Ти решаваш какво да има пред блока

Миналата година община Бургас стартира програмата за обновяване на междублокови пространства с около 3 млн. лв. бюджетни средства годишно

Анина Сантова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Темата накратко

Миналата година община Бургас стартира програмата за обновяване на междублокови пространства с около 3 млн. лв. бюджетни средства годишно.
Това, което я отличава, е, че гражданите имат думата и комуникират активно с общината за това какво да има пред блоковете.
Вече са изградени нови паркинги, фитнеси, детски площадки и минипаркове.

Налагащите се на Запад политики за ефективна комуникация между граждани и институции са, меко казано, непопулярни в България. Обществените обсъждания в столицата често са проформа, а многото гласове и обичайните спорове без резултат създават допълнителни главоболия на управляващите. Това вероятно нямаше да е така, ако граждани и институциите реално общуваха ефективно и лесно помежду си вместо с хвърчащи листчета. Сега Бургас се опитва да се научи именно на това чрез програмата на общината за обновяване на междублоковите пространства.

Тя стартира през пролетта на 2020 г. и разчита изцяло на бюджетни средства, като през 2021 г. са заделени общо 3 млн. лв. за обновяване на междублоковите пространства. Идеята за създаването на инициативата пък идва след не толкова добрите резултати от изпълнението на европрограма със същата цел, по която са облагородени пространствата в някои квартали. "Опитът ни с оперативната програма показа, че макар и да има добри проекти за облагородяване на междублокови пространства, има различни мнения. Хората имаха други искания и очаквания за това какво да има пред блоковете им", разказва зам.-кметът по строителството на Бургас Чанка Коралска. Затова решението на кмета Димитър Николов е създаването на нова програма, която да се базира на комуникацията между общината и гражданите.

Постоянен диалог

За целта, на първо място, общината е трябвало да проведе разяснителна кампания, с която да обясни на хората какви са целите и как могат да участват. Правилата за кандидатстване са направени така, че гражданите да се включват лесно - изисква се само легитимно решение на общото събрание на етажната собственост, независимо дали това е сдружение по смисъла на националната програма за енергийна ефективност, или е част от регистъра на етажната собственост.

По време на срещите представители на общината отговарят на въпроси, помагат за попълването на документите и с регистрирането на етажната собственост. След това гражданите могат да подават заявления, в които казват какво си представят да има между блоковете - зона за отдих, спортна или детска площадка, паркинг, фитнес и пр., като не е нужно да предоставят графични материали. Невинаги това, което искат, все пак може да се изпълни, ако подробният устройствен план за мястото не го позволява. В такива случаи диалогът започва отначало.

След като общината одобри заявление, изготвя идеен проект, който предоставя на гражданите. Те го разглеждат на общо събрание и казват дали са съгласни. Така няколко пъти могат да се правят корекции, преди да се финализира проектът. Към момента са одобрени 60 от общо 127 заявления, като предстои останалите да бъдат разгледани и обработени. Пет от проектите пък са изцяло завършени към момента.

Паркинг, парк или фитнес

Много често хората искат просто да има къде да паркират в нормални условия. Докато преди се е налагало това да се случва в калта или на поляната, сега се асфалтира и се разчертават паркоместа. Там, където теренът е отреден частично за паркинг и частично за озеленяване, се прави паркинг на тревна фуга. Такъв вече е направен до бл. 9 в квартал "Изгрев". По програмата кандидатстват и много граждани, които искат места за отдих и минипарк пред блока, като от общината заместват направените с подръчни материали беседки и пейки с нови и издържани. Друг вариант, който е доста популярен, са фитнесите на открито.

"Там, където е възможно и има съгласие, правим и спортни игрища, но проблемът е, че са шумни и когато междублоковото пространство е затворено, се създава кънтене и това притеснява хората", коментира зам.-кметът.

В кв. "Славейков" например жилищният комплекс е облагороден, защото са изграждани паркинги заедно с жилищните блокове, но има неусвоени зелени пространства, в които хората искат да създадат място за отдих и игра на децата, вместо да ходят в далечните паркове.

Средно за обновяването на едно междублоково пространство се отделят между 100 и 200 хил. лв. Целите на общината са до края на годината да е изпълнила всички шестдесет одобрени проекта. "Заради големия интерес имаме готовност да увеличим финансовия ресурс. Но облагородяването на някои площи може да е по-евтино от това на други. Например, ако е само за облагородяване на зелената система, струва около 50 хил. лв.", казва Коралска. Самото изпълнение на проектите пък се прави от частните фирми, избрани с обществена поръчка, които имат договори с общината за поддръжка и ремонт на уличната мрежа, осветлението и зелената система.

Обект са само терените общинска собственост, които преди 1950 г. са били предназначени за комплексно жилищно строителство и на които впоследствие са изградени големите жилищни блокове. Проблемът е, че докато хората, живеещи в новите кооперации - частна собственост, сякаш приемат пространствата като свои и се грижат за тях, на практика тези около старите жилищни блокове са ангажимент на общината. Затова, за да породи желание у тях да се грижат за тях и да ги поддържат, тя иска да ги включи в процеса.

Тайната съставка: комуникация

Ключово за успеха на цялата програма е комуникацията между самите гражданите от блока или съседните блокове, които общуват активно с представители на общината. Наблюденията на Коралска са, че след програмата за енергийната ефективност хората са започнали да си говорят повече, както и да вярват на управителите на етажната собственост. Когато планират какво да има пред блока, те се срещат на открито, спазвайки противоепидемичните мерки, и обсъждат идеите си, докато стигнат до консенсус. Лично на тези срещи присъстват и зам.-кметът Коралска, както и понякога самият кмет на града Димитър Николов. "Социалните мрежи не са достатъчни за добра комуникация, а като се срещаме на живо, получаваме обратна връзка", казва зам.-кметът по строителство.

Разликата при изпълнението на общинската програма и европейската са предварително заложениje изисквания, които има за всеки европейски проект. Така на практика съществуват административни правила и проекти, които не могат да се променят. "Ние видяхме, че не трябва административният орган да е толкова силно замесен. Именно заради това се случи сблъсъкът между очаквания и реалност. Облагородиха се огромни пространства, които изглеждат добре, но например имаше изисквания за велоалеи, които не всички ползват." Друг поглед обаче се създава, когато се анализира съществуващото положение и когато "най-близките" до мястото определят какво да е бъдещето му.