация е заменена от мащабна постройка. "Площадът беше съвсем различен - по това време започна реконструкцията на градския център. От северната страна на Културния дом се появи подземна улица и нова спирка на градския транспорт. Всичко се случи в един момент. Знаем, че се случва нещо, но не знаем точно какво; събираме някакви парчета от пъзел, за да си сглобим картинката. До голяма степен нашето решение е реакция на тези промени. Докато преди това Културният дом е била една много спокойна, симетрична сграда с фин детайл в една спокойна, зелена среда, изведнъж от двете страни се появяват две много мащабни структури, които изместват баланса, и ние решихме да реагираме с тази надстройка - това четвърто полуниво", посочва арх. Стоянова.
Дом, отвори се
Освен надстройката и новата визия на фасадата откъм централния вход реконструкцията постига и още няколко много важни промени. "Старата сграда във времето се беше оформила като много затворена: имаше спуснати завеси, заключени врати, дворът беше почти нефункциониращ. В един момент са започнали някакви преустройства, които да заформят плътни стени към него, все едно го няма. Това за нас беше един голям плюс - този двор в сградата, и целта на проекта беше да го приобщим към площада. И наистина, откакто открихме сградата, наблюдаваме, че има голям интерес - хората влизат, приемат го като част от външното пространство и по този начин се озовават в сърцето на сградата", казва арх. Деси Стоянова.
По отношение на интериора също са направени доста промени: "Вътре имаше много преграждания, много частични ремонти, истински лабиринт. Опитахме се да обединим разделените зони на сградата, да осигурим достъпна среда с асансьорите, пасарелката и да придадем малко повече смисъл и функционалност на общите пространства, които иначе бяха празни. Функциите на залата се обогатиха: има нова киномашина, сценичната механизация е подновена, има няколко зали, които биха могли да поемат най-разнообразни функции. Отделно направихме едно зониране - танцовите зали са в един сектор, рисувателните в друг, музикалните, които имат по-добра акустична среда, също са в северния сектор. Структурата е малко по-ясна така."
Културен дом - Бургас
Cгpaдaтa e пocтpoeнa пpeз 1975 г. зa Kyлтypeн дoм към Нефтохимическия комбинат по проект нa колектив от пpoф. apx. Toдop Kpъcтeв, apx. Янчо Чонков и apx. Олга Hягoлoвa и става известна като "Домът на нефтохимика". Архитектурният й oбpaз e силно повлиян от интернационалния стил модернистична архитектура на Народна република България. Металните прозорци, групирани в дълги ленти, каменната облицовка и изявените кубичност и хоризонтализъм на сградата я вписват сред характерните примери от това време. Πpeз 2012 г. общинa Бypгac пoлyчaвa cгpaдaтa като дapeниe oт "Лукойл". Πpeз 2014 г. e oбявeн архитектурен конкурс зa реконструкция и мoдepнизaция, спечелен от екипа нa Архитектурно cтyдиo "Moтo". Изпълнител е консорциум между "Мууд кънстръкшън" от София и бургаската "Булпласт БГ". Проектът се реализира чрез комбиниране на безвъзмездна финансова помощ от оперативна програма "Региони в растеж" и зaeмни средства пo финaнcoвия инcтpyмeнт "Фoнд зa градско paзвитиe". Цялата инвестиция е 9.5 млн. лв.Средата като вдъхновение
Арх. Стоянова посочва, че в Бургас се наблюдава една много положителна тенденция по отношение на реконструкциите на стари сгради. "Това, което досега се случваше, беше най-много някой проект по "Красива България". Те не са точно реконструкции, ами ремонт, реставрация, реновация. Виждам, че хората възприемат този подход - от нещо старо да получиш нещо ново, но не така, че да го заличиш изцяло, ами да има връзка с историята. Още на ниво проект тази реконструкция беше възприета добре. Сега има хора, които идват и казват: "Аз съм танцувал толкова дълго в тази сграда и толкова мило ми стана."
Има много фактори, които правят реконструкцията успешна. "Понякога има добра идея, добър проект, но кошмарна реализация. Понякога пък има прекалено много амбиции в проекта - дали да се постигне по-голяма квадратура, или пък самоцелно да се правят някакви неща. Всяка реконструкция е много голямо приключение. Ние имаме опит с още няколко. Правейки проект, правиш едно изследване на историята и на моментното състояние. Тази беше функционираща сграда, така че беше много трудно да проверяваме някакви неща - например какво има зад материалите. В един момент, когато започнеш работа, започват и изненадите. Затова е много важно да си в добър екип с възложителя и проектанта и да се фокусираш върху процеса, не само върху проекта", посочва архитектката. На въпрос откъде черпят вдъхновение тя и двете й съдружнички арх. Стоянова отговаря: "От средата. Наблюдаваме и искаме да откликнем на нея. Естествено следим и добри примери по света. Но обикновено концепциите идват от мястото." Макар че в проектите на студиото могат да се открият отличителни черти - в контраста между тъмно и светло, в решетките, арх. Стоянова посочва, че те не са самоцел и не се използват навсякъде и на всяка цена, а когато помагат да се постигане единство на образа.
4 коментара
Тая решетка като се набие с боклук и ръжда, аз ли да ходя да я чистя?
До коментар [#1] от "Judjuk":
ще си добре дошъл :)
Имах възможността да играянв три представления в обновената сграда на НХК и се учудих кои на безумията сътворени за толкова много милони. 1.Нормално ли е двете гримьорни (мъжка и женска) да са свързани с обща баня?. 2. За актьори и участници в предсатвленията има една тоалетна и тя е за хора с увреждания. Някой да ми посочи актъор в инвалидна количка? Т.е едни зверски пари са наляти в нещо от което няма смисъл. Да не говорим че като не работи се обикаля по коридорите и реално като си облечен с реквизит минаваш през посетителите. Напрежението преди представление понякога се стопява само с две дръпвания от цигара. Познайте къде може да се направи това? Отпред пред централния вход, пак облечени с реквизит и изтиппосани отпред, защото задния вход не можело да се ползва :) Коридорите и вратите в съблекалните на втория етаж са толова тесни, че двама човека трудно се разминават. Осветлението на сцената - кошмарно качество. Може да е добро за концерти, но за театрални постановки е ужасно.
Така че моите уважения към професията на архитектите, но в случая просто са взели едни пари за една лустросана и само добре изглеждаща бутафория.
До коментар [#] от "":
Ми добре. Има 20 км винкел, ша бърша и ша мажа, до побъркване.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.