ЕС се цели в нулево замърсяване и нетоксична околна среда до 2050 г.

В тази връзка ЕС си постави за цел да постигне нулево замърсяване и нетоксична околна среда до 2050 г. Инициативата е част от Зелената сделка и включва намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до "нива, които вече не се считат за вредни за здравето и природните екосистеми и зачитане на границите, с които планетата може да се справи". През 2022 г. ЕС ще преразгледа своето законодателство в тази посока и ще го задълбочи. Европейската комисия ще работи паралелно по законодателни предложения, които трябва да се справят със замърсяването при източника, определяне на изисквания за емисии на замърсители от промишлеността и превозните средства, пречистване на градските отпадъчни води и устойчива употреба на пестициди.

• Планът Fit for 55: какво трябва да знаем
• Финансирането на европейската зелена сделка и ESG факторът

Целите са две - "net zero" икономика и осигуряване на една нетоксична среда за живот.

Съществуващото законодателство

ЕС вече разполага с правна рамка за справяне със замърсяването. Действията и политиките през последното десетилетие доведоха до конкретни резултати като подобряване на пречистването на градските отпадъчни води и качеството на водата за къпане, както и намаляване на емисиите на тежки метали. Според Европейската агенция по химикалите (ECHA) ограниченията на опасните вещества съгласно законодателството на ЕС за химикалите са донесли значителни ползи за здравето (оценени на над 2.1 млрд. евро годишно), като същевременно са предотвратили освобождаването на повече от 95 000 тона вещества от околната среда всяка година. Въпреки това някои добре известни проблеми като замърсяване на водата с нитрати от селскостопански източници или вредни за здравето нива на замърсяване на въздуха в градовете все още са причина за безпокойство. Необходими са също така действия по отношение на замърсители като микропластмасите.

В тази връзка е предвидена дългосрочна цел за постигане на нулево замърсяване и нетоксична околна среда. Тази амбиция трябва да бъде постигната главно чрез плана за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, както стратегията за устойчивост на химикалите и преразглеждане на мерките за справяне със замърсяването от големи промишлени инсталации. Последните стратегии са свързани с действия, обявени в няколко други инициативи, също част от Зелената сделка, включително плана за действие за кръговата икономика, стратегията за биологично разнообразие за 2030 г. и стратегията "От фермата до трапезата".

Замърсяването също е една от петте основни причини за загуба на биологично разнообразие и носи сериозни вреди за икономиката и обществото
(натиснете връзката "Преглед на оригинала", за да заредите изображението в пълен размер) Източник: European Environment Agency Преглед на оригинала

Новите цели

"За да осигурим среда без токсични вещества за хората и планетата, трябва да действаме сега. Новите зелени технологии, които вече са налични, могат да помогнат за намаляване на замърсяването и да предложат нови бизнес възможности. Усилията на Европа да изгради по-чиста, по-справедлива и по-устойчива икономика също трябва да допринесат за постигането на амбицията за нулево замърсяване", каза вицепредседателят на Европейската комисия, отговорен за Зелената сделка, Франс Тимерманс при представянето на предложението миналата година.

За постигане на тази дългосрочна цел - действието за нулево замърсяване, планът определя шест междинни цели за 2030 г. Тези цели включват:

• намаляване на броя на преждевременните смъртни случаи, причинени от замърсяване на въздуха, с 55%;
• подобряване на качеството на водата чрез намаляване на отпадъците, пластмасовите отпадъци в морето (с 50%) и микропластмасите, изпускани в околната среда (с 30%);
• подобряване на качеството на почвата чрез намаляване на загубите на хранителни вещества и употребата на химически пестициди с 50%;
• намаляване с 25% на екосистемите на ЕС, в които замърсяването на въздуха застрашава биоразнообразието;
• намаляване на дела на хората, хронично обезпокоени от транспортния шум с 30% и
• значително намаляване на образуването на отпадъци и с 50% на остатъчни битови отпадъци.

Планът очертава редица водещи инициативи и действия, включително: привеждане в съответствие на стандартите за качество на въздуха с последните препоръки на Световната здравна организация, преразглеждане на стандартите за качеството на водата, включително в реките и моретата на ЕС, намаляване на замърсяването на почвата и подобряване на възстановяването и др.

Въздухът

Съгласно плана за действие за нулево замърсяване Европейската комисия се ангажира да преразгледа стандартите на ЕС за качество на въздуха, за да ги приведе в по-тясно съответствие с новите препоръки на Световната здравна организация. Преразглеждането на директивите е планирано за третото тримесечие на 2022 г., може също да включва изричен механизъм за адаптиране на стандартите за качество на въздуха към техническия и научния прогрес, включително за замърсителите на въздуха, които в момента не са обхванати. Междувременно комисията възнамерява да въведе по-строги изисквания за справяне със замърсяването на въздуха при източника, като например от селското стопанство, промишлеността, транспорта, сградите и енергетиката. Правилата за емисиите на замърсители от превозните средства също ще бъдат преразгледани, като през юли 2022 г. се очакват по-строги стандарти.

Съдът на ЕС също публикува становище, в което се твърди, че гражданите могат да поискат обезщетение от страните членки за здравни щети, причинени от нарушаване на правилата на ЕС за качество на въздуха. Окончателното решение на съда по въпроса се очаква по-късно тази година.

Източник: Shutterstock

Водата

Комисията планира да преразгледа списъците със замърсители, засягащи повърхностните и подземните води, и съответните им регулаторни стандарти до третото тримесечие на 2022 г. Специален фокус ще има върху химическо замърсяване и по-конкретно комбинираните ефекти на химическите смеси във вода, които трябва да бъдат разгледани. Преразглеждането на Директивата за пречистване на градски отпадъчни води също е насрочено за тази година, като предложението на ЕК се очаква през юли 2022 г.

Почвите

Данните показват, че в ЕС 60 до 70% от почвите са нездравословни, отчасти поради замърсяване. По-конкретно: 83% от селскостопанските почви с остатъци от пестициди, 21% от селскостопанските почви с концентрации на кадмий над пределно допустимите за питейната вода и 6% със съдържание на тежки метали, считани за потенциално опасни за производството на храни. В същото време 65 до 75% от селскостопанските почви са с внесен азот, а в ЕС разходите, свързани с депустинизация на почвата, надхвърлят 50 млрд. евро годишно.

На 17 ноември 2021 г. комисията прие нова стратегия на ЕС за почвите. Ключов елемент в нея, който има за цел да приведе всички почвени екосистеми на ЕС в "добро" състояние до 2050 г., е предложение за новия закон за здравето на почвите, който да бъде внесен до 2023 г. и да обърне внимание на трансграничните въздействия от дезертификацията на почвите, и да се постигне съгласуваност на политиките на равнище ЕС и на национално ниво.

Имайки предвид амбициозните планове на ЕС за нетоксична среда като част от Зелената сделка, които обхващат редица политики и сектори, от тинк-танка на Европейския парламент анализират, че се необходими общи глобални усилия, за да се постигне принципът "замърсителят плаща" и ефектите от европейските политики да не бъдат компенсирани в други части на света.