Климат

ESG стандартите стават задължителни през 2024. Какво прави бизнесът?

Новите изисквания няма да успеят без регулации, но вече има компании, които отчитат впечатляващи резултати

Евгени Ахмадзай

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Новите стандарти за екологично управление стават водещ фактор за бизнеса.
Те влизат в сила от 2024 г. за големите компании и ще бъдат част от финансовите им отчети.
Въпросът е, че все още има много неясно как точно да се прилагат и оценят различните стандарти.

Когато през 2019 г., месеци преди да избухне пандемията от коронавирус, Европейската комисия въведе Зелената сделка, малко хора вярваха, че могат да се постигнат амбициозните цели, заложени в документа. Цели, които ще преобразят икономиката на ЕС, така че тя да започне да работи по устойчив начин и да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Оттогава изминаха 3 години. Светът премина през пандемия, а сега се води война, едно от оръжията в която са изкопаемите горива. Всичко това поставя целите в една корено различна светлина. Регулациите, без които няма как да бъде постигнато желаното екологично и социално управление, стават по-строги. Също така редица компании, не само в Европейския съюз, а и в България, сами си поставиха екологични и социални цели и много от тях работят интензивно за въглеродната неутралност.

В скорошно публикуваната си класация пък Financial Times дава възможност да се хвърли поглед в развитието на ESG (екологично, социално и корпоративно) управлението на над 400 компании в Европа между 2015 и 2020 г. От нея се вижда, че индустрията в цял свят започва да се ориентира в тази посока.

Вероятно в скоро време ще има и общонационален стандарт - ясна рамка как да се интегрират ESG рисковете, стратегии за преминаване към по-устойчивия бизнес модел и какви са критериите. Най-големите индекси през последните месеци доказаха, че тази задача е малко по-трудна от очакваното. На практика предстои мащабен преход за бизнеса, който ще означава буквално борба за по-добър рейтинг от големи компании, независимо дали се занимават с добив на природен газ, автомобилно производство, или са банкови институции.

Новите стандарти

Един от ключовете към постигането на целите за устойчиво развитие на OOН се крият в Европейската директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Това ефективно ще е първата стъпка, чрез която ще мога да се консолидират изискванията към компаниите за екологична, социална и корпоративна отговорност.

Според един от големите финансови консултанти - Mazars, който публикува разяснение на тази нова директива, тя ще представлява един нов модел на финансово отчитане:

"На практика CSRD е стандарт за отчитане на устойчивостта, който ще бъде задължителен за всички компании, посочени в обхвата на директивата, както и за предприятията извън него, които също ще бъдат насърчавани да отговарят на стандартите. По същия начин, по който Международните стандарти за финансово отчитане (IFRS) предоставят строга рамка за финансовото отчитане на всички по-големи компании в Европейския съюз, тази бъдеща рамка ще даде начало за интегрираната отчетност по устойчивата линия за развитие, която ще балансира трите фактора в ESG", заявява Кристина Стефанова, ESG Консултант, Mazars Bulgaria.

Очаква се CSRD да влезе в сила през януари 2024 г. А големи компании ще публикуват първия си подобен доклад през 2024 г. с информация за финансовата 2023 г. на база на стандартите, които ще публикувани през четвъртото тримесечие на същата година.

През юни два от основните политически органи в ЕС - Европейският съвет и Европейският парламент, стигнаха до предварително споразумение за Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). С това действие официално ще се замени досега функциониращата директива за отчитане на нефинансова информация (NFRD). Самият факт, че се постига договор с представители на Европейския съвет, е голяма стъпка напред.

Публичните малки и средни предприятия (МСП) ще трябва да публикуват първия си CSRD отчет през 2026 г., за финансовата 2025 г., на базата на специфичните за тях стандарти, които ще бъдат публикувани през последното тримесечие на 2023 г. По принцип МСП, които не са регистрирани на борсата, няма да са задължавани да отчитат подобни доклади, но според ЕК ще бъдат поощрявани.

Новият вид устойчив одит ще трябва да се извършва от назначения одитор или от независима трета страна в зависимост от законодателството на държавата. Това отваря на въпроса дали няма да се отвори изцяло нова ниша в ESG консултантските услуги и не е случайно, че най-големите финансови консултанти отварят подобни отдели. За България най-активен пример е един от "големите четири" - PWC (PricewaterhouseCoopers).

Защо толкова регулации

Една от основните критики към класифицирането към плана за действие на ЕС (EU action plan for sustainable finance), че е проводник на изключително много нови регулации, които вкарват държавите в една изцяло нова матрица - икономическата свобода да не бъде неприкосновена, а да бъде обект на нови рамки като Зелената сделка и "Готови за 55" (Fit for 55). Всички те се обединяват под една цел - компаниите не трябва да работят само за да генерират приходи, а и да имат екологично въздействие над околната среда. Например това ще се случва през конкретни политики за кръгова икономика и зелена енергия.

Генезисът на критиките е, че секторите, които ще са бенефициент на ESG промените, са силно политизирани: права на човека, социалната интеграция и работническите права (тук става въпрос за социалното "S" в ESG). Така например Tesla беше извадена от на-голямата ESG класация S&P ESG Index след поредица от противоречия, едни от които бяха за няколко дела за расизъм срещу компанията и недоволство на работниците в една от големите американски фабрики във Фриймонт. Критиците се обединяват около тезата, че няма общоприети критерии и оттам страда оценяването "кой е ESG и кой не е". А поради това, че няма ясна методология, се позволява политизиране на класацията. Това обаче не е съвсем цялата картина или поне не изцяло.

Една от основните цели на ESG е да се атакуват емисиите от т.нар. Scope 1 и Scope 2 (обхват 1 и 2). Това означава въглеродните емисии, които идват директно от дейността на компанията и от използваната електроенергия в нея. Това са така наречените основни емисии, които могат най-бързо да бъдат редуцирани, и за да има въобще поле за развитие на въглеродно неутралните цели в икономиката, е нужно те да се бъдат редуцирани възможно най-много. Материалните анализи (materiality analysis) в това отношение ще взимат предвид произхода на материалите, транспорта, производството и използваната електроенергия, за да може да се разбере сектор по сектор как да се намали замърсяването. Така например доставка на възобновяема електроенергия по дългосрочен договор едва ли би било достатъчно, ако цялото производство е на база черна пластмаса.

Съвсем различен е разговорът, когато става въпрос за емисиите от Scope 3 (обхват 3), които представляват всичко по веригата на доставки надолу. Мащабът на този обхват е огромен и би означавало да се анализират дори емисиите, които нямат директна роля в бизнеса на дружеството. За някои компании редуцирането им не би представлявало по-сериозно предизвикателство, но големите ритейл компании като Lidl ще срещнат сериозен проблем да проследят производството на всеки продукт, неговото пакетиране и транспорт. Например трябва да си представим как това би се получило с един шоколад, за който е използвано какао от Южна Америка и е бил пакетиран в Турция.

Какво казва статистиката

Според скорошния доклад на Financial Times за компаниите, които се справят най-добре в последните 5 години, е трудно да се постигне баланс между две неща: бързото развитие на някои и намаляването на емисиите. Затова в класацията "Климатичните лидери на Европа през 2022 г." липсват такива, които имат огромни амбиции за зелен преход, но всъщност са увеличили абсолютните си емисии през петгодишния период.

Според класацията по намалени емисии в Scope 1 и 2 ( които имат най-голямо отношение към приходите) между 2015 и 2020 най-напред в Европа са Logitech, CAP и ICA Gruppen. От тези компании най-голямо цялостно намаление на емисиите (над 95%) отчитат от италианската енергийна компания CAP, която се занимава с ВиК услуги. Това е интересно на пръв поглед, защото тази индустрия е изключително енергоемка и за да се постигнат добри резултати, означава въвеждането на голям обем възобновяема енергия.

Logitech обаче e абсолютният лидер при намлените емисии в Scope 1 и Scope 2 - минус 46.8% в съответния период. Предвид че компанията се занимава с технологии, най-вероятно е успяла да намали транспортните си емисии от производството в Китай, където са над 50% от фабриките на Logitech.

Интересно е присъствието високо в класацията на ICA Gruppen, скандинавския ритейл лидер, тъй като техният бизнес модел, подобно на примера с Lidl, изисква много голям фокус върху проследяването на емисиите на всеки продаван продукт и много на брой супермаркети.

Втората статистика показва топ 3 на компаниите спрямо обема намалени емисии. Логично, поради въглеродната им интензивност най-големите лидери са Holcim Group, Fortum и Enel, занимаващи с енергетика, инфраструктура и строителство. Въпреки огромния абсолютен брой емисии на Holcim Group от компанията са успели да намалят основните си емисии за периода с едва 35.4%.

Именно строителството и инфраструктурата са един от ребусите, които Зелената сделка трябва да реши, тъй като те изискват огромно количество емисии поради използването на много електроенергия и наличието на големи машини, които оперират с много суровини. Основният план на Holcim Group е да се инвестира в зелени жилищни блокове и да се използва декарбонизиран цимент за тяхното построяване. Другият участник в класацията - Fortum, който закупи германския концерн Uniper, управляващ редица газови и въглищни централи в Европа, често присъства като лидер в отделянето на емисии. Както всяка друга компания, която се занимава с фосилни горива и въглища, и тази бива обект на много рестрикции и въглеродни квоти. Интересното в случая е, че въпреки генерирането на много емисии Fortum успява да ги намали немалко.

Сред компаниите, намалили най-малко основните си емисии, пък лидер е нидерландската AMG, която се занимава с минна дейност в световен мащаб. Интересното е, че AMG е последна в класацията, а фокусът й е добивът на графит и силиций - важни суровини за зеления преход (соларните панели имат нужда от голям процент силиций). Това отваря въпроса трябва ли компании, които замърсяват много, но имат важна роля за бъдещето на зелените технологии, да бъдат декарбонизирани и по този начин да пострада процесът им на работа? Тук ESG методологията не е особено последователна, тъй като някой индекси например класират високо компании за добив на газ като американския лидер Exxon, а други въобще не искат да включват фосилната компания в ранкинга си.

Другите две компании, които най-малко са намалили основните си емисии - Kone и Schindler Group, имат сходен бизнес модел - не са огромни структури и се занимават с машини и индустриално оборудване. Именно защото не са големи холдинги, разположени на няколко континента, а по-скоро локални, те имат много по-малък прозорец да намалят емисиите си. В техния случай редуцирането би зависило от напредването на технологиите в машиностроенето, което в годините след пандемията буксува. По тази и причина ESG трябва да се движи паралелно с технологичното развитие на икономиката.