Бургас - град на полусъединител

Някои от тези неща са успешни, други не чак толкова (все така незавършената "Арена Бургас" например се превърна в емблема на лошо планиран проект и не случайно я сравняват с Хеопсовата пирамида, строена десетилетия).

Но по икономически показатели Бургас продължава да изостава от Варна. Едно от обясненията е, че икономиките на двата града имат съвсем различен профил. Мнозина отдават това на разнообразната индустрия във Варна и прекалената обвързаност на Бургас с морския туризъм и малката диверсификация. В града има само няколко големи индустриални предприятия, а основен дял на чуждестранните инвестиции се пада на рафинерията на "Лукойл".

Поне 60 - 70 хил. души са ангажирани с туризма в Южна България

като основен дял се пада на работещите в Слънчев бряг. Той, както и много други места обаче са пусти от миналото лято. А с него е свързана и работата на летището в Бургас. През май бяха анулирани всички чартърни полети, а сега става ясно, че и през юни ще бъдат занулени още 157 полета от Русия, както и всички полети от най-големия туроператор TUI. Руските и британските туристи са едни от основните ползватели на Южното Черноморие. Което означава, че ако започне изобщо, сезонът ще стартира през юли - време, крайно недостатъчно, за да се наваксат оборотите за един нормален туристически сезон.

Пристанището на Бургас се отвори за гражданите с морската гара и многофункционални сгради за конгресен туризъм Фотограф : Надежда Чипева

Южното Черноморие, което през миналото ковид лято заради сложното влизане в Гърция загатна за потенциала си, все пак не може да разчита само на български туристи, за да компенсира стотиците малки фирми. Но надеждата е, че както всяка криза, тази също ражда решения: сезонът отново се очаква да бъде добър за морските градчета на юг от Бургас заради специфичния продукт от малки семейни хотели и къщи и липсата на огромни мастодонти като в големите курортни комплекси.

В разговор с "Капитал" кметът на града Димитър Николов заяви, че едно от най-важните неща сега е хората, които работят в туристическия отрасъл, да бъдат ваксинирани, за да се гарантира безопасна среда за туристите, които все пак ще дойдат да почиват в областта. Във време, в което всяко пътуване зависи от статистиките за COVID-19, това е неизбежно.

Фиксацията върху инфраструктурата и културните придобивки безспорно е важна, но не дава толкова силен тласък на

Другия, незапален двигател на Бургас - индустрията

Още повече при тотална стагнация като по време на корона кризата. "Икономическото изоставане на Бургас спрямо другите големи градове в България се вижда особено ясно в динамиката на средните заплати. За пет години Бургас беше надминат от Пловдив и настигнат от Русе, разликата с Варна се увеличи от 5% на 16%, а със София от 53% на 71%. В града и областта развитието не е спряло, но другите региони са по-бързи", констатира изследването на Георги Стоев от "Тракия тех". Като цяло делът на заетите в индустрията в областта е два пъти по-малък, отколкото в Стара Загора и Пловдив, показва статистиката.

"Бургас е интересен случай, тъй като много високите инвестиции не са довели до оживление на местната икономика като цяло и значителен ръст на доходите и спад на бедността", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика в анализ. "По-разнообразните инвестиции в последните години, в т.ч. развитието на индустриалните паркове в Бургас и притокът на дигитални компании, могат да дадат тласък на местната икономика. Случаят на областта е интересен и от гледна точка на теорията именно по тази причина - видимо рецептата за подобряване на състоянието на местната икономика чрез привличане на големи чужди инвестиции не води автоматично до добри резултати. Възможно обяснение, разбира се, е, че ефектът на някои от големите инвестиции в областта, особено в автомобилния сектор, все още не е успял да тласне нагоре благосъстоянието в нея", е изводът на Николов.

Изправена пред тази дилема - как наливаните отгоре пари не помагат за ръста на икономиката отдолу - управата на града мисли в нова посока: развитието на индустриални паркове. "Този в северната икономическа зона вече е запълнен и ние започнахме изграждането на Южния индустриален парк", казва за "Капитал" кметът на града Димитър Николов. Вече има наети няколко обекта и очакваме скоро и там да се запълни", казва той.

В процес на проектиране е и индустриалната зона в близкото село Равнец, както и тази, която ще бъде обособена на северната тангента, която ще отклонява потока от магистрала "Тракия" в посока Слънчев бряг и Варна и която се изгражда в момента.

Моделът за развитието на индустриални паркове се оказа печеливш за области като Пловдив, но все още не дава искания ефект за крайморския град. Не се осъществиха и очакванията за развитие на обновеното пристанище, особено от гледна точка на развитието на морския товарен транспорт. Има съществен потенциал за интеграция с икономиката на Стара Загора и Пловдив по линията на магистрала "Тракия" и все още обновяващата се жп линия.

Макар и критикуван, ремонтът на пешеходната зона на "Богориди" през миналата година запази автентичния облик на Бургас Фотограф : Надежда Чипева

За потенциалното развитие на Бургас като привлекателно място за IT индустрията пък има още една спънка - делът на висшистите при работещите намалява в сравнение със средното за страната (22.5% спрямо 28%). И макар градоначалникът на Бургас да дава за пример няколко сравнително големи фирми от този сектор, които са направили свои офиси в крайморския град, както и засиления интерес към техникума за компютърни науки, тази негативна тенденция ще е предизвикателство към развитието в тази насока.

Така областта е изправена

Пред границата на досегашното развитие

Очевидно е, че оттук нататък, ако иска да започне да настига водещите области в страната и не само - все пак ЕС е общ пазар за хора и услуги - Бургас ще трябва да тича по нови, различни писти и да търси непокрити ниши. Съществено усилие трябва да бъде положено например в привличането на специалисти и всякакви кадри - голяма част от хората в областта са нискоквалифицирани, така че задържането на таланти е проблем. Морските градове принципно имат предимство в битката за хора, така че Бургас ще трябва да се научи да използва това си предимство по-активно - още повече като град, намиращ се само на няколко часа по море от мегаполис като Истанбул.

Стъпка в правилната посока е изграждането на бизнес инкубатор, който да предложи добри условия за изнесени офиси на дигитални компании, каквито примери вече има тук. Освен от горната страна на работния пазар Бургас има потенциал и в долната - ниският дял на работещите с основно образование дава възможност за привличане на производства, които не изискват специален труд. Прехвърлянето на хора от проблемния туристически сектор също ще бъде позитив, ако се намери кой да ги наеме предвид липсата на работна ръка в области като Пловдив.

Някои неща не зависят от града. Например завършването на жп връзката със София и турската граница или подобряване на имиджа на страната като дестинация за инвестиции. Други обаче зависят - поправянето на местната инфраструктура, по-добри регулации за строителство, които да подобряват градската и крайградската среда, изкореняването на корупцията при местните поръчки.

Но всичко това е под условие. Бургас остава на полусъединител в очакване да се втурне напред.