Предприемач

Истинският мед на семейство Пътови

През 2014 г. двойката се връща обратно в родния си град Тръстеник, за да живее по-добър живот, по-близо до природата

Емил и Богомила Пътови отглеждат стотици кошери в градината си в град Тръстеник, област Плевен

Мери Иванова

Емил и Богомила Пътови отглеждат стотици кошери в градината си в град Тръстеник, област Плевен © Надежда Чипева

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Емил и Богомила Пътови напускат родния си град, за да търсят по-добри възможности в столицата.
Когато детето им се ражда, се връщат обратно у дома, където подхващат семейния занаят - пчеларството.
Днес семейството има стотици кошери, а продуктите от пчелите продават по местни базари и в сайта на "Истински мед".

"Видяхме, че в София е невъзможно за едно семейство, когато синът ни се роди. Тогава взехме решението да се върнем у дома." Така обяснява превратния момент в живота на семейството си Емил Пътов, който от работник в завод за алуминиеви профили се преквалифицира и става земеделец, или по-точно пчелар.

През 2014 г. Богомила и Емил са изправени пред труден избор - да използват заплатата на единия, за да гледа чужд човек детето им, докато те работят, или да го запишат на целодневна частна ясла. Решават да напуснат столицата и да се върнат обратно у дома, в град Тръстеник, в близост до Плевен, където родителите на Богомила отглеждат пчели и има потенциал за намиране на прехрана.

"Първо се върнах аз, а тя остана в София да работи и се прибираше за уикенда. Инвестирахме малко в още кошери, за да има достатъчно количество мед, за да се издържаме", разказва Пътов. "Направих си сметката така, че да работя 6-7 месеца с около 100 кошера и да изкарвам годишната си заплата от София", добавя той.

Второ поколение пчелари

За да удвоят родителите на Пътова своите 50 кошера, с които дотогава те се занимават по-скоро като хоби, купуват още 50 с помощта на заем от БНП "Париба". Тогава Пътов се прибира в Тръстеник за постоянно, регистрира се като земеделец и започва постепенно да увеличава капацитета на бизнеса, за да може и съпругата му да се върне у дома.

Причините Пътови да се приберат в малкия град са много и обясняват тенденцията семейства да се насочват към провинцията, където няма трафик, шум и мръсен въздух. "Освен пчелите вече отглеждаме кокошки, имаме си градина и останалата ни прехрана е от местни производители. Един съсед отглежда добитък за месо, друг пък произвежда мляко. Храним се по-чисто и живеем по-спокойно", обяснява избора им Пътова.

До ден днешен бизнесът се управлява от цялото семейство и дори най-малкото поколение помага със задачите. Но парите не стигат, за да се прехранват всички, заради което Богомила и нейната майка все още работят на 20 минути с кола, в Плевен, докато баща ѝ и Емил се грижат за състоянието на кошерите. "Засега нямаме нужда от работник, родителите ми помагат достатъчно, защото работата се увеличава постоянно и ни се налага да произвеждаме повече, тъй като цената на меда пада значително", разказва Богомила.

Мъките на българския земеделец

Цената на 1 кг мед в Плевенския регион е около 10 лв., но когато се изкупува на едро, пада до едва 3.50. А медът е ценен ресурс - един кошер дава около 25 кг, а грижата за него е огромна. "Не можем да живеем по този начин, затова се налага да сме предприемчиви и да използваме всеки наличен ресурс", казва Пътова.

Така от няколко години насам освен мед Пътови предлагат и други пчелни продукти - прашец, восъчни свещи, прополис и чист восък за директна консумация.

Злато на прах

За пчелния прашец Пътови разбират преди няколко години от свой колега, който им казва, че пазар за него все още няма, защото малко хора го познават като продукт, но пък цената и здравословните ползи си заслужават. На година с кошерите си добиват около 450 кг, но раздават на познати и приятели поне 20-30 кг всеки сезон.

За да разнообразят меда си, инсталират кошери и в Балкана, където сортът е друг и по-скъп. "Тази година извадихме около 250 килограма, които се търсеха много и свършиха за 2 месеца. Него продаваме по 14 лв. за килограм и забелязваме, че хората търсят да опитат различни вкусове и са готови да платят повече", добавя тя.

На Балкана в момента семейството има пчелин с 35 кошера, но наскоро купува там гора, където планира да направи още един пчелин. "В градината ни кошерите малко ще намалеят, защото се оказа, че онзи мед е много по-различен и по-търсен от хората", казва Пътов.

Истински български мед

"Доскоро работехме така - есента идва големият търговец, купува цялото количество мед на едро и ние получаваме някакви пари, с които разполагаме през цялата година. Но с тази цена на меда, която е под себестойност, оставете, че е обидно ниска, но просто не можеш да живееш с нея, затова сме принудени да търсим и други варианти за реализация", обяснява Богомила.

От няколко години Пътови работят с "Истински мед", чиято платформа свързва български пчелари с клиенти на абонаментен принцип, където условията са значително по-добри. Партньорството позволява осиновяването на кошери, с което се подпомагат семейните бизнеси, в случая на Пътови голяма помощ се получава от компанията Telus, която прави дарения за пчелина им.

За Пътови "Истински мед" носи нови възможности - приемат посетители в дома си, развеждат ги из кошерите, показват им занаята си и получават помощ. Когато посрещнаха екипа ни, Пътови бяха спазили традицията си, с която посрещат гости - да приготвят домашни сладки с мед и концентрат от портокал с пчелен прашец. "Правим толкова много нови неща, посрещаме хора у дома, снимаме видеа, експериментираме", разказва Пътов.

Пътят на меда

За да добиваш мед, в началото на пролетта се нуждаеш от здрави пчели. По това време семейството е малко, но майката усеща климата и започва да снася яйца. "В края на март започва нашата работа с преглеждането на кошерите. Трябва да помогнем на семейството да се развие, за да достигне през лятото голям размер", обясняват Пътови.

Затова започват да хранят майката с нектар от вода и захар, с който забързват нейното снасяне. "Пролетта разширяваш, така че от малко да стане по-голямо, а после процесът е обратен. От лятото към зимата, семейството пак трябва да се смали. Пчеларят и пролет, и есен трябва да съпътства този процес", добавят те.

Лятото медът и прашецът са готови за събиране. "Обработка няма. Има само центрофугиране. Медът се извърта, изтича от самите рамки, оттам се пълни в казани и се съхранява в тях", разказва Пътов, докато показва вътрешността на един кошер.

Важно е обаче да не се прекалява. "Трябва да взимаш само толкова, колкото им е излишно. Не можеш да бъдеш недоброжелателен към пчелите, защото ако вземеш повече от това, което могат да ти дадат, те нямат да имат какво да ядат зимата. И пролетта ще намериш празен кошер", предупреждава пчеларят.

Климат, който убива пчелите

"Много е зле. Начинът им на живот тотално се разбърква." Такива са последствията от екстремните температури за колониите на Пътови, но и всички други пчелари. "Пчелите са като лакмус. Зимите станаха топли. Балканската пчела е свикнала зимата да е зима. Спира да снася, когато дойде октомври. Започва да снася в края на януари. Ако няма зима, цикълът се обърква", разказва Пътов. Това води до загуби - през 2023 г. семейството добива около 23 кг мед на кошер, като общо всичките им кошери достигат около шест тона, "което е много зле за нас", обяснява Пътова.

Пътов пък прогнозира, че в рамките на следващите 10 години ще става все по-зле. "Ако продължи да се затопля по този начин, ще бъде ад да си пчелар, добавя той. Затова все повече се насочват нагоре, към Балкана, където температурите са по-ниски, но и това не може да ги спаси за дълго."

Малки крачки напред

Но когато си вложил много в един бизнес, просто не можеш да се откажеш от него. "Най-трудно е да задържиш бизнеса, защото цената пада вече две години, а покрай войната в Украйна съвсем се смаляват възможностите", описва сектора Пътов. "Много колеги се отказват, защото е недоходоносно, а е тежка работа. Имаш едни разходи, които просто не можеш да избегнеш - един кошер е 350 лв., а препаратите са абсолютно задължителни. Хората не виждат смисъла и спират", добавя той.

Да се откажат от занаята си, колкото и трудно да става, не е в плановете на семейството. Заради ниските цени на меда на едро Богомила измисля начин да разнообрази семейния доход. Така започва всеки уикенд да ходи по базари в околията, където се запознава с много хора и открива в тях редовни клиенти. Престрашават се да го правят преди две години. И тук, както с всичко в бизнеса им, стъпките са бавни, но сигурни. "Това е нашата формула. Бавно, със сигурни крачки, а не големи скокове", завършва Пътова.