Плевен преоткрива винените си корени

Първата птичка

Малката бутикова семейна изба "Хараламбиеви" сякаш бе първата, която насочи вниманието отново към Плевенско с прекрасния си прочит на почти изчезналия местен сорт кайлъшки мискет през 2019 г. Тероарът на региона като цяло е подходящ за бели вина и тук винаги са се гледали такива. Но "Хараламбиеви" показа и че той е чудесен и за червени сортове като каберне фран и пино ноар. Признание за това бе и фактът, че малко след като пусна първите си вина на пазара, дойдоха и първите отличия от страната и от чужбина.

Собственикът на избата Димитър Хараламбиев се занимава с лозарство още от 2009 г., но едва 10 години по-късно възражда старата кооперативна изба в малката изба в село Петърница и започва да прави качествени бутилирани вина под бранда "Хараламбиеви". Любопитен детайл е, че сред масивите му има и няколко "екзотични" за България устойчиви германски сортове като соларис, мускарис и шойребе. А вината от тях всъщност допаднаха доста на пазара.

Какво ново

В последните две години и една друга изба от региона привлича вниманието - винарна "Горун". Тя е собственост на семейство Петя и Милослав Ангелови, които от години се занимават с агробизнес - зърнопроизводство, но семейната памет пази спомен за лозята, които някога са изпъстряли пейзажа около град Искър. Инициативата за винарство идва от големия син на семейството - Петър Ангелов, който преди няколко години се заема с изграждането на първите лозови масиви по европейски проекти с фокус възстановяване на местните сортове - гъмза, кайлъшки мискет и кайлъшки рубин.

Впоследствие преустройват запустялата ветеринарна лечебница в града в изба и я наричат на старото име на населеното място - Горун, заради вековните зимни дъбове в околността.

За кратко време изба "Горун" успя да възкреси интереса към плевенската гъмза, като виното им от този сорт вече има редица медали на международни изложения, а в последните две години е и част от класацията на най-добрите български вина DiVino Top 50. Този сорт е типичен за Северозападна България и е ценен с това, че може да развие дълбочина и комплексност, като в същото време има ефирно, дори прозирно тяло, подобно на пино ноар. А това допада на потребителите, които все повече търсят по-пивки и леки вина, с по-нисък алкохолен градус. В миналото гъмза е била сред водещите сортове в региона, а по-възрастни винолюбители помнят плевенската и сухиндолската гъмза, но днес с нея работят повече производители в западната част на Дунавската равнина. "Горун" дава заявка сега сортът отново да бъде припознат и в Плевенско.

Но освен с местни сортове избата работи и с международни като каберне совиньон, каберне фран, сира, пино ноар и други и поддържа доста богато портфолио. То е разделено условно в две насоки: "резерви", отлежали във френски дъбови бъчви, и чисто сортови вина, без дъб, в които се търси изява на местния тероар.

Фотограф : Надежда Чипева

Новите винени инвестиции в Плевенско се допълват от "Вила Гривица" до едноименното село. Тя работи със собствени лозя, които по информацията от избата се отглеждат по природосъобразен начин - без пестициди. Сортовете са основно международни - шардоне, ризлинг, каберне совиньон, мерло, но също и тамянка. Избата се помещава в масивна сграда, която е разположена сред 500 дка лозя, а капацитетът й е половин милион бутилки годишно. Избата е собственост на бизнесмена Алексей Андреев, познат като собственик и на веригата аптеки "Медея".

И още малко на запад

Към новия винен облик на региона се добавя и още една малка семейна изба, макар и формално тя да е разположена няколко километра извън административните граници на област Плевен - "Ахинора" в с. Селановци, на няколко километра от Оряхово. "Ахинора" прави вино от доста години, но едва в последните две името й се чу извън тясно локалния контекст. Причината е младото поколение в семейството - Антоанета Генова, която завършва енология в Бордо, Франция, и се завръща през 2020 г., за да преобрази вината на семейната изба и да им придаде модерен стил и вид.

За това колко успешна е тази мисия на младата техноложка е показателен фактът, че розето от каберне совиньон на "Ахинора" тази година бе единственото розе, попаднало в топ 50 на класацията на DiVino и бе обявено за най-добро розе на България. Реално обаче акцентът на "Ахинора" е върху друг типичен за региона на Западна и Централна Дунавска равнина сорт - врачански мискет. Този сорт е една от многото вариации на мискетите, а отличителна негова черта е типичният аромат на теменужки. В лозовите масиви на избата има още и кайлъшки мискет. В последните две години Антоанета Генова експериментира смело със стилове и показва различни проявления на тези сортове - включително и натурално (с минимална технологична намеса и без химични добавки) и оранжево вино (бяло вино, престояло известно време в контакт с ципите).

Ако нещо все още липсва в региона, това са възможностите за винен туризъм. Засега все още новите плевенски изби не разполагат с такива. "Ахинора" предлага ограничени възможности за посещения и дегустации - за до 8 души и с предварителна резервация. Добрата новина е, че съвсем наблизо - в Оряхово на река Дунав, е изба "Бургозоне" - една от утвърдените изби в България и Северозападния регион, която предлага и много възможности за посещения, дегустации и прекрасни гледки към лозята и реката.