Градове

Рецепта за привличане на инвеститори

Могат ли Плевен, Ловеч и Троян да бъдат успешна инвестиционна дестинация

Георги Стоев, Весислав Илиев, Trakia Tech

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Георги Стоев е макроикономист и председател на Trakia Tech - стратегически консултант на Тракия икономическа зона и на Индустриален парк Сливен, както и партньор на Капитал за годишната класация Фабрика на годината. Заедно с Весислав Илиев са автори на индекса за индустриално развитие на регионите и на серия от регионални анализи в Капитал Градове.

Жителите в региона по странен начин живеят в две различни времена. Едната част все още живее във времето, в което нямаше работа. Другата вече е във времето, в което няма хора за работа. Данните за миграцията показват, че първите искат по възможност да избягат от региона, което пък засилва усещането, че няма хора. От 2000 г. насам механичният прираст в Плевен, Ловеч и Троян е почти всяка година отрицателен. Втората група пък казва, че няма да насочи предприемаческата си енергия и инвестиции в региона, защото хората бягат.

Този порочен кръг не е уникален за българския Северозапад. Как други региони успяха да се измъкнат от него и какви уроци може да научат Плевен, Ловеч и Троян? Краткият отговор е, че успехът на региона като дестинация за бизнес означава и успех в обръщане на миграцията.

Трябва да започнем с демистифициране на проблема с липсата на работна ръка. По дефиниция, след като разглеждаме хората като ресурс, той никога няма да стига - винаги и навсякъде ще има някой работодател, който не може да запълни работните места. Но винаги ще има и решения. Най-очевидното е възприемане на подход, при който се възприемат политики и пазарът на труда се разглежда и презентира в едни по-широки граници.

Населението на възраст между 20 и 64 години в община Плевен е под 63 000 души. Реално обаче възможности за ежедневно придвижване на трудов ресурс до и от планирания "Индустриален парк Плевен" (45 мин. път в едната посока) има пред общо над 142 000 души в тази възраст. "Индустриален парк Балкан" в Ловеч пък може да бъде достигнат за по-малко от 45 минути от 258 000 души на възраст 20 - 64 години.

Не толкова очевидните решения, но също много добре работещи, включват изнасяне на някои процеси в по-далечни населени места. Например кетъринг компаниите може да имат кухня на десетки километри далече от града и пак да обслужват успешно индустриалните зони например. Освободеният от тези процеси трудов ресурс в града може да се насочи към други по-производителни дейности.

Което ни насочва и към най-важния извод. Новите работни места трябва да носят по-висока производителност от типичната за много други дейности, за да може трудовият ресурс да прелива между индустрии и компании. Това е дългосрочен процес - влизат инвеститори с идеята, че ще могат дългосрочно и стабилно да увеличават производителност и заплати.

Опитът от други успешни дестинации показва, че многобройните участници в процеса по привличане и задържане на инвеститори, дори абстрактно да гледат в една посока, трябват работещи връзки между тях. Работещите връзки се оформят около няколко водещи възела в тази мрежа (познати в теорията още като "хъбове"), които логично включват поне следните участници: една или две водещи общини, няколко инвеститора котва, оператор на индустриален парк. С важна роля могат да бъдат и университетите също, но до момента тези примери са малко. Успешните региони в привличането на инвеститори осъзнават т.нар. spillover effects, при които ползите от една инвестиция излизат далеч извън пределите на общината, която става дом за инвеститора.

Запитванията на инвеститорите винаги ще започват и ще свършват с въпроси за пазара на труда. Нужна е подготовка на готови отговори още преди да са дошли въпросите. Това изисква анализ на регионалния пазар на труда (не само в една община), прогноза за динамиката, описание на образователната екосистема - с общата идея как да се обучават новите поколения, как се задържа и привлича трудов ресурс към региона.

Самото брандиране на региона за инвеститори не е само PDF брошура с пожелателни послания. Брандирането на една инвестиционна дестинация дава отговори на първия инвеститорски интерес и в същото време дава яснота за всички заинтересовани страни за визията на региона, в най-добрия случай споделена от водещите общини Плевен, Ловеч и Троян.

Стартът на такъв процес е труден, защото резултатите изглеждат много далечни, а понякога отчайващо невъзможни. Решението е да се започне с прости стъпки, а първите отговори да не се търсят твърде далече. Първите заинтересовани инвеститори в един, да речем, нов индустриален парк може да бъдат производства, които вече са в региона. Някои от тях търсят възможност за разширение, други ще се сетят, че може да доведат тук свой доставчик.

Успехът не бива да бъде обвързван с някакъв мегапроект, като например изграждане на 20 км обход на някой от градовете. Тези проекти може да залегнат във визията за развитие, но не следва да са задължителни условия, за да вървим напред. Амбицията на кметовете за големи проекти не е лоша, но икономическото развитие понякога следва органичен растеж и той трябва да бъде насърчаван, макар и с малки, но ежедневни решения.

Градове: Плевен, Ловеч